"Адио, Рио" - за чистата съвест винаги има надежда

публикувано на 21.10.19 в 08:46

20.10.19 ''Адио, Рио''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Адио, Рио“ е български игрален филм от 1989 година на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Марко Стойчев. Филм за чужбина като блян, за кариерата, славата, парите.

Архитект Стоев печели конкурс за строителство на жилищен квартал в Рио де Жанейро и започва организацията по командировката в чужбина. Той обаче е принуден да се откаже от обещанията си към своя екип да бъдат командировани всички и вместо това да замине сам, със своя некомпетентен началник. Първият голям сблъсък във филма е между Стоев и жена му по въпроса за съвестта. Слъсък, в който чуваме, че: „Съвестта е научна фантастика!“

Когато архитектът склонява да си затвори очите, върху колата му пада един труп. Трупът на неговата съвест. Независимо, че се отървава от трупа, той се появява отново и отново! За възрастните, този труп е абсолютно реален, за децата и други същества, които са чисти по сърце, той не съществува. Оказва се, че много хора имат същия проблем. Проблемът е масов. Трупът на някогашната им чиста съвест се оказва трупът на Христос по анцуг и всеки се сдобива с него, когато започне да лъже или отстъпва от принципите и истината.

В ролите виждаме Филип Трифонов, Георги Мамалев, Павел Попандов, Ваня Цветкова, Никола Рударов, Петър Попйорданов, Натали Дончева.

След като се вдъхновява и умива съвестта си, предава се на милицията заради трупа, отказва се от командировката, архитектът спира да получава от небето трупове. И, както завършва филмът, има надежда за всички - кръвта потича от ръката на Христос, Той е жив за онзи, който не затвори пътя си към сърцето!

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!