Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наградата "Гауденц Руф" се връчва за последен път

Гауденц Руф - да видиш България от 90-те през изкуството

Швейцарският дипломат - виден меценат на български творци от първите години на прехода

Гауденц Руф
Снимка: Ани Петрова

„Когато се насочиш към експериментални неща, дори в изкуството, се изисква много кураж, много смелост. Ако искаш да купуваш съвременно изкуство, няма как да си сигурен дали то си струва парите – винаги е риск.“ Това заяви в предаването „Хоризонт до обед“ бившият швейцарски посланик у нас от 90-те години на миналия век Гауденц Руф. Освен дипломат, той е дългогодишен колекционер и меценат.

Тези дни галерия „Кредо Бонум“ изненада Гауденц Руф със специална изложба, озаглавена „Благодарим ви, мистър Руф!“. Като посланик у нас през първите години на прехода Руф активно подпомага български творци. През настоящата 2019 година за последен път се връчва наградата за съвременно изкуство "Гауденц Руф". 

Имаме проблем с това, че ние не умеем да казваме „Благодаря“ в България и да оценяваме нещата, които ни се случват навреме, каза пред „Хоризонт“ изкуствоведът Весела Ножарова от „Кредо Бонум“. „Във време, в което съвременното изкуство беше толкова неразпознаваемо, неразбрано, неустановено, този човек се обръща към българските художници, започва да ги кани, отваря си резиденцията“, връща лентата на събитията назад Весела Ножарова. 

За връзката между парите и изкуството

"Това, което прави г-н Руф толкова различен е, че той не просто купува изкуство, а той го следва, той познава художниците, той ги изслушва, изследва техните търсения, той ги подкрепя", подчерта Весела Ножарова.

Какво е накарало един швейцарски посланик от средата на 90-те да се заинтригува от новото поколение български художници?

„Винаги съм се интересувал от изкуство. Когато се озовах в България знаех, знаех, че тук има активна, жива арт сцена. Имаше обмен на артисти. Българи идваха в Швейцария. Това се финансираше от швейцарското правителство. Но също така си дадох сметка, че те са пренебрегнати и изтласкани от официалните кръгове. И си помислих, че трябва да направя нещо за тях“ – това гласи равносметката на Гауденц Руф към днешна дата. Тогава той започнал да кани не само артисти, но и дипломати и бизнесмени, „за да се създаде една общност, тези хора да се смесят“.

Изкуството в една променяща се страна

Как изглеждаше България в средата на 90-те в очите на Гауденц Руф?

„През 1994 г. се бяха провели избори, социалистическата партия беше дошла на власт и на мен ми се струваше, че времето се връща назад с 20 години. Цялата атмосфера, публичното говорене, нагласите ми се струваха много ретроградни. И въпреки че имаше една младо поколение, което искаше да се отвори към Европа, си помислих, че тези хора трябва да получат подкрепа. Такава беше моята гледна точка.“

България не била готова за дивия капитализъм

„Винаги съм мислел, че изкуството би следвало да отразява реалността. Изкуство, което напълно изключва това и просто изобразява красиви цветя и красиви пейзажи, е украшение, но не и изкуство. Имайки предвид огромните проблеми в политическия и обществен живот на България, си мислех, че изкуството би следвало да отразява тези неща. Открих много интересна авангардна група, която беше политизирана в някакъв смисъл. И си помислих: „Да, ето това е видът изкуство, който би следвало да бъде подкрепян, тъй като той има някакво отражение върху обществото, някакво влияние. По това време изкуството беше не толкова реакция на комунизма – това вече се беше случило преди аз да дойда, колкото по-скоро беше повлияно от капитализма, от всичките положителни, но и отрицателни ефекти на този див капитализъм, който се разви в тази държава, неподготвена за него.“

След София Гауденц Руф е изкарал и един посланически мандат в Белград.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Превод в ефир: Мартин Петров.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12