Предния вторник, 22 октомври, беше белязан от продължилите над 6 часа преговори между руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган в черноморския курорт Сочи. Това е най-дългата среща между двамата държавници до този момент.

В резултат на тях двете страни оповестиха меморандум от 10 точки. Съгласно него, от 12 часа на обяд на 23 октомври започва да тече срок от 150-часа, в който кюрдските Сили за защита на народа ще се изтеглят от 3-километрова ивица с дължина 440 км. по протежение на турско-сирийската граница. 120 км от тях вече се контролират от Турция вследствие на последната ѝ военна операция в Северна Сирия.

След изтичането на срока за изтегляне на кюрдските въоръжени формирования, руски и турски военни ще започнат съвместни патрули в 10-километрова дълбочина. Срокът изтича в 18 часа на 29 октомври, а на следващия ден е насрочена среща на външните министри на Иран, Русия и Турция и начало на работата на сирийския комитет, който ще подготвя новата конституция на страната. Какви са последиците от постигнатото споразумение и какво предстои оттук-нататък?

Вследствие на постигнатото споразумение практически не остават никакви части от турско-сирийската граница под контрола на кюрдските въоръжени групи. По-рано Турция постави под свой контрол два района на запад от р. Ефрат при предишните си две военни операции, започнали през 2016 и 2018 г. Постигнатото на 17 октомври в Анкара споразумение между Турция и американската делегация, водена от вицепрезидента Майк Пенс, гарантира, че кюрдските сили ще се изтеглят от полоса с дължина 120 км. между Тел Абияд и Рас ал Айн, където се проведе турската операция „Извор на мира“.

Вследствие на това е почти изключено провеждането на нова турска военна операция в Сирия, тъй като понастоящем цялата турско-сирийска граница вече или е част от зоните под турски контрол, или край нея са разположени сирийски и руски части. Турция де факто прие преминаването на гранични райони под контрола на властта на Башар Асад, въпреки че продължава да отказва да води пряк политически диалог с него. По-рано този месец обаче специалният пратеник на Владимир Путин за Сирия Александър Лаврентиев съобщи за контакти на военно и разузнавателно ниво между двете страни в реално време, а в интервю в сряда турският външен министър Мевлют Чавушоглу отрече контакти с Дамаск, но направи уговорката, че „контакти между разузнаванията са отделно нещо.“

Турция ще продължи за неопределено време да контролира района между Тел Абияд и Рас ал Айн и това е едно от най-значителните постижения от военната ѝ операция. Анкара разчита да настани в тази зона бежанци от Сирия, като акцентира, че това ще става доброволно и когато там се възцари сигурност. По-рано турският министър на благоустройството Мурат Курум съобщи, че плановете на Турция са в цялата зона за сигурност да се върнат 1 млн. сирийци - 700 000 души да бъдат заселени в селските райони, а други 300 000 да бъдат настанени в градовете там. Северна Сирия е известна като житницата на страната и това би благоприятствало връщането на бежанците.

Проблемите пред този план обаче са два. Първо, открит е въпросът кой ще финансира построяването на необходимата инфраструктура в Северна Сирия.

Второ, журналистката Зейнеп Гюрчанлъ от светския опозиционен вестник „Сьозджю“ изтъква, че контролираната в момента от Турция зона е само между градовете Тел Абияд и Рас ал Айн. Тя е значително по-малка от тази, на която Анкара разчиташе - в протежение на около 440 км от р. Ефрат до границата с Ирак. Следователно, затруднява се планът за заселване на бежанците.

На следващо място, развоят на събитията показа, че турските амбиции не се реализираха в максимален обем, тъй като Турция овладя нови около 120 км. от границата, а не цялата ѝ дължина.

Изтеглянето на американските части предпостави минаването на местата, където те бяха разположени, под руска и сирийска закрила. Същевременно обаче Съединените щати не се изтеглят напълно, а запазват присъствие на редовни части и частни военни наемници в най-източните райони, в които се намират сирийските петролни находища.

Според някои турски националистически настроени анализатори, турската операция не е била достатъчно успешна, тъй като след двете прелели се едно в друго споразумения между Анкара и Вашингтон и Анкара и Москва кюрдските Сили за народна защита са се изтеглили на юг, без обаче да бъдат напълно разгромени от турската армия и са съхранили голяма част от човешкия си потенциал.

Каква ще бъде съдбата на кюрдските въоръжени отряди след изтеглянето им? Според опитния турски журналист Фехим Таштекин, който познава добре ситуацията на място, кюрдските сили най-вероятно ще бъдат интегрирани в правителствената армия на Дамаск.

Повечето анализатори отчитат, че Турция претърпя щети върху имиджа си вследствие на военната операция, независимо от своите усилия да обясни гледната си точка, че става дума за война срещу смятана от нея за терористична организация, а не срещу кюрдите. Американският експерт и бивш служител в Съвета за национална сигурност по времето на Джордж Буш-младши Майкъл Дорън обясни гледната точка на американското обществено мнение на форум в Истанбул. По думите му един от малкото успехи на Съединените щати в Близкия изток е била победата над групировката „Ислямска държава“, за която кюрдските сили в Сирия имаха важен принос. 

Постигнатото споразумение на 22 октомври е нова глава в развитието на сирийската криза. Следващите параграфи от нея ще бъдат началото на работата на конституционния комитет и срещата на американския и турския президент във Вашингтон на 13 ноември.

Коментара можете да чуете в звуковия файл.