Над 100 хил. деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията

В София се провежда втората международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“. Над 100 хил. деца и възрастни в България имат затруднения в говора и комуникацията. Това са хора с детската церебрална парализа, аутизъм, интелектуални затруднения, мускулна дистрофия, инсулти, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и др.

Един от организаторите - доц. Морис Гринберг от НБУ, обясни пред БНР какво представляват средствата за допълваща и алтернативна комуникация:

„Една част от комуникацията може да допълва това, което един човек може в комуникацията, другата просто заменя. Например при децата, които не могат да говорят, има електронна синтезирана реч чрез компютър и те могат да говорят през компютър, избирайки набор от символи или пишейки думи. Това са най-различни средства. Те могат да започнат от символни системи, които се посочват с пръст, ако детето може да посочва, и се стигне до устройства, които проследяват погледа върху компютъра – все едно се работи с мишка. В последно време вече и с интерфейс, с мисъл да се управлява за хора, които не могат добре и очите да си движат.“

Доц. Гринберг изтъкна, че при едно дете е важно възможно най-рано да има достъп до подобни средства за комуникация, "за да може да се развива, да общува, да учи и евентуално да влезе в училище." Той подчерта, че всички тези технологии ще бъдат представени в изложбата на конференцията.

Според него българските деца могат да си позволят такива средства, защото има различни нива. "От символни системи, които заменят езика за деца, които не могат да четат и да пишат, до електронни устройства - програми, които се инсталират на таблет, който може да струва 600-700 лева, до лаптопи, на които може да има устройство за контрол с поглед - там вече системите са няколко хиляди лева, но те се ползват много дълго време, през целия ден, те са индивидуални средства", поясни специалистът.

Морис Гринберг припомни, че с помощта на МОН сега подобни системи ще получат центровете за специална образователна подкрепа. "В България по-скоро моделът върви през центрове, където децата ще могат да се учат и след това се надяваме по някакъв начин да получат индивидуални такива средства."

"В момента те не се финансират от социалните фондове и ние се мъчим като фондация (аз съм представител на фондация "Асист - Помагащи технологии") това да стане", уточни в предаването „Преди всички“ доц. Гринберг.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Снимка в текста: Фондация "Асист - Помагащи технологии"