Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как един българин, завърнал се от САЩ, популяризира занаятите ни по света

Петър Копралев: Българските занаяти трябва да се презентират стойностно, не на сергия

Трябва да наблегнем на автентичното и уникалното в българската култура

Снимка: БНР

Петър Копралев е архитект-инженер с над 20-годишен опит, мениджър на мащабни проекти в САЩ, динамичен лидер и предприемач, създател на бизнес-професионална мрежа за българските строителни и проектантски бизнеси в Калифорния. Копралев е инициатор е на няколко проекта в САЩ и България за съхраняване и популяризиране на българската култура и традиции.

Той живее и работи в Сан Франциско от 1999 година, завръща се в България със семейството си през 2014 г., оставяйки зад гърба си успешен бизнес в САЩ. Убеден е, че мястото му е в България, където дъщеря му Александра (тогава на 4 г.) ще получи европейско възпитание и манталитет. Също така е убеден, че България има нужда от специалисти, които да предадат своя професионален опит, придобит зад граница, както и ноу хау като мениджъри на големи международни и инвестиционни проекти.

Фондация „Занаяти от тракийските земи“

В България Петър Копралев продължава с проектите си за популяризиране на родната култура чрез създаването на фондация „Занаяти от тракийските земи“, вдъхновен от интереса си към родните занаяти. Воден е от желанието си да ги презентира по нов, по-успешен начин, който да се превърне в емблема на страната ни. Така обединява усилията на множество майстори занаятчии и участва в редица международни събития, презентиращи България и българското културно-историческо наследство.

„Благодарение на тази организация ние можехме да изградим един бранд, който на пръв поглед изглежда все едно ние правим някакъв бизнес. Но де факто брандът беше да можем адекватно по изключително хубав и високостойностен начин ние да презентираме българското занаятчийство, да избягаме от визията, която беше, показвайки на сергии красиви изделия. Тази визия – улична търговия, да избягаме от тази визия и да минем на визия все едно музейно презентиране на нещо много красиво и стойностно“, обяснява Петър Копралев в предаването "Нощен хоризонт".

Фейсбук - Петър Копралев

Неговата дейност не остава скрита и фондацията „Занаяти от тракийските земи“ е поканена да работи съвместно с различни министерства, включително и това на туризма, Президентството на Република България, държавни и общински агенции. Фондацията на Петър Копралев се превръща в един своеобразен туристически продукт на страната и презентира на множество места из света занаятчийски продукти и реплики на Тракийското златно съкровище. Презентации е имало в централата на ООН в Ню Йорк, в Европейския парламент в Брюксел, както и на два международни културни форума в Пекин.

„В Пекин ни подаде ръка един човек, тя е всъщност част от екипа на Посолството ни в Пекин – Деница Чернева. И тя всъщност извади пари от джоба си, за да прави маркетингови материали, тъй като нямаше как да ги пренасяме - те са тежки, големи, за да може поне нещичко да покаже, докато ние пък пренесохме изделията в Китай. Тоест има хора, които наистина са изключително отворени, че някой като има идея, тази идея не означава, че си е негова идея. Това е просто някаква идея, но тя без протегната ръка от къде ли не си остава само на хартия“, сподели Петър Копралев пред БНР.

Търси се визуален ефект, за да дойдат повече туристи

Неговата фондация е изготвила и брошура, чрез която да популяризира представяните занаяти. Това по думите му също помага за оформянето на страната ни като интересна туристическа дестинация.

Фейсбук - Петър Копралев

„По-скоро визуален ефект търсихме, защото ние искаме по-скоро те да се впечатлят, от това което видят и да искат да го пипнат. За да го пипнат, това означава да дойдат на изложение. Ние неслучайно правим реплики, защото се надяваме с тези реплики, това вече лека-полека го постигаме, реплики не само на тракийски съкровища, но и на възрожденската ни занаятчийска школа, тези реплики да предизвикат такъв интерес, че те наистина хората в чужбина да искат да дойдат и да видят в България. И това директно се свързва с туризма, където и ние сме се насочили също“.

За глобалната конкуренция в занаятчийските изделия

По думи на Петър Копралев България се сблъсква с чужда конкуренция дори и в сфери, които са свързани със занаятите и това няма как да се избегне в глобалния свят. В бижутерията и златарството конкуренцията идва от големите компании, които наводняват пазара с евтини продукти, произведени чрез модерни технологии, които обаче не са от чисто злато. Често ефектът на златото се постига чрез смеси на по-евтини материали. Най-често тази продукция идва от Китай.

Фейсбук - Петър Копралев

„Това въобще не означава, че всъщност ние ще загубим златарската си промишленост или този вид занаят, но просто трябва да бъдем доста по-иновативни. Аз, това, което съм твърдял винаги, смятам, че специално за занаятите ние по никакъв начин не можем да конкурираме страни като Китай, когато правим с ниска себестойност големи количества. Ние просто трябва да наблегнем на уникални, ювелирни изделия, които да са в този сегмент от цена и качество на пазара, за да могат да бъдат продаваеми. В противен случай колкото и да се опитваме да смъкваме цени, ние не можем да смъкнем толкова ниско, колкото е цената на китайската производствена машина, тъй като тяхната продажна цена е по-ниска от нашата себестойност“.

На китайските продукти им липсва ценността на ръчния труд

Произведените продукти в Китай са за масовия пазар и те не разполагат с уникалността на ръчното производство. На пазар като китайския, където може да се намери абсолютно всичко, ценните и неповторими продукти, с по-висока себестойност, които може да предложи занаятчийството, биха пожънали голям успех.

„И факт е, че всъщност в Пекин, когато бяха наши неща, те точно това целят, да намерят нещо, което е стойностно, от Европа, да носи своята култура от страната, откъдето е дошло. Защото в Китай могат да си произведат всичко, ние не можем да ги изненадаме по никакъв начин. Така че те търсят автентичното и това е нашата сила според мен“, подчерта Петър Копралев.

Фондация „Занаяти от тракийските земи“ се развива все по-добре и вече има две представителства извън страната. Едното е в Чикаго и се движи от Анета Такева. Другото е основано миналата година в Амстердам, където фондацията партнира с „АБВ - първото българско училище в Амстердам“ с председател Елица Йорданова.

Цялото интервю на Петър Копралев за предаването „Нощен Хоризонт“ можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12