Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стената - гражданска и политическа памет за промените

Берлинската стена
Снимка: dw.com

40 години Желязната завеса разделя Европа на две - през Берлин и Германия. 7000 километра от финладско-руската на север, до българо-турската граница на юг. Колко души са загубили живота си по протежението на границата между двата свята, никой не може да каже. Но със сигурност най-много са гражданите на вече бившата ГДР. За източногерманците през лятото на 89-та се отваря възможност напълно легално да заминат на Запад.

"Разпадът на ГДР беше в ход - това си личеше вече много ясно. Лицата на хората ставаха все по-угрижени, градовете повяхваха пред очите ни. Пълна агония", спомня си Мартин. Съпругата му Керстин го допълва. "Най-потискащото беше усещането, че живея в затвор. Не мога нито да си сменя жителството, нито да изляза извън границата. Тогава бях на 30 години и това усещане беше ужасно!"

През лятото на 89-та двамата с децата си бягат в Западна Германия през Унгария. Управляващите в Будапеща решават да не спират повече източногермански граждани на границата с Австрия. Ключово събитие за онова време, отприщило вълна от напускащи ГДР.

Възпоменателна табела, маркираща разделението от Желязната завеса между Изтока и Запада до 1989 г.

На сватба в Будапеща

"Още следващата сутрин подадох молба за унгарска виза. Поводът беше сватба в Будапеща. Разбира се, сватба нямаше. Казах си, това е шанс и трябва да го използваме", помни Керстин.

Двамата с Мартин чакат един месец. Визата идва и те си тръгват завинаги. "Прибрахме се, събрахме си багажа и натоварихме децата в колата. И тръгнахме. Нямаше какво да мислим - напускахме държава, която ни бе отнела свободата", обяснява  Мартин.

Най-критично било преминаването на границата между ГДР и Чехословакия. А влизането в Австрия - съвсем незапомнящо се. "Всъщност на границата не се случи нищо - просто ни махнаха с ръка да преминем", реди парченце от пъзела на преживяванията Керстин. "Изпитах огромно облекчение - успяхме! И започваме нов живот" - така е видял нещата Мартин.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Историческият пикник

През август, същият граничен контролно-пропускателен пункт между Унгария и Австрия става стартова линия за нов живот за близо 500 източногерманци. Всички те - дошли заради т.нар. паневропейски пикник, станал възможен заради решението на Будапеща и Виена да прережат телената ограда по границата си. Унгарски премиер по това време е Миклош Немет, който се разпорежда 354 километровият кльон по границата с Австрия да се демонтира. "По икономически причини - вместо да харчим пари за ремонт, реших да я съборим", спомня си Немет днес.

Окрилен от перестройката, той осъзнава, че трябва да отвори границата, без да знае каква ще е реакцията на Михаил Горбачов в Кремъл. „Исках да го тествам“, признава тогавашният унгарски лидер. "Руснаците не протестираха, нямаше телефонни обаждания от Москва, нищо", допълва Немет.

Новината се разчува в бившата ГДР благодарение на западногерманските телевизии, които съобщават за предстоящия през август пикник. Хиляди източногерманци спонтанно решават да прекарат лятната си ваканция в Унгария. Къмпингите бързо се пълнят, дори в парковете на столицата Будапеща има опънати палатки. Ясно е, че не са дошли на почивка, а изчакват подходящ момент за да избягат на Запад. Пикникът на 19-ти август е техният шанс. Ласло Над е един от организаторите на събитието.

В памет на жертвите на Желязната завеса  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Парализираните диктатори

"Никога не се прибираш вкъщи и не казваш: „Днес ще пиша история“. Толкова много неща се случиха тогава в Източна Европа, че нямахме време да размишляваме върху настъпващите промени. Тогавашните диктатори - Чаушеску, Хонекер и другите, бяха в шок, като парализирани. Не знаеха, какво да правят", спомня си Ласло Над.

Малцина от тогавашните управници в Източен Берлин обичат да се връщат назад. Ханс Модроу е последният министър-председател на ГДР. „Бяхме изненадани от новата вълна в Москва, не бяхме готови“, признава той 30 години по-късно. "Горбачов каза: "Вие решавате". Ерих Хонекер беше вече много болен. През това лято ГДР остана безмълвна", допълва Ханс Модроу.

През това лято вълната от напускащи ГДР хора набъбва с всеки изминал ден, а молбите за унгарски визи нарастват лавинообразно и ежечасно. Властимащите не спират никого.

"Опитвахме се, и това се оказа грешно решение на партията, да изпуснем малко от парата с надеждата, че така проблемът ще се реши от само себе си. Не си давахме сметка, че през отворената граница ще изтекат много хора", прави равносметка Ханс Модроу.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Изтичане на мозъци

Бягат стотици, след това хиляди. Всякакви хора, но предимно лекари, медицински сестри, инженери, учители. Хора с професии, които ще им позволят бърз старт в Западна Германия.

"Бях безпомощен. И виждах безпомощност в очите на другите. Защото знаехме, че няма връщане назад", споделя още Ханс Модроу.

През 1989 г. бъдещият федерален президент на обединена Германия между 2012 и 2017 г. - Йоахим Гаук, е протестантски пастор в Рощок. След дълги и мъчителни проверки синовете му са пуснати да заминат на запад. През лятото на 1989 г. заминава и дъщеря му.

"Цялото лято на 89-та беше символ на застоя. През май бяха фалшифицирани резултатите от местните избори. Но опозицията все още нямаше достатъчно смелост. През лятото вълната напускащи ГДР набираше сила. Заминаваха предимно млади хора, които се стичаха към западногерманските посолства в Източна Европа. А ние, които оставахме, се питахме - кой ще е следващият?", отбелязва Йоахим Гаук.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Еуфория и протести

Останалите в ГДР започват безпрецедентна вълна от протести и демонстрации. Първо в големите градове Лайпциг, Дрезден и Берлин, а след това и в цялата страна.

"Разбира се, страхувахме се от властите. А и помнехме смазването на протестите в ГДР през 1953, в Унгария през 56-та, Пражката пролет, протестите на полската "Солидарност". Така че беше трудно да си представим, че ще успеем. Помогнаха ни младите протестиращи. Те ни вдъхнаха кураж, те казаха: „Искаме промяна“, а не да напуснем страната", изтъква Йоахим Гаук.

30 години по-късно Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тогава, преди 30 години, хората са завладени от еуфорията, всички са възторжени, радост и щастие е изписано по лицата им. След падането на Стената последва обединението на Германия, лелеяно от поколения германци от двете страни на Стената. Но дали всичко стана така, както трябваше? И имаше ли грешки, които можеха да бъдат избегнати? Прочитът на събитията на Йоахим Гаук:

"След падането на Стената хората настояваха за обединение. И скандиранията от Лайпциг „Ние сме народът“ прераснаха в „Ние сме един народ“. Хората искаха бързо съединение, за да не рискуват някакви политически шикалкавения. Тогава бях депутат в първия демократично избран парламент в Източен Берлин. И помня много добре, колко силен беше натискът и върху парламента. Така че който днес услужливо не си спомня тези неща и твърди, че Западът ни е колонизирал, просто лъже".

30 години по-късно разделителните линии на разочарованието са много ясно видими. Всеки втори източногерманец днес смята, че обединението не се е случило. А близо 40 процента от всички германци смятат, че то не е успешно. Но всички презират Стената, разделяла Берлин и света цели 28 години.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл. 
Снимки в текста: ЕПА/БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров

КРС: Няма мобилен оператор - монополист за 2024 г.

За 2024 г. няма мобилен оператор, който да е монополист , т.е. да има 50 и над 50% участие на пазара и той да диктува цените на този пазар. Това заяви пред БНР председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров. По думите му се правят регулярни проверки на мобилните оператори за това дали някой не се държи като монополист..

публикувано на 16.01.25 в 09:40

Венци Мицов: Партиите продават страх, а не решение на въпросите

" Зарът е хвърлен, дюшешът е излязъл. Скоро можем да пием благата ракия. Доколкото разбрах, са се прегърнали четирите формации, които теоретично би трябвало да нямат абсолютно никакви допирни точки ".  Това е коментарът на музиканта и бивш политик Венци Мицов относно очакваното правителство между ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН с подкрепата на ДПС - Доган...

публикувано на 15.01.25 в 12:19
Кризисен център за бездомни в

15 са свободните места в центровете за временно настаняване на бездомни в София

3 са центровете за временно настаняване на бездомни хора на територията на София. Капацитетът им е 510 места, като към момента има 15 свободни . Това заяви пред БНР Мина Йовчева, директор на Дирекция "Социални услуги за деца и възрастни" в Столичната община. Тя уточни, че центровете се използват целогодишно . По думите ѝ всеки ден, дори в..

публикувано на 15.01.25 в 09:51

90 битови пожара от началото на годината

На повече от 120 сигнала през изминалите 2 денонощия са реагирали служителите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Типично за този период от годината има доста битови инциденти, свързани основно с използването на отоплителни уреди , заяви пред БНР главен инспектор Йото Василев, началник сектор "Държавен..

публикувано на 14.01.25 в 14:22

Диян Стаматов: Да не се удължава учебната година

Не трябва да бъде увеличавана продължителността на учебната година , заяви пред БНР Диян Стаматов - директор на 119 училище в София, бивш заместник образователен министър и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. За него е наложително да се въведе национална регулация по отношение на използването на различни..

публикувано на 13.01.25 в 11:35
Кирил Вътев

Кирил Вътев: Продоволствената независимост трябва да е национален приоритет

Темата за продоволствената независимост на България трябва да е водеща и да е национален приоритет.  Това е мнението на бившия земеделски министър Кирил Вътев, който пред БНР разказа за предстоящата кръгла маса в УНСС "Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига".  " Всички производители трябва да осмислят..

публикувано на 13.01.25 в 10:01
Екатерина Михайлова

Екатерина Михайлова: Трябва отключващ механизъм, не може държавата да стои блокирана

Никога не е хубаво да се прави закон за един човек. Но проблемът е, че имаме избор, който предстои. И кандидатът, които вероятно ще бъде избран от ВСС, страда от известни дефекти. Появи се информация в публичното пространство,   на която ВСС не даде ясен отговор за данни и обстоятелства в не добра светлина за кандидата за главен прокурор...

публикувано на 12.01.25 в 12:30