Николай Табаков: Литературата е като кюфтето – всеки го харесва различно

"Не" на зависимостите тук и сега

"Човекът казва така: „Това е моят автобус, моят часовник, моят мобифон, моят компютър. Без да си дава сметка, че всъщност той е техен. Че всъщност дотам сме го докарали в бързината си, в повтаряемостта на ежедневието, че тази зависимост, която не е никак страшна, става по-дълбока“, отбеляза Николай Табаков. Творецът обаче вижда спасение в това, че „човекът е единственото живо същество на тази планета, което умее да каже „Не“.

„Той може да каже „Не“ на ситуациите и да премине от бита в битието. Естествено, ако умее. Ако не умее, той се премества в друг тип ситуация, която пак започва да го притиска.“

Днешният човек трябва да осъзнае, че е в центъра на всичко, а всички „умни неща“, които го заобикалят, са просто сменени оръдия на труда. Самият човек не се е променил чак толкова от древността до днес и религиите добре знаят това, затова и са толкова трайни, смята авторът.

Текстът в основата на нещата

Литературата е майка и баща на всички изкуства. Дори чалгата не може без литература, защото й трябва текст, казва още Николай Табаков и дава пример с филмирането на „Война и мир“, което било амбициозен и мащабен проект, но не се харесал на зрителите, защото преди това 200 милиона души, изчели романа на Толстой, вече се били превърнали в негови съавтори и имали своя версия на образите и събитията.

Когато като автор тръгваш към своя читател, слушател, зрител от сърце, когато тръгваш направо, директно, отсреща това се усеща, убеден е Николай Табаков, който вижда в съвременната българска проза стремежа да се харесаш на всяка цена.

За кюфтетата и тиражите

„Ами тя, литературата е като кюфтето. Едни харесват пържени, едни – печени. Едни с повече лук, едни – с повече мерудия. Не можеш да угодиш на всички читатели. Не е и нужно. Излишно дрънкане на оръжия слушаме насам-натам и мераци за големи тиражи.“

Николай Табаков е роден в граничното родопско село Мандрица. От известно време живее в селото на Николай Хайтов - Яворово. Нарича София „делова“, място, добро за живеене, когато работиш конкретика. „Имам някаква свобода да избера къде да живея. Ако София е делова, Яворово е романтично. Там е друго, човек се докосва до природата, до приятелите си, до животните...“

Сред кокошки, няколко кучета, сред гълъби и пуйки писателят е открил онова, което му е липсвало в детството. „Това е забавление. Това е чудо на чудесата – да си насадиш един домат и да го видиш как расте, да си го откъснеш за салата на ракията – кой ти го дава това? Фантастична история!“

В Яворово приличат на Хайтов

Николай Табаков вярва, че тръгвайки от един прототип, творецът иска „да направи нещо друго“. А в Яворово хората приличат на покойния писател – „те са чешити, дръпнати, всеки има мнение, всеки си го защитава, не се дават на никой, опасни са“, разказва с усмивка Табаков.

Хората без чувство за хумор трудно живеят и не са особено щастливи хора, твърди той. „Човек ако се шегува с тоя живот по-лесно го преодолява, защото той не ни е даден за радост, даден ни е за изпитание.“

Как минаваме през вечността на живота

Животът не минава за нула време, убеден е писателят.

„Ние интуитивно знаем, че към вечността се върви през смъртта. Добре, кое е точната противоположност на смъртта? Естествено животът. Ако застане човек на брега и се заслуша, чува този шум от постоянното движение на вълните, ЕКГ-то на природата, няма край. Всяка пролет се връщат щъркелите. Всяка пролет се раззеленяват дърветата. Животът е точно толкова вечен, колкото е смъртта. Номерът е къде съм аз. Дали искам да вървя към вечността с примирението на правилата, спуснати ми някак си тленно, отгоре, или искам да вървя през вечността на живота? Тоест, да направя вътре в живота си нещо толкова смислено, че това да ми даде път към вечността от тук…“ 

На 1 ноември, за Деня на будителите ще бъде представянето на книгата "Нула време" във Варна, а на 8 ноември авторът ще гостува във Велико Търново. Ще последват Ямбол и Свищов.