Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Георги Рачев: На бедния и гладния не можеш да говориш за екология

Климатологът смята, че рано или късно ще се търгува и с въздуха

Проф. Георги Рачев
Снимка: Росица Михова

С климатичните промени не можем да се преборим. Няма как да се преборим – те са над нашите възможности. Тази теза разви в предаването „Нощен хоризонт“ климатологът проф. Георги Рачев, преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специалистът е на мнение, че повсеместно вменяваното чувство за вина за промените в климата не е справедливо.

Ще има ли въздухът цена

„Ние(България – бел. ред.) сме отговорни за замърсяването, за глобалното затопляне 1/1000-на част. Това, което ние можем да направим, е да подобрим начина си на живот, е да опазим въздуха – единственото природно благо, което в момента е без пари. Няма цена. Всичко е продадено, но въздухът не е. Рано или късно ще се появи този въглероден отпечатък на ползването на това безценно благо.“

Никога до този момент през своята история човечеството не е било толкова богато, толкова нахранено и толкова мирно, обобщи климетологът.

„Милиарди хора се хранят редовно, детската смъртност от глад практически е сведена до 0. Планетата наедрява, пълнее – това е абсолютен факт. Но дори в една Индия гладът и недохранването вече са с доста по-ниски показатели от това, което е било. В момента човечеството произвежда, отглежда над 2 милиарда и половина тона само зърно.“

Бедният не разбира апела за опазване на климата

На бедния и гладния човек не можеш да му говориш за екология, посочи проф. Рачев и даде пример със споровете между френския президент Еманюел Макрон и бразилския държавен глава по повод пожарите в Амазония.

„Когато бразилският фермер казва: „Аз искам да отглеждам крави, говеда, които да изнасям – телешко месо за богата Европа. За да може богата Европа да се храни с месо, аз да спечеля и да живея добре. Вие имате 1 кола, 2 коли, в Европа на 1000 души има 400-500-600 коли, в Америка достигат до 800 коли на 1000 души. Аз защо трябва да живея бедно?“ И някой си казва: „Недей да гориш гората, защото това са белите дробове!“ „Да, ама това е моята гора. Направете така, че животът ми да бъде като вашия и аз сигурно ще почна да обръщам внимание и на мен ще ми се иска и аз да дишам чист въздух. Дотогава съм гладен.“

Нисковъглеродната икономика ще ни излезе скъпо

Апелът към нисковъглеродна икономика е добър вариант, но той се постига със страшно много пари, подчерта климатологът. „Нисковъглеродната икономика с добрата цел да опазим въздуха означава огромни пари за много години напред.“

Бъдещето ни се корени в изобилна, евтина и достъпна енергия. Предстои революция, която трябва да бъде осъществена от световната инженерната мисъл, смята проф. Георги Рачев. „Тогава, когато успеем да съхраним някъде два джоба енергия, ама хубави джобове енергия, и да си ги използваме, когато ни трябват, тогава вече нещата ще се оправят. Дотогава единствената алтернатива е да минем към що-годе по-чисти горива. Въглищата трябва да бъдат погребани.“

Щетите от циклоните растат главоломно, броят на жертвите пада

За тропичните циклони се говори още от времето на Колумб. Днес обаче икономическият ефект е друг. С всяка изминала година щетите, които нанасят природните бедствия, растат главоломно, а броят на загиналите хора пада драстично.

„Тоест, ние се опитваме да живеем в унисон с природата, да се  предпазим от нейните крайни изяви, но в края на краищата се намираме в третото голямо преселение на народите. И то не е от климатичните бежанци, не е толкова икономическо, колкото хората от вътрешността на континентите завладяха крайбрежията.“

Проф. Рачев вярва, че хората бавно и мъчително продължаваме да се учим от грешките си. Покачването на морското равнище е факт, имаме ги тези около 18 см за последните 100 години, но въпросът е че темпът, с който нараства, остава доста постоянен – приблизително около 3 мм годишно, особено през последните 5-6 години, коментира още климатологът. Той допълни, че ниските части, всички крайбрежия ще бъдат засегнати и малкото покачване ще доведе до сериозни последствия. 

Хан Аспарух е заварил тук рай

Първата българска държава има един хубав период – между 800 г. докъм 1200-1300-та година, когато в Европа времето е било значително по-топло и по-влажно, посочи Георги Рачев.

„Все пак, когато хан Аспарух минава Дунава, намира един невероятен рай, един Едем, страхотен, богата растителност, с богат животински свят. След това, около 1600-та година настъпва страшен период за Европа – чумата, летата са студени, влажни, плодородието е много ниско, тогава Европа се спасява благодарение на картофите, милиони хора мрат от глад и болести…“

Неизучените слънчево-земни връзки

Скоростта, с която се топят ледниците, определено се вижда, отбеляза климатологът. Позовавайки се на свои наблюдения от българската антарктическа база на остров Ливингстън, той разказа за ледника Перуника, достигащ до морето. „За 15 години този ледник се е отдръпнал с около 15 метра навътре от океана.“

В момента сме в един минимум на слънчевата активност - цюрихски 11-годишен цикъл, и започваме следващия, поясни Рачев. „Слънцето буквално е „заспало“, слънчевите петна са  много ниски. То влияе на цялата Земя, не само на климата. Но тези слънчево-земни връзки все още не са точно изучени и не можем пряко да кажем, че когато Слънцето започне да „киха“, нас ще ни хване грип.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любчо Георгиевски

Любчо Георгиевски: Има дежурни, които не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред

Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..

публикувано на 27.09.24 в 18:02
Христиана Бацелова

Д-р Христиана Бацелова: Необходимо е и двата пола да бъдат ваксинирани срещу HPV

По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България.   Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..

публикувано на 27.09.24 в 11:17
Д-р Юлиян Петров, председател на Синдиката

Изследване за образованието: 80% искат повече практически упражнения и формиране на компетентности

" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..

публикувано на 27.09.24 в 10:14

Маринела Величкова: Сред хората в РСМ няма съвсем ясна картина за това какво е възможно

" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова.  Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..

публикувано на 27.09.24 в 09:00

Радосвета Стаменкова: Не можем да задраскаме интернет, но можем да модерираме

Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..

публикувано на 26.09.24 в 11:05

Хора с увреждания в планината: Мисия възможна

" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..

публикувано на 25.09.24 в 10:47

Росина Тодорова: Младото поколение има твърде ниска здравна култура

Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...

публикувано на 25.09.24 в 09:52