Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жул Верн и неговата България

Двама изследователи от Софийския университет анализират книгите на писателя, свързани със страната ни

Жулиета Борин и Елияна Райчева
Снимка: Иван Русланов

Всички знаем, че Жул Верн е считан за „баща“ на научната фантастика. Още от най-ранни детски години сме обикаляли с него света за 80 дни, пътували сме до центъра на Земята и сме се вълнували от приключенията на капитан Немо. Не всички негови произведения обаче са свързани с фантастичния жанр.

Двама изследователи от Софийския университет - Елияна Райчева, преподавател по история на френската литература в Катедра „Романистика”, и Жулиета Борин, преподавател по история на образованието и европейски проекти, са анализирали книги на знаменития автор, свързани с България.

В предаването „Изотопия“ Елияна Райчева и Жулиета Борин разказват как се е стигнало до откритието.

„През 2018 година, по време на наш семинар за чужди пътешественици по българските земи, попаднахме на два романа от Жул Верн, в които България е засегната като тема. Малко периферно ни изглеждаше в началото, но при по-обстойно разглеждане установихме, че българската тема е застъпена по много интересен начин в късното творчество на Жул Верн“, пояснява Елияна Райчева. 

Сред основните два романа е „Хубавият жълт Дунав”, който е реплика на прочутия валс на Щраус „Хубавият син Дунав”. При първи прочит изненадата е голяма, тъй като читателят, вместо с открития и приключения, се сблъсква с риболовен пътепис по Дунав, признава Елияна Райчева.

„Историята е за кроткото риболовно съществуване на главния герой Илия Круш, в чийто живот настъпват странни събития. Неговият спътник трябва да улови банда, която се занимава с контрабанда на оръжие. Заслугата на Жул Верн е, че той подчертава значението на Дунава като главен герой. Тематично е обхванат целият Дунавски регион.“

Най-важният от романите открития е „Дунавски лодкар” или „Дунавски лоцман”, поправя българския официален превод Елияна Райчева.

„Този роман силно напомня и „Под игото“. И при Вазов, и при Жул Верн наблюдаваме развитие на една напрегната лична интрига на фона на големи исторически събития. Главният герой се втурва да освободи годеницата си, отвлечена на кораб от противникова банда разбойници, които са свързани и с нашите поробители“, допълва Елияна Райчева.

Жулиета Борин представя и някои от другите улики към това колко свързана е литературата от последните години на Жул Верн с българския освободителен въпрос.

„Действието в романа „Дунавски лодкар“ започва в една русенска кръчма. Избраната година – 1876-а, също не е случайна. Знаем, че по това време Ботев предприема пътуване с „Радецки“, с което иска да освободи България“, разказва още Жулиета Борин.

Главният герой Сергей Ладко спира на различни румънски пристанища, за да набави оръжие за освобождение на българите чрез въоръжена съпротива.

Дълго време не е имало сведения за тези книги. В края на 80-те години големият изследовател на Жул Верн - колекционерът Пиеро Гондола дела Рива, открива още шест непубликувани приживе истории. Сред тях са именно тези два дунавски романа.

Елияна Райчева разкрива причината: „Синът на Жул Верн започва да пренаписва романите, да излъже публиката да си купи тези романи. Освен това Мишел Верн си позволява още нещо – той подменя в романа „Дунавски пилот“ името на един от героите и слага автентично име на русенски търговец от еврейски произход и го изкарва бандит. След като търговецът разкрива това, той започва процес срещу Мишел Верн. Книгата моментално е инкриминирана.“ 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Панчо Карамански: Не трябва да мълчим, когато срещаме нередности

Белият ми бастун стана шахтометър .  Това каза пред БНР Панчо Карамански, музикален продуцент, който е незрящ и се придвижва с бял бастун. Той разказа за претърпян инцидент преди дни, когато е пропаднал в отворена шахта на тротоара  на улица "Житница" в столичния район Красно село : " Знаех, че тротоарът е нов, хубав и има водеща..

публикувано на 14.03.25 в 16:26

Вместо държавата: Ученици създадоха система за управление на пътния трафик

Ученици от СУ "Любен Каравелов" в Добрич са разработили два проекта, които биха подпомогнали организирането на пътния трафик в страната и учебния процес . Проектите са представени и на Националната олимпиада по информационни технологии. Учениците, автори на проектите, са част от Робоклуб "Хелиос". Заниманията на децата от робоклуба се..

публикувано на 13.03.25 в 09:35

Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина?

Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..

публикувано на 09.03.25 в 07:20
Националната астрономическа обсерватория Рожен

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи 44-та си годишнина

На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...

публикувано на 09.03.25 в 05:15

Анора, Фрида, Кете, Кариния, Орин, Джойс, Марина, Вера, Ели: Осми март отвъд календара

"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...

публикувано на 08.03.25 в 20:25

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06