Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Една българка в Швеция

Свежа Дачева в камбанарията на учения и твореца

Сънародничката ни е изследовател и общественик в гранично градче

Свежа Дачева
Снимка: Пламена Бачийска

„Всеки – и пишещите, и непишещите, виждат нещата на света от своята си камбанария. Тази камбанария на всеки е изградена от натрупани знания и опитности – най-често горчиви и изстрадани такива. И заради това може би така ги браним, горещо. Така е и с тая моя книга – тя е написана от моята камбанария.“ Така Свежа Дачева представи в предаването „Нощен хоризонт“ книгата си с кратки разкази „Ще се видим пак“. В нея реални случки – преживени и чути, се преплитат с фантазия.

Стиховете като духовна биография
      

„Може да се каже, че съм записвала моите малки човешки прозрения по моя път. Стиховете аз ги виждам като вид моя духовна биография – как душата ми се е развивала и какво е откривала по пътя си. Докато разказите… аз доста време се съпротивлявах на прозата, защо си казвах: „Защо да разказвам моите истории? Всеки си има своите истории и те са толкова много. За какво са му нужни моите?“ Но много хора ме подтикваха да го направя. И аз си казах: „За къде ще ги нося тези мои истории? Те са се случили тук, в този живот, и аз трябва да ги оставя в този живот, преди да си замина от него“, сподели Свежа Дачева.

В основата си всеки писател е съзерцател – на нещата, които вижда и усеща, и за прозренията, до които достига, вярва Свежа Дачева, която признава, че е много самокритична.

Респект към думите

„Изпитвам огромно уважение към празния лист, към дървото, от което идва празният лист и също така имам много голям респект към думата. Смятам, че ние сме много отговорни за думите, които казваме и не трябва да злоупотребяваме с дар словото, което сме получили.“

Думите също могат да замърсят околната среда, ако са произнасяни произволно, безотговорно и безсмислено, казва още Свежа Дачева, която не определя себе си като писател или поет, а като човек, който пише или който записва.

Дачева е живяла в Истанбул и Рим със статут на невъзвращенец – транзитен политически емигрант. От 1988 г. се установява в град Стрьомстад, на западния бряг на Швеция, на границата с Норвегия. 

Свежа Дачева

Да преведеш приказки от Стриндберг

Има аспирантура в Института за славянски езици в Гьотеборг и докторска степен по етнология от Нов български университет в София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията и социологията. Превежда художествена литература от шведски на български език. Нейни са преводите на „Скандинавски приказки“, „Приказки" от Аугуст Стриндберг, които представят драматурга в непозната светлина.

Дачева е съставител и преводач в съавторство с дъщерите си на „Антология на шведската поезия“, представяща 73 автори. В продължение на няколко години пише единствения засега Шведско-български и българо-шведски речник, който вече има няколко издания.

Речник се създава много трудно. Никога не съм мислела, че ще пиша речник, но имаше нужда от такъв, разказа още Свежа Дачева, която е учила шведски чрез руски, а речника определя като „изстрадан“. Две от стихосбирките й са преведени на шведски език. Една от тях носи заглавието „Някога тук е имало море“.

Приказките като част от живота 

Свежа Дачева изследва приказния тип за доброто и лошото момиче в евро-азиатския приказен модел. „Една битова приказка на повърхността, но в своята дълбочина се оказва разказ за инициация на младо момиче в живота на възрастните. Винаги съм обичала приказките. Те са били част от живота ми – като магия, като съм била дете, като страст като учен. Философията на приказките е много впечатляваща.“

Дачева е била е общински съветник в местната управа на Стрьомстад в продължение на 15 години. Към Народния университет е консултант по въпросите на заетостта, където работи с мигранти. За пет години е била настойник на близо 50 деца, преживели война и достигнали до Швеция като непридружавани лица.

Дивата природа в града

В Швеция има пиетет към природата и никой не е забравил, че сме част от нея и че зависим от нея, подчерта още Дачева.

„Красотата на природата е нещо, което говори на всеки швед много силно. Те се гордеят със своята природа и я пазят. Ако видите моя малък град – там всичко е застроено на квартали, като някои от кварталите се намират на 25 км от центъра. Между тях си има абсолютно дива природа – гора, елени, сърни изяждат на хората ябълките, диви зайци. Хората съжителстват с природата.“

В Стрьомстад живеят около 14 хиляди души, но идват много туристи и летовници от столицата Стокхолм, норвежците пък идват целогодишно.

Други любопитни подробности за съвременния живот в Швеция и за пътя, отвел Свежа Дачева там - чуйте в звуковия файл.
Снимки: Пламена Бачийска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08
Георги Господинов

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..

публикувано на 27.01.25 в 20:40