Филип Захариев - българският готвач в топ ресторант в Норвегия

„Островът се намира по средата между Северния полюс и най-северната точка на Норвегия. Ако си представим глобуса, Европа – най-северната точка на Европа е в Норвегия: Ice Cap, като ние сме от там на още 1000 километра навътре в моретоq в посока Северен полюс.“ Така Филип Захариев локализира своето ежедневие на север от тук, от далечна София и студиото на "Хоризонт".

Бивш миньорски склад става ресторант

90% от жителите на градчето, в което Филип работи, разполагат със собствено оръжие. „Като ние нямаме право да напускаме пределите на градчето без пушка или пистолет, хубаво е да има и сигнален пистолет. Ако срещнеш мечка, а то е много вероятно, трябва първо да се произведе изстрел със сигналния пистолет, след това вече, ако нямаш друг избор, трябва да се застреля мечката.“

Преди да се озове толкова близо до Северния полюс, Филип Захариев е пътувал и живял доста години и в други страни, основно в Скандинавия, работил е в южните и по-северните части на Финландия. На острова се установява след препоръка от един от ресторантите, в които е работил в норвежката столица Осло.

Да се влюбиш - в ресторанта и в острова

Филип вдига ресторанта на крака. Когато пристига там, той е отворил врати от около пет месеца, но е обслужвал основно частни партита. „Като го видях, просто нямаше как да не се влюбя – и в ресторанта, и в острова. Самият ресторант, в момента, в който влязох в него, усетих, че той има душа.“

През 2017 година ресторантът става №1 в Норвегия, без въобще да са разбрали кога са ги посетили инспектори. „И в един момент просто ни изпратиха в офиса – то не е статуетка, едно като камък, гравирано, че сме Ресторант на годината в Норвегия, и диплома. Това е признание, което ти дава стимул да продължаваш и да влагаш сърцето и душата си  в това, което правиш.“

Менюто в ресторанта е петстепенно, без винения пакет излиза около 100 евро. Продуктите се поръчват в големи количества и пристигат веднъж месечно или по-рядко с кораб. „Абсолютно от целия свят идват хора. Запознал съм се с хора от целия свят, благодарение на този ресторант.“

"В Норвегия много се набляга на рибата, но при нас мога да кажа, че хората са по-месоядни. Предимно от елен, от кит и от тюлен – това са ни основните меса“, продължава разказа си Филип Захариев.

За уюта да живееш на тъмно по цял ден

През града минава гълфстрийм. В източната част на острова винаги има много сняг, но там, където е ресторантът, през лятото е около 5-6 градуса и снегът се стопява за кратко. Ресторантът има собствена фадрома, с която разчистват стръмния път до него.

„В градчето слънцето залязва към 10 часа сутринта. Изгрява към 9 и половина и в 10 часа залязва. В началото ми беше доста трудно. Беше шок за организма ми. Събуждах се в пет след обяд, в 9 сутринта, не знам навън ден ли е, нощ ли е. беше стресиращо, но след това се нагодих към ритъма на живот там и е доста уютно. Едно лежерно чувство е в теб през деня – отиваш на работа, но то като е нощ… В целия град е така – една лежерна атмосфера, уютно е, приятно е“, описва ежедневието си Филип Захариев.

Пътешествия по слънчевия свят

Липсата на слънце той компенсира с пътешествия в по-топли и светли страни. В неделя Филип Захариев ще представи пред българската публика най-новата си книга с, както ги нарича, „разкази на път“ - , „Където корабите умират“. Казва, че голяма част от книгите си е писал „през тъмния сезон“. „Където корабите умират“ е вдъхновена от пътешествия в шест държави, а заглавието идва от Бангладеш. „Бях подготвен за това, което ще видя, но когато видиш тези хора как живеят (ако това може да се нарече живот), наистина осъзнаваш доста неща, осъзнаваш колко си малък", споделя Филип Захариев.

Макар и живеещ далеч на север, Филип мислено се връща към родния Видин. Това го кара да предложи на фотомодела Соня Валериева да направят фотосесия, свързана със Северозапада – българско момиче в носия на фона на пейзажи от опустяващата географска област. „Искахме да покажем този контраст – красивата България, която всъщност представлявах аз, на фона на този бекграуд – с Химията (бивш завод във Видин – бел.ред.), изоставената, с фабриките, синагогата – емблематичен елемент. Постигнахме много интересен ефект. Много хора харесаха това“, обясни Соня Валериева.

С Видин в сърцето можеш да обиколиш света и... да се върнеш

„Видин е място, което се намира в сърцето ми и това ще бъде така завинаги и дори в ситуацията, в която се намира в момента, аз все още тая някаква надежда да се прибера, дори в момента точно го обмислям. Една дълга ваканция си взех… И като поседя малко по-дълго време вкъщи, виждам, че не е чак толкова зле, колкото си мислим. Има какво да се прави във Видин. Потенциалът на този град е огромен. Дори сериозно мисля за отваряне на ресторант в моя град“, споделя Филип Захариев пред БНР.