Къса уличка с дълга история

Графичният дизайнер и преподавател в Националната художествена академия Филип Бояджиев е автор на проекта за визуализиране на емблематични истории и градски легенди, свързани с уличката. Довечера той ще представи проекта си.

Най-важното според него е историята на улицата да бъде показана интригуващо. „Като се фокусираме не само в историята на „Малко Търново“, но и на София като цяло, тъй като уличката е част от града ни и контекстът е доста важен“, посочи Филип Бояджиев пред „Хоризонт“.

Малката уличка побира големи истории

Историята започва преди… 4500 години преди новата ера. При свалянето на нивото на площад „Александър I“ е било открито каменно-медно селище.

„Между „Улпия Сердика“ и „Арена ди Сердика“ има открити неща на самата улица „Малко Търново“. Продължава много сериозно историята с жълтите павета и всякакви градски легенди, като например, че жълтите павета са подарени на Фердинанд за сватбата. Има много богата архитектурна история – основните сгради са част от българския архитектурен модернизъм“, разказа графичният дизайнер в предаването "Хоризонт до обед".

Той сподели, че трудната част от задачата било кое и как да се отсее и как да се обединят всички тези истории.

„Тъй като те са изключително разнообразни. И затова кръстихме проекта „Улица на времето“ – времето е обединяващият елемент и общият знаменател, върху който ще се фокусираме ние. Ще се опитаме да създадем едно интерактивно преживяване за туриста и гражданина, в което той да открива на няколко нива различните информации.“

И гражданите имат думата за дизайна

Филип Бояджиев уточни, че това е един от първите проекти в София с включващ дизайн и в него участват и граждани, в целия процес.

„Ползваме изцяло мнението на гражданите като отправна точка за дизайн решенията. Бяха две работилници, в които граждани на различна възраст успяха да се докоснат до тази история и да генерират различни решения. И съответно да разберем какви са проблемите на улицата – например, че е малко сиво, малко тъмно, неособено уютно, пък предразполага към уют, защото е малка и интересна. Хората искаха не просто да минават транзит през нея, както е в момента, а да останат, да спрат, да седнат – ще има със сигурност няколко къта за почивка, и, съответно, да научиш малко повече за историята на уличката.“

Дизайнерът подчерта, че е световна тенденция да се включва мнението на гражданите в дизайнерските решения.

„Според мен това е бъдещето – да се обърнем към хората и да създаваме наистина среда за хората и чрез хората, а не спуснати решения отгоре, които не е ясно докъде работят и докъде не.“