Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антон Радичев: На сцената актьорът трябва да мисли, не да говори наизуст

На младини мечтаел да стане радист на кораб, поканата от Народния театър възприел като шега

4
Антон Радичев в студиото на "Нощен хоризонт"
Снимка: БНР

Един актьор трябва да мисли, когато работи на сцената, а не само да наизустява някакви думички и да ги говори. Така казва актьорът Антон Радичев, който гостува на предаването „Нощен хоризонт“ в поредицата „Магията на театъра“.
      

Той се гордее със способността си да пренася на сцената нещата от живота, но казва, че не импровизира „просто така, заради самата импровизация“, а в стила на автора, на режисурата, на образа.

"Опит за летене" го изстрелва при звездите

Наричат го „Радичков актьор“. Играл е и в трите негови пиеси, поставяни в Народния театър „Иван Вазов“ – „Опит за летене“, „Януари“ и „Суматоха“. За „Опит за летене“ получава първата национална награда за актьорско майсторство, независимо, че бил най-млад от целия състав и в компанията на големи имена. Въпреки възторжените реакции на публиката, го готвели за втора награда, когато на едно от представленията се появил самият Тодор Живков.

„След представлението се качихме горе в клуба, седнахме. Там са седнали на една дълга маса, около него актриси, актьори, големи – народни, заслужили и т.н. Аз в една кьошенце там съм седнал. И той казва: „Абе, много ми хареса това момче, дето играеше петлето, бе! То играе като мене, бе! Навремето съм играл и аз, ха-ха-ха-ха…Къде е това момче сега? Не мога да го видя тука.“ Те викат: „Тони, за тебе става въпрос, стани!“ И аз станах с една чашка с винце и му казах: “Наздраве, другарю!“

Получил похвали и пожелания от първия ръководител, се сдобил с първата награда и пътувал със спектакъла на Младен Киселов и в чужбина – в Атина, Виена, Белград, както и в Русия.  

Работник в тухларна фабрика и в "Нефтохим"

Антон Радичев е отраснал в краен квартал на столицата тогава – „Ту(х)ла махала“, където имало тухларни фабрики, днес това е районът на Южния парк.

„Оттам нататък започваха Манастирските ливади. Тичахме непрекъснато по ливадите, играехме футбол. Среден ученик бях. Математиката страхотно ми вървеше. Бях цар.

„Ходех редовно в тухларните фабрики, работех от време на време – товарех тухли на каруци, разкарвахме ги по къщите. Имаше затворници, там работеха, и на затворниците им купувах цигари…“

Като ученик тренирал лека атлетика. Искал да стане първо треньор, после се отказал от леката атлетика. Минавайки през школата за радисти в казармата, станал началник на радиостанция и бил един от най-добрите на общоармейските състезания. След казармата мечтаел да обикаля света с кораби и да бъде радист на кораб. Отишъл да работи в бригада, която участвала в изграждането на „Нефтохим“ – Бургас. Лепил плочки, бил общ работник.

Вместо радист на кораб станал актьор

„И непрекъснато на лопатата или дръжката на количката си репетирах – цели вестници си ги минавах с морзовата азбуката. И в един момент получавам писмо, че трябва да отида във Варна, улица „Червеноармейска“ №1, спомням си много добре, и да се явя там на изпит. Обаче получавам съобщението с една седмица закъснение, след като е минал изпитът. Изпуснах изпита. След това кандидатствах ВИТИЗ(сега НАТФИЗ – бел. ред.). Във ВИТИЗ ме приеха… и сега вече 45 години направих в Народния театър „Иван Вазов“. Направо от ВИТИЗ ме взеха в Народния театър… Получавам едно писмо от Народния театър и си помислих, че някой си прави майтап.“

Оказало се съвсем сериозно – трябвало да започне репетиции за „Деца на слънцето“ от Максим Горки.

Хората в салона не се интересуват какво му е на актьора в душата

Най-лесно учи текст като се качи в планината – на Витоша в делничен ден, защото събота и неделя има много хора и му искат автографи и да се снимат с него. „Влизам в гората и там, с пиесата под мишница, чета, уча. За няколко часа научавам толкова много текст…“

В киното е снимал повече от 40 филма, но на ролите си в театъра отдавна е изгубил точния брой.

„Невинаги ми е смешно, невинаги ми се иска да проявявам чувство за хумор, но когато хората в салона са си дали паричките, за да гледат едно представление, каквото и да ми се е случило, както и да се чувствам… никой не го интересува какво ти се е случило на теб. Всеки си е дал средствата да гледа едно представление, за да може да се разтовари и поне за час и половина да забрави своите проблеми. Не трябва да натоварваш хората със своите проблеми, трябва да ги забравиш.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12