Турската страна защити действията си с целта да се премахне така  наречения „терористичен коридор“ край границата и да се създаде зона за сигурност, където ще могат да се завърнат сирийски бежанци. Президентът Ердоган обоснова решението и с подписаното през 1998 година споразумение от Адана между Анкара и Дамаск, по силата на което турски сили могат да извършват операции в Сирия в близост до турската граница. Кореспондентът на БНР в Турция Мариян Карагьозов потърси за коментар по темата проф. Зекерия Куршун - ръководител на Дружеството на изследователите на Близкия изток и Африка, коментатор в изданието „Йени Шафак“ и проф. д-р Илхан Юзгел - специалист по международни отношения и един от университетските преподаватели, отстранени от длъжностите си с президентски указ.

Първите две военни операции, които Турция проведе през изминалите 3 години, създадоха буферни зони в Западна Сирия. В изказванията си турският президент Реджеп Ердоган е категоричен, че ще бъде прочистен целият район до границата с Ирак. Първоначалната цел на турската операция обаче е зоната между градовете Тел Абияд и Рас ал Айн. Проф. Зекерия Куршун, ръководител на Дружеството на изследователите на Близкия изток и Африка, посочва как, според него, ще се развие операцията:

„Трудно е да се каже колко време ще трае. Според американски оценки, в рамките на 90 дни се очаква Турция да приключи с операцията. Но какво ще стане след това? Процесът е отворен и ще трае по-дълго“.

Проф. Илхан Юзгел, бивш преподавател по политически науки и международни отношения, анализира времевия и географски обхват на бойните действия:

„Във времево отношение, операцията е с отворен край, но в първата й фаза, Турция ще контролира ивица от 110-120 км. След това, в зависимост от съпротивата на Силите за народна защита и от международните фактори, например споразумение със Съединените щати, Турция ще опита да разшири действията си“.

Какви са били мотивите операцията да започне точно сега, питаме проф. Юзгел:

„Преговорите между Съединени щати и Турция вървяха от много време и Вашингтон се опитваше да ги удължи, защото не искаше турска намеса в района, контролиран от Силите за народна защита. Във вътрешнополитически план президентът Ердоган има проблеми и в икономически и в политически план. В партията му има недоволство, а двама водещи политици в страната обявиха създаването на свои формации.  Заради това президентът има нужда от победа, за да консолидира властта си и да мобилизира турското общество“.

Турция лансира планове за настаняване в зоната за сигурност на сирийски бежанци. Международната общност обаче засега изглежда резервирана към тях. Илхан Юзгел изтъква:

„Евросъюзът заяви, че няма да плати за подобни планове. Вероятно Съединените щати не са заинтересовани. Защо президентът Тръмп би похарчил милиарди долари, след като се опитва да се измъкне от сирийския казус ? Второ, не можеш да накараш хора да се заселят някъде, дори и в собствената им страна, ако те не желаят да живеят там, защото това противоречи на хуманитарното право. Турция може да насърчи някои сирийци да се върнат. Със сигурност обаче тя се опитва да създаде буферна зона между сирийските и турските кюрди“.

Въпреки това проф. Зекерия Куршун посочва някои възможни варианти:

„Може би е възможно финансова помощ да се осигури чрез донорска конференция. Там има градове и към тях е възможно да се добавят нови постройки. Турция има опит в създаването на лагери за бежанци, както когато в страната започнаха да пристигат бежанци от Сирия. Те може да бъдат пренесени там, както и да бъдат създадени нови градове“.

Проф. Куршун подчертава и опита, който турските неправителствени организации  са натрупали в другите две зони в Северна Сирия, където турската армия по-рано проведе военни операции. Преди дни беше обявено, турски университети ще открият 3 факултета в Азас и Джараблус. Няма ли противоречие между уверенията, които Турция многократно даде, че е привързана към териториалната цялост на Сирия и изграждането на инфраструктура в тези зони?

Проф. Куршун дава своето обяснение:

„Разделяне на Сирия би навредило на Турция. В нормални условия тази работа би трябва да я свършат заедно всички страни от НАТО. Но виждаме, че има разминавания в позициите на Съединените щати и европейските страни. Турция прави това, което страните от НАТО не направиха, заради това не може да е окупатор. Тя дава голяма хуманитарна помощ по света.  Сирийците, които сега живеят в Турция, са принудени да се образоват и да посещават турски университети, което е скъпо, а ако се учат в Сирия, това ще изисква по-малко средства“.

Един от най-важните въпроси е за съдбата на бойците на групировката „Ислямска държава“, които понастоящем са в плен на кюрдските сили. В прессъобщение на Белия дом след телефонен разговор между президента Доналд Тръмп и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган за пръв се отбелязваше, че Турция ще поеме отговорност за задържането на ислямистките бойци. Илхан Юзгел прогнозира:

„Това е въпрос, с който никой не желае да се занимава. Той беше оставен на Сирийските демократични сили, но и те отказаха. Като част от споразумението със Съединените щати Турция обеща да поеме контрола над тези бойци на "Ислямска държава" в затворническите лагери, което е рисков ход от нейна страна. Президентът Ердоган обаче може да го превърне в коз срещу европейските страни и да ги принуди да приемат част от тези пленени бойци на ИДИЛ. Той може да направи нещо подобно на това, което направи преди дни със заплахата да наводни Европа със сирийски бежанци“.

Проф. Зекерия Куршун излага своето мнение:

Съществува и друг проблем. След началото на борбата с „Ислямска държава“ няма достатъчно публична информация по тези въпроси. Има сътрудничество между разузнавателните служби на различните страни. В Северен Ирак и Северна Сирия има лагери, където са задържани терористи от „Ислямска държава“, в които освен бойците, там са и семействата им. Смятам, че в тази връзка Русия може да играе роля и тя има връзки в сферата на сигурността със сирийския режим.

Отговорност по въпроса има  и Европейският съюз, тъй като много от терористите са граждани на европейски страни и те са принудени да вземат решение за собствените си граждани.

Според Илхан Юзгел са налице следните политически резултати от началото на турската военна операция:

„Позициите на кюрдите са силно отслабени, въпреки че те все още са подкрепяни от Съединените щати. Те осъзнаха, че е рисковано да разчитат на подкрепата на извънрегионална сила и се страхуват, че могат да бъдат предадени. В другите части на Сирия те опитват да изградят нов модел на управление и да постигнат сделка с режима на Башар Асад, но засега той не изглежда особено ентусиазиран да се сближи отново с кюрдите“. 

Мненията на турските анализатори можете да чуете в звуковия файл.