През 1994 г. тя играе себе си във филма „Лисабонска история“ на световно известния германски режисьор Вим Вендерс. Тогава Madredeus са световно музикално явление, а Лисабон е европейска столица на културата. Тя е Тереза Салгейро и тази неделя за първи път ще пее в България в София лайф клуб със собствената си група. Първото интервю на певицата преди събитието е специално за „Хоризонт“.
Първият въпрос преди първия ѝ концерт в България е какво се е променило в живота и в музиката ѝ:
„Филмът на Вендерс „Лисабонска история“ беше преди сума ти години, през 1994. Преди 25 години. Страшно много неща се промениха. първо вече не съм с групата Madredeus. Когато ги напуснах, си казах: аз няма да напусна моята любов, тази музика, ще я следвам това е страстта ми и тя, музиката, ще бъде моят пълен ангажимент и професия. Работих с много интересни музиканти и пътувах много за среща с различни музикални стилове - например в Бразилия, където имам възможност да работя с португалския език, в Мексико, в Италия, която също чувствам много близка.
Моят първи соло албум след като се разделих с Madredeus, отново беше свързан с тази невероятна, древна и дълбока култура в португалската музикална традиция. И това, което исках, е да намеря музиканти, с които да правя своята собствена музика и това правя от 2012 година насам“.
Оттогава Тереза създава два албума - като автор и на музиката, и на текста и обикаля света, за да представи своя репертоар както и песни от Португалия и от други страни за които Тереза е направила аранжименти. Това пътуване, този воаяж около света има огромно значение за творческия път на Тереза.
„Бях на 17 години когато започнах да пея с Madredeus, започнахме да пътуваме още през 1989 година. така че моят живот е това - да пътувам и да пея. Това е невероятна привилегия да се докосвам до всички тези култури и до публиката в толкова различни страни“.
Човешкото е универсално, хората не се различават в същността си
Тереза е убедена, че човешкото е универсално, че хората не се различават в същността си: „Имаме една и съща обща нужда от където и да идваме на този свят - да намираме израз на нашата чувствителност, нашите виждания за света, за живота да изразяваме нашите мисли и чувства, начина по който възприемаме и живеем живота си. Както и да изразяваме нашата собствена способност за творчество и промяна на света, в който живеем към добро. защото е много ключово да се опитваме на направим света едно малко по-добро място за живеене. Място в което красотата да намира своя дом. защото красотата е пълната манифестация на живота.
На въпрос дали прави жертви в името на гласа си, тя заявява:
„Не, трябва да призная, че, разбира се аз съзнавам какво е моят глас. И знам, че колкото повече минава времето трябва съм все по-внимателна към него. С възрастта все повече става чувствителна към границите на гласа. И трябва да съм внимателна, но в същото време съм късметлийка, защото не пуша, не пия твърде много, имам нормален живот, и много работя с гласа си и за гласа си. Но,.... как да кажа, отнасям се и с лекота към това. Не се тормозя и дисциплинирам излишно. Избягвам това, което може да увреди гласа ми, моят инструмент на практика, но не се фанатизирам също така, не се вманиачавам. Гледам да има баланс между грижата и релакса“.
В последния си сингъл „Alegria“ използва поезията на един велик португалски писател - Жозе Сарамагу.
„Този сингъл всъщност излезе преди дни, написах музиката към поемата на Жозе Сарамагу, нашият уникален Нобелов лауреат за литература. За първи път я изпълних в Мексико, на фестивала на книгата, организиран от фондацията на Сарамагу и неговата съпруга, която е и моя приятелка. Имах мелодията, търсех думите ѝ и изведнъж ги открих в тази поема, въпреки че обикновено сама си пиша текстовете.
Знаех, че това трябва да е песен за щастието. Намерих поемата на Сарамагу и видях че напълно пасва на музиката, надграждахме текста към музиката заедно с музикантите в аранжимента.
Поемата се казва „Алегрия“, което означава радост. Това, което усещах от самото начало, е, че във времената, в които живеем, пълни с неравенства и бруталност към човешките ни права, когато е толкова трудно за толкова много хора да имат минимума, за да живеят ,в тези наистина тежки условия е истински важно да манифестираме нуждата от радост, дълбокото щастие и възторга от това, че сме живи. нещо, което всеки от нас трябва да носи в себе си. Правото на радост и на щастие е това, с което се раждаме“.
Последният албум на Тереза Салгейро се казва „Хоризонт“: „Хоризонтът е тази линия, която ни омагьосва. Пределът на видимото, пределът на това, което можем да докоснем. Хоризонтът е предизвикателство - тази подновяваща се покана към нас да вървим към него, за да разберем какво е оттатък. това, което е отвъд Хоризонта е символ на нашите мечти и сънища. недостижимото, което искаме да постигнем. Линията на Хоризонта е вечната покана за вечно движение, но и знак за това, колко сме крехки и уязвими от всичко, което ни заобикаля“.
За първи път Тереза ще пее в България тази неделя в София лайф клуб, където ще представи песни от самостоятелните й албуми “O Horizonte” и “O Misterio”, песни на Madredeus и други португалски класики.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
"Това, което ме впечатли при всички разговори беше, че тези хора благоговееха към личността на патриарх Неофит и казаха, че това е била неговата изключителна сила, че той е бил много благ , някои са го упреквали, че е бил прекалено благ, че това не било добре за ръководител на Българската църква. "Казват, че като ръководител той не е..
С концерти и специално подготвена изложба ансамбъл "Тракия" отбеляза своята 50 годишнина . Гости на спектакъла на Античния театър в Пловдив са и част от хората, които с талант и сърце са допринесли през годините трупата да има водещата си роля на новатор в музикалните и танцовите форми във фолклорното изкуство. Другият концерт на древната..
Изпълнение от нов албум на български композитор, познат със създаването на творби за емблематични български естрадни артисти от 80-те, бе допуснато до съревнованието за наградите "Грами". Димитър Ковачев е сред емблематичните композитори в България през 80-те години. Мнозина го свързват с песента "Тишина", първоначално изпълнена от Васил..
Д-р Калин Поповски е един от най-известните акушер-гинеколози в Плевен. Завежда Клиниката по акушерство и гинекология към Университетската болница "Д-р Георги Странски". Д-р Поповски е потомствен лекар, в неговите ръце през над 30-годишната му практика са изплакали за първи път при раждането хиляди деца от цялата страна. "В медицината не..
Художникът Стойко Гъгъмов оставя ярка следа след себе си с портретите на известни личности, които рисува на морските скали, на фасадите на обществени сгради и училища. Гугутка вече има Стена на родолюбието и двама почетни граждани Нарича изкуството си "скално - концептуално", което му е на сърце. "Аз го открих когато бях в Тенерифе. Там също..
Митко Александров е вдъхновение за всеки, който се срещне с него. Придвижва се с помощта на инвалидна количка, но това не му пречи да работи и да пътува. Митко знае шест езика и помага на всички с каквото може. Занимава се с фотография, има няколко изложби. От 20 години е програмист. Обиколил е една четвърт от света. Любимото му място е 6 А..
Кристиян Стефанов е студент в СУ „Св. Климент Охридски“. През годините е един от най-добрите членове на плевенския клуб „Дебати“ към Центъра за работа с деца. Тази година е главен съдия на Националното състезание "Pleven Open 2024", което се провежда на 24 и 25 август в Плевен. „Дебатите са вид състезателен спорт, което е..
Застудяването, обхванало страната, ще отмине в близките дни и отново ще станем свидетели на поредно затопляне и стойностите на термометрите ще..
Защо в училище трябва да се изучават опасностите в интернет? Неоходимо е децата да се предпазват от опасностите, а вече има и директива, която..
"Това е хубава, истинска, органична, българска инициатива, която се доказва вече година и половина. Нашата идея не е нещо да бъде спуснато като с..