В София се провежда втората международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“. Над 100 хил. деца и възрастни в България имат затруднения в говора и комуникацията. Това са хора с детската церебрална парализа, аутизъм, интелектуални затруднения, мускулна дистрофия, инсулти, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и др.
Един от организаторите - доц. Морис Гринберг от НБУ, обясни пред БНР какво представляват средствата за допълваща и алтернативна комуникация:
„Една част от комуникацията може да допълва това, което един човек може в комуникацията, другата просто заменя. Например при децата, които не могат да говорят, има електронна синтезирана реч чрез компютър и те могат да говорят през компютър, избирайки набор от символи или пишейки думи. Това са най-различни средства. Те могат да започнат от символни системи, които се посочват с пръст, ако детето може да посочва, и се стигне до устройства, които проследяват погледа върху компютъра – все едно се работи с мишка. В последно време вече и с интерфейс, с мисъл да се управлява за хора, които не могат добре и очите да си движат.“
Доц. Гринберг изтъкна, че при едно дете е важно възможно най-рано да има достъп до подобни средства за комуникация, "за да може да се развива, да общува, да учи и евентуално да влезе в училище." Той подчерта, че всички тези технологии ще бъдат представени в изложбата на конференцията.
Според него българските деца могат да си позволят такива средства, защото има различни нива. "От символни системи, които заменят езика за деца, които не могат да четат и да пишат, до електронни устройства - програми, които се инсталират на таблет, който може да струва 600-700 лева, до лаптопи, на които може да има устройство за контрол с поглед - там вече системите са няколко хиляди лева, но те се ползват много дълго време, през целия ден, те са индивидуални средства", поясни специалистът.
Морис Гринберг припомни, че с помощта на МОН сега подобни системи ще получат центровете за специална образователна подкрепа. "В България по-скоро моделът върви през центрове, където децата ще могат да се учат и след това се надяваме по някакъв начин да получат индивидуални такива средства."
"В момента те не се финансират от социалните фондове и ние се мъчим като фондация (аз съм представител на фондация "Асист - Помагащи технологии") това да стане", уточни в предаването „Преди всички“ доц. Гринберг.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимка в текста: Фондация "Асист - Помагащи технологии"
" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със..
Ясно
Разкъсана облачност