„То е начин на живот – избягва се ходенето на лекар, има едно мачовско поведение, което показва какъв пич си, колко си страхотен, издръжлив, колко можеш да траеш на болка. Това не води до нищо друго, освен до това, че се преминава точката, от която връщане назад няма, на една болест“, коментира кардиологът, според когото всяка заболяване оставя следа в нашия организъм.
„Ние не носим отговорност за себе си. Много трудно поемаме отговорност да кажем: „Ето, аз направих това.“ Това е нещо, което се възпитава и според мен е проблем и на образование, и на семейство, това е стереотип, в който се възпитаваме“, подчерта доц. Василев.
Интернет създава фалшиво усещане за познание
Това, че днес хората имат достъп до информация, не ги прави по-знаещи. Особено в интернет трудно се селектира реалната, истинска информация по отношение на медицинската тематика, смята доц. Василев. „Това създава фалшивото чувство на познание, на знаене и съответно води до забавянето на много диагнози, забавянето на лечение и всички последствия от това.“
Кардиологът съветва да не подценяваме болката в сърдечната област, недостига на въздух и лесната умора, както и „прескачането“ на сърцето, сърцебиенето и главозамайването, защото всичко това може да бъде белег, че нещо не е наред.
„Ние имаме потресаващо високо ниво на пушене. Честотата на диабета ни е изключително висока. В сравнение със статистиката на северноевропейските държави, централно-, южноевропейските държави разликата е плашеща. И няма как при наличието на всички тези рискови фактори да очакваме да имаме висока продължителност на живота и ниска заболеваемост и смъртност. Няма как да стане. И това води до огромни, високи разходи за здравеопазване. Щем, не щем – болни сме и трябва да се лекуваме.“
Доц. Василев е член на Европейското дружество по кардиология и на Българско дружество по интервенционална кардиология.
„Нашите пациенти са от най-тежките. Лекуваме патология, която е неприятна и в общи линии не е от най-желаните в болшинството от болниците и от клиниките. Ние сме на края на веригата на здравната система. При нас идва това, което най-често е най-тежко и поради тази причина съществува сериозна “грешка“ на извадката, ако говорим за патологията, която ние лекуваме. Не мога да кажа, че сме най-представителната извадка за средностатистическия сърдечно-съдов болен в България“, разказва за ежедневието си на лекар кардиологът.
Гените и сърдечно-съдовите заболявания
Ролята на наследствеността при сърдечно-съдовите заболявания е огромна, това е един от водещите фактори за развитието на ранната артеросклероза, поясни кардиологът.
„Все повече се отделя внимание и се правят генетични анализи на групи гени, отделни гени, които са свързани с изявата на даден тип засягане на съдовата система. Ако говорим за ролята на наследствеността, при мъжете се счита, че над 40-годишна възраст и при жените след настъпване на менопаузата, трябва да се вземе активно отношение спрямо изследването на сърцето. Хубаво е човек поне веднъж в годината да ходи при личния си лекар, да си направи един профилактичен преглед със съответните изследвания – с кардиограма, клиничен преглед, изследване на липидния профил. Това е едно от нещата, които човек може да направи за себе си.“
Доц. Василев е противник на диетите, защото феноменът на свръхкомпенсацията след всяка диета е закон.
Доц. д-р Добрин Василев съчетава научна и клинична работа в областта на кардиологията.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
Ако сте се събудили с главоболие след вчерашния празник, това най-вероятно е от изпития алкохол . За процеса на разграждане на алкохола от организма и..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
В Пазарджик започна подготовката на националния фестивал "Сърце в зелено", който ще се проведе на 10 и 11-ти април . Това е второ национално издание на..