Проф. Йохен Олтмер: Турция не иска да предизвика бежанска вълна към Европа

„Заплахата на Ердоган към Европа не е неразбираема, за исканията си президентът има основания“. Думите са на проф. Йохен Олтмер от университета в Оснабрюк.

В интервю за „Събота 150“ изследователят на миграционните процеси успокои европейците, че турската военна операция няма да отприщи нова бежанска вълна към Стария континент:

„Нямам усещането, че ще станем свидетели на големи миграционни процеси в резултат на турската офанзива в Северна Сирия. Причината е, че Турция затвори границата си със Сирия още преди години. Няма признаци на движение на бежанци в посока турската граница. Основната цел на Турция с тази военна операция е да прочисти кюрдското население. И съвсем не иска да предизвика бежанска вълна към и през своя територия в посока Европа. Според мен населението в районите на военните действия ще се отправи на юг, към вътрешността на Сирия, и към кюрдските райони в Ирак“.

Споразумението за бежанците, което Европейският съюз сключи с Турция в началото на 2016 г., все още е в сила, т.е. Турция получава пари за това, че задържа сирийските бежанци на своя територия. Колко надеждно е то, проф. Олтмер, след заплахата на турския президент Ердоган, че ще отвори границите за три и половина бежанци?

В момента много се говори за това, дали Турция би прекратила споразумението. Но се питам, защо да го направи точно сега? Турция засили претенциите си към Европа, които според мен само от части не са справедливи. Нека не забравяме, че ЕС обеща на Турция да облекчи визовия режим за държавните служители. Това още не е факт, въпросът дори не се придвижва. Да не говорим за това, че съюзът обеща на Турция да продължи преговорите за членство, в това число за митническия съюз. Така че е разбираемо, че Турция използва споразумението за да отправя политически искания.

С това споразумение ЕС естествено че се постави в известна зависимост от Турция, но това беше ясно от самото начало. Сделката обаче има предимства и за Турция, иначе тя нямаше да я сключи и нямаше да я спазва вече повече от три години.

Тогава как да си обясним заплахите на Ердоган?

Нека обясним - Турция в момента търси подкрепа за офанзивата си в Северна Сирия. Освен това Турция иска да получи обещаните общо 6 милиарда евро по силата на споразумението. Досега е преведена по-малко от половината сума. Турция иска помощ за настанените на нейна територия близо три и половина милиона сирийски бежанци. На този фон Брюксел  не бива да се изненадва, че Турция използва споразумението като инструмент за натиск.

Напоследък в Турция все по-отчетливо се чуват критични гласове, израз на недоволство от присъствието на толкова много бежанци в страната. Чухте ли в речта на президента Ердоган и обръщение към съгражданите му, проф. Олтмер?

Вътрешната политика винаги трябва да е във фокуса ни. Това пролича и при договорката на вътрешните министри на Германия, Франция, Италия и Малта във Валета. Случаят с Турция не е по-различен. През последните месеци в страната расте недоволството заради търсещите закрила и убежище бежанци в Турция. Те са вече общо над пет милиона. Икономиката на страната се задъхва, разходите за бежанците растат, расте безработицата, и всичко това предизвиква критика спрямо миграционната политика на Анкара. Така че заплахата на президента Ердоган от тази седмица е адресирана не само към европейците, а и към турците, с надеждата, да ги успокои, че води твърда политика спрямо Европа.

През последните години ЕС се фокусира върху засилването на охраната по външните граници и върху споразумения с африкански държави, които са потенциални износителки на мигранти. В това време съюзът занемари разпределението на бежанците в страните-членки.

Неотдавна в Малта четирима вътрешни министри от ЕС постигнаха минимален компромис за разпределянето на няколко стотин мигранти, спасени във водите на централно Средиземно море. Германия, Франция, Италия и Малта се договориха за квоти, но останаха в това споразумение общо взето сами. Включиха се едва десет, предимно малки държави от Общността, Нещо повече - споразумението се отнася само до централно Средиземно море, т.е. целта е облекчаването на Италия и Малта, а съвсем не на всички страни, които образуват външните граници на ЕС.

Споразумението трябваше да бъде нещо като пилотен проект за бъдеща обща европейска миграционна политика. Достатъчно стабилна ли е тази основа, проф. Олтмер?

От години говорим за реформите, които трябва да се случат. За схема за разпределение на бежанците, за промяна на Дъблинското споразумение, което не работи. На фона на това, че досегашните опити да се постигне споразумение за квотно разпределение остават безплодни, че все още има държави, които не искат да споделят тежестта на страните по границите на ЕС, всеки постигнат компромис трябва да се счита за успех. Такъв компромис е споразумението от Малта, което може и да се превърне в модел за бъдещата европейска миграционна политика. За сега този компромис е възможно най-малкият, който на този етап може да се постигне. За мен дори е провал, защото бе подкрепен от твърде малко страни.

Не само това - други три държави, България, Гърция, Кипър, внесоха алтернативен документ, с който насочиха вниманието върху факта, че най-големият приток на мигранти от август насам е регистриран в източната част на Средиземно море, припомняйки географското разположение на трите страни в близост до военния конфликт в Сирия. Освен това България, Гърция и Кипър искат да бъдат заделени по-големи средства за справяне с бежанския и мигрантския проблем в многогодишната финансова рамка на ЕС, която се обсъжда в момента.

Имате ли Вие, проф. Олтмер, рецепта, как ЕС да постигне обща миграционна политика?

За мен рецептата е схема за разпределение на бежанците. Знаем, че това е изключително трудно постижимо. Затова смятам, че пътят е през една такава „коалиция на желаещите“, към която в хода на преговори и във времето да се присъединяват още и още държави. Успоредно с това обаче трябва да върви реформата на Дъблинското споразумение, защото без това няма как да постигнем напредък.

Мога да си представя въвеждането на етапния принцип за имплементирането на една бъдеща обща миграционна политика. Мога да си представя същото и за споразумението от Малта, което за сега се отнася до централно Средиземно море, а може да се разшири и върху цялото Средиземноморие и след това - върху всички външни граници. Вторият етап може да бъдат преговорите за реформа на Дъблинското споразумение. А третият етап е дискусията за предотвратяването на причините за миграция в световен мащаб.

Така че можем да започнем с малки крачки за да стигнем до голямата политика. Но това ще отнеме години.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.