В микрокосмоса на малко българско градче Бойка Асиова пренася макрокосмоса на Балканите. С проницателните си описания на българи, турци, помаци и албанци тя рисува картина на пъстра етническа общност, която съжителства в мир (макар невинаги в пълна хармония) и в която делят както хубавото, така и лошото помежду си.
Преводът на турски език е дело на Рюстем Азиз, който живее във Варна. Самият той е предложил книгата на турските издатели, след като я харесал и потърсил авторката. Заглавието не е преведено буквално заради скандалното му значение и защото от турското издателство се опасявали, че оригиналният му превод би предизвикал съдебни претенции на женски организации. Подобен е бил и казусът с немския вариант, тъй като в немския език терминът за бездетна жена е единствено медицински, разказа Бойка Асиова в предаването „Нощен хоризонт“.
Балкански роман с образи от детството
„Аз бях страшно зарадвана, че тази книга ще излезе в Турция, защото моят роман е много балкански, балканска история и е населен с човеци и съдби. И тези хора, които видях там – включително нашите преселници и местните кореняци турци, те имат съдбата на моите герои. А моите герои не са измислени", подчерта авторката.
Основни образи в сюжета са Враница, млада вдовица от войната и албанецът Адем, който се укрива в малкото българско градче от преследващото го кръвно отмъщение, което в родината му е неписан закон, превърнат в естетическа категория. Действието излиза от пределите на родния край на авторката и се пренася далеч зад граница – в Анадола, Албания, Румъния, Гърция, Света гора, Сирия.
„Измислих тази Враница. А името… аз много държа на имената. В нашия край, в цяла Македония имената са много интересни, много красиви. Враница го видях в едно надгробие в Мелник. И след това го видях в сборника на Братя Миладинови и много ми хареса, понеже е уникално и запомнящо се. Помня вдовиците от Втората световна война, които са връстници на моите родители. Те са едно ято в Разлог, възрастни на ония години, в детството ми така изглеждаха, с черно забрадени…“
Когато на разказа му отеснее...
„Яловата вдовица“ е първият роман на Бойка Асиова. Преди него тя е издала три сборника с разкази. Започнала първо да пише разказ за Адем, но постепенно, страница след страница, на разказа му станало тясно, появили се нови герои.
„И така се занизаха, навързаха, изскочиха, пресекоха съдбите си тези мои герои. А самият Адем – главният герой е реален, истински албанец от моето детство. Неговата бозаджийница беше в съседство с гимназията – пресичаш улицата и си купуваш боза. Даже когато почнах да пиша книгата, аз се запитах на какъв език говореше този човек, защото беше мълчалив. Даваш стотинките, дава ти боза, той не разговаряше с нас“, допълни Бойка Асиова, която през 2005 година предприема пътуване до Албания, за да я опознае, да опита „хляба на Албания“, да види планините и да усети атмосферата.
Стигмата безплодие
Безплодието може да споходи всеки, то е много жестоко и неразбрано, изтъкна Бойка Асиова. „И с много болка го изграждах този образ, с много. И с много познаване“, споделя тя.
Много от образите в „Яловата вдовица“ си имат реални прототипи. „Получи се един фотопортрет на родния ми град“, признава Асиова. Описаните герои станали толкова пълнокръвни, че нейни познати и читатели казвали, че ги разпознават всичките или че ако отидат в Разлог, могат да ги срещнат.
Бойка Асиова е автор и на романа "Вълчицата излиза привечер". В момента работи върху третия си роман.
Цялото интервю и репортаж на Мариан Карагьозов от представянето на книгата в Истанбул чуйте в звуковия файл.Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
През март се навършиха 150 години от кончината на възрожденеца и просветителя отец Матей Преображенски - Миткалото . Съратник на Левски, основател на училища и читалища , енциклопедист, полиглот, създател на перпетуум-мобиле, лечител. Освен в Търновския край, откъдето е родом, Миткалото е имал активна дейност и в Павликенския край ...
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..