"Репортери от миналото време" е книгата, която дългогодишният журналист Йосиф Давидов дойде да представи в България. Работил дълги години във вестник „Труд“, сътрудник на програма „Хоризонт“, отразявал събития от най-горещите точни на света, в момента той живее в Испания и работи за едно от най-влиятелните издания за българите там - "Нова дума".
Книгата е издадена върху вестникарска хартия, защото авторът искал дори формално да прилича на отминалото време.
"Живеехме в друго време. Дигиталната ера промени профила на днешните репортери. Ние работехме повече с факти, днес се работи повече с думи - истински или лъжливи. Ние работехме в една обстановка на блоково разделение на света, работехме в една идеологическа война, която се водеше, но мисля, че повечето от българските репортери, особено в печатните медии, се опитвахме да бъдем максимално обективни - говоря предимно за международните репортери, да запознаем българската общественост с малко познати събития, факти, хора от целия свят. Основната разлика между репортерите от "миналото време", както го нарекох, и репортерите от сегашното време, са по-скоро технически, формални", коментира пред "Хоризонт" Йосиф Давидов.
Чичко Гугъл като Дядо Мраз вади от чувала всичко
„Представяте ли си да отидете някъде и да няма Гугъл, да няма интернет връзка – сателитна, да няма телефон? Да има дни, седмици, месеци ровене в Националната библиотека, справочници, стари вестници? Нещо, което днешните колеги за един час го вадят от чичко Гугъл, който като Дядо Мраз вади от чувала всичко."
Добрият репортер и тогава, и сега трябва да бъде малко луд, смята Йосиф Давидов.
"Репортерите от миналото време бяха хора упорити, знаещи, т.е. подготвени и малко авантюристи", прави опит за колективен портрет той. „Откакто съществува репортер, хроникьори са ги наричали навремето, трябва да умее да гледа, но и да вижда, да слуша, но и да чува, и съвестно, без да променя това, което е видял, чул, да предаде. Днес на пръв поглед е по-лесно.“
Давидов цитира легендарен австралийски репортер - първият чуждестранен журналист влязъл в Хирошима след погрома от ядрената бомба. В Пекин, през 1972 г. той му казва: „Репортерът е като мост, който предава събития, факти, хора от едната страна на реката. Другата страна е, грубата дума - потребителят, публиката: читател, слушател, зрител. Ако мостчето е като тези азиатските мостчета, въжени, по такова мостче трудно може да минава една хилава информацийка, но ако мостът е железобетонен, със сериозни основи, стабилен, по него можеш да прекараш дивизии от информация.“
Сегашната журналистика твърде много анализира
За Йосиф Давидов българската журналистика сега залита в подминаване на информационните жанрове. "Имам предвид собствената информация, репортажа, интервюто. Забелязвам, че повечето колеги се хващат с аналитичните жанрове - коментар, статия, есе, няма нищо лошо, но информационните жанрове са тези, които карат читател, зрител, в случая слушател, да мисли. Моята задача не е да му формирам мнение, моята задача е да му покажа фактите, а той да си формира мнението, докато аналитичните жанрове формират мнение", подчертава Йосиф Давидов.
Вестникът на българите в Испания "Нова дума" е основан от Богдана Мараджийска преди 18 години. "Междувременно аз работих, след като закриха кореспондентския пункт на БТА, 12 години за една испано-немска агенция, с която обикаляхме света и правихме икономически приложения за отделни държави, които публикувахме в големи немски издания, американски издания от типа на "Ню Йорк таймс, "Уошингтън пост", френски - "Льо Нювел икономист". И когато агенцията фалира, Богдана ме покани да работя при тях. Бях много щастлив, много доволен, че мога да напипам пулса на българите в Испания", споделя още журналистът Йосиф Давидов.
Навремето той не е събирал своите публикации, но майка му грижливо правела това и когато починала, открили стотици запазени публикации, които Йосиф Давидов получил в кашон в Мадрид.
За тези и други любопитни детайли от битието на журналиста в миналото - слушайте в звуковия файл.
"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..