Виртуози на китарата представиха новия си проект в София

"Аз бих искал да кажа, че съм много щастлив да съм в София, това е моят първи път в този град. Ще ми се и аз като Антонио да имах много спомени, свързани с този град, но сега трябва тепърва да ги създадем. Всичко започна преди 17 години, когато Антонио Форчоне дойде в Истанбул за концерт", споделя Дженк Ердоган пред "Хоризонт".

Майсторски клас в Истанбул

Тогава - преди 17 години, Антонио Форчоне провел и майсторски клас в Истанбул, в който току-що завършилият консерваторията Дженк Ердоган се включил. "Свирихме една малка импровизация заедно, след което говорихме много и прекарахме целия следващ ден заедно, разхождайки се, говорейки, хранейки се заедно. Антонио ме покани в Лондон да работим заедно", разказва Дженк.

Дали си обещание, че взаимно ще се научат да свирят онова, което другият може да прави с инструмента.

 

"Пътувам много, изнасям концерти по целия свят и на много от местата правя майсторски класове. И от всички тези майсторски класове имам силни и добри спомени. Мога да кажа, че от всички места на света, на които съм свирил и съм общувал с други музиканти, нивото на музикантите в Турция е може би най-високото ниво, което съм срещал. Музикантското ниво на изпълнение на инструмента", казва Антонио Форчоне.

Днес Дженк Ердоган е сигурен, че възможността да работи с музикант като Форчоне е като врата, през която, след като преминеш, те очаква съвсем нов живот. Първо му отказали виза, защото не бил отбил военната си служба, забранили му да кандидатства за виза и това се превърнало в повратна точка в живота му. 

Антонио Форчоне пък и до днес е убеден, че излизането извън зоната на комфорт още от малко момче му помага да се развива и израства като музикант. 

„Свирил съм в Андалусия с цигански фламенко музиканти, бил съм в Индия и Африка. И всеки път това обогатява моята музика.“

Да "играеш" само с грамофонни плочи

"Баща ми имаше голяма колекция от грамофонни плочи, която беше като единствената ми играчка. Всеки ден слушах по нещо, най-различна музика - от рок музиката на 70-те години, до майсторите на блуса. След това в един момент ме представиха на един музикант - Нешет Ерташ,чрез когото се запознах с анадолските мелодии и ладове. той ме въведе в традиционната мелодика и ме научи ако искам да постигна такава звучност, какво трябва да направя" - така е изглеждало началото при Дженк Ердоган.

Преди да замине за Лондон, Антонио Форчоне е слушал много италианска фолклорна традиционна музика.

Пако де Лусия в метрото

"Освен това слушах същите неща от рок музиката на 70-те, много Пинк Флойд, Джими Хендрикс, Карлос Сантана. В течение на две години изучавах джаз в Консерваторията в Рим, но усещах, че Италия по това време не е мястото, където бих могъл да се развивам. Исках да пътувам по света и да свиря на света. Така заминах да Лондон, като в началото не говорех и дума английски. Това, което правех, е да свиря на улицата, в подлезите и в метрото репертоар с относително висок профил - Джон Маклафлин, Пако де Лусия и подобни неща. Това, на което ме научи улицата, е издръжливост. Винаги съм искал да свиря на китара. Не съм искал да правя нищо друго в живота си. Затова се научих да издържам на лоши условия. Ако пет часа не са достатъчни да си платя наема, свирех шест часа...", разказа още Антонио Форчоне.

"Аз мисля за музика през цялото време. Искам музиката, която пиша, да влезе в сърцата на хората и да ги накарам да ме последват", заразява с ентусиазма си Дженк Ердоган.

Изкуството само по себе си е безгранична територия, всеобхватна, вярва Дженк Ердоган.

"Винаги ми се иска когато свиря да представя целия спектър от емоции, които може да предизвика музикалното изпълнение." 

Цялото интервю с двамата майстори на китарата чуйте в звуковия файл.