Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дубравка Угрешич: Родината на писателя е литературата

2
Фрагмент от корицата на книгата "Лисица"

На български език излезе още една брилянтна книга на Дубравка Угрешич - "Лисица", обявена за най-добра книга на 2018 г. от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и „Ню Стейтсман“. Авторката е едно от големите имена в хърватската литература. Живее в Нидерландия. Носителка на множество литературни награди, сред които швейцарската награда за есеистика „Шарл Вейон“, немската награда за есеистика „Хайнрих Ман“, австрийската държавна награда за европейска литература и други. Тя е позната на българските читатели със своите романи („Форсиране на романа река“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Министерство на болката“ и др.) и есеистични книги („Американски речник“, „Култура на лъжата“, „Четенето забранено“ и др.).

Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. В интервюто си пред БНР в предаването "Хоризонт за вас" тя говори на български език.

"Българският ми е много детски, примитивен. Няма с кого да говоря, но чета на български", сподели писателката и разказа:

"Бях на 7 години, когато за първи път дойдох в България с майка ми. Тогава се запознах с баба ми и дядо ми. После идвахме често и в тийнейджърските ми години много обичах да идвам на Черно море. След това вече идвам в България по други причини, културни причини - книги, издатели".

Угрешич определи "Лисица" като роман за читател, който е по-умен, по-образован и има по-добър литературен вкус от автора. 

Балканите живеят в културен дисконтинуитет

"Страните, в които ние живеем имат своята специфика и те са форматиращи за своите граждани. За мен, като писател, е видна едва ключово разлика - стабилните култури имат културен континуитет, ние на Балканите живеем в културен дисконтинуитет. Постоянно нещо се мени и вие сте "in" или "out" - един ден сте писател, а на другия ден сте враг на народа". По думите ѝ литературата на този терен - Балканите, е белязана от това и тя е "нервна" - никога не разчита на присъствие в дълъг период, "защото знае, това са гени, че може би утре няма да бъде нищо". Угрешич разказа как в Хърватия са били палени книги, изчиствани библиотеките от книги на т.нар. "врагове на народа". "Постоянно има страх от популистически оргии, в които ще бъде изтрита една историческа версия и ще издигнат своя историческа версия. 

По думите на писателката днес в Хърватия и Сърбия е много модерно да се изтрие всичко, което е било преди, защото хората, които са на власт стигматизират и те определят какво ще се чете и на какво ще се аплодира и на какво няма. "Те са нови културни арбитри, това е винаги някакъв вид полиция, казано символично. Хората, които имат такава арогантност и такава власт, че могат да определят какво ще бъде и какво - не. Те не са сами, на помощ идват медии. Така че ние пак имаме ситуация като във времето на комунизма - нещо е като самиздат, а нещо е мейнстрийм".

Писателят няма родина

Дубравка Угрешич сподели, че не се дразни от определянето ѝ като балканска авторка и каза:

"Вие не можете да контролирате това нещо. В Холандия ме третират като холандско-хърватска писателка. Трябва да бъдеш много голямо име и тогава вече не е важно какъв е паспортът ти. Това Набоков го казва много красиво, че кариерата е да те запомнят като име, а не като автор от конкретна страна. Писателят няма родина. Родината на писателя е литературата".

Писателката заяви, че не изпитва никаква носталгия по родината си Хърватия. 

"Не знам за какво да изпитвам носталгия, толкова е грозно сега, че няма за какво да изпитвам носталгия, освен за моето семейство. Другото - политика, атмосфера, всекидневен живот, всичко това не е нещо, за което човек трябва да изпитва носталгия. Тази страна толкова се промени, бих казала, че е по-лошо отколкото беше", разказа Угрешич и уточни, че за малка част от хърватите сигурно е по-добре сега, но за останалите не е. По думите ѝ това е също въпрос на вкус: "Няма никой, който ще вземе обективни фактори, за да каже как е било преди и как е сега". 

Доброволно изгнание

"Няма доброволно изгнание, това не е точно, защото полицията не ме е хванала за ръка, за да ме отведе през границата, не беше нищо такова. Това беше много неприятна история с остракизъм (на старогръцки: ὀστρᾰκισμός - метод за политическа борба, въведен от Клистен - бел.ред.), с изключване, с постоянни вреди, с медии. Те направиха това на много хора, не само на мен. Наричаха ни "народни врагове". Когато разбрах, че съм станала "народен враг", си казах "За какво ми е тогава този народ?". Сега звучи смешно, но тогава не беше и нищо не е смешно, ако човек гледа от перспективата на жертвите. А те не са само загиналите хора, жертви са и хората, които са тотално обезправени. Много различни са жертвите", категорична беше Дубравка Угрешич.  

Признание

На 23-и октомври СУ "Св. Климент Охридски" ще удостои Дубравка Угрешич с почетното звание "Доктор хонорис кауза". 

"За мен това е най-интимното признание!", заяви емоционално писателката.


Цялото интервю на Даниела Големинова с Дубравка Угрешич в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Йожен Йонеско

115 години от рождението на Йожен Йонеско

Днес - 26.11, се навършват  115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда".  "След  Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..

публикувано на 26.11.24 в 13:04
Грегъри Магуайър

Авторът на "Злосторница" Грегъри Магуайър: Филмът по книгата възпламенява политическите й нюанси

Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..

публикувано на 25.11.24 в 21:00

Един живот не стига да се предвиди всичко

Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..

публикувано на 25.11.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..

обновено на 25.11.24 в 15:35

"Вълшебната гора" на театрална група "Метеор" тази вечер в Гьоте институт

Гьоте институт – България е домакин на премиерата на най-новото видеопредставление на творческия колектив "Метеор" - "Вълшебната гора". Става дума за видеопредставление и пърформанс на живо тази вечер от 19 часа. Събитието обещава да ни отведе към границите на другостта чрез ритуална трансформация. "Образът на гората и планината като..

публикувано на 25.11.24 в 12:09
Петър Арнаудов

Спомен за цигуларя Петър Арнаудов

На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..

публикувано на 22.11.24 в 18:01

26 песни на финала на второто издание на Младежкия конкурс за нова песен

26 песни отиват на големия финал на Младежкия конкурс за нова песен, който ще се проведе днес, 22-ри ноември , съобщиха от "Музикаутор".  Финалистите са определени с лед оспорвано състезание в двете конкурсни вечери в сряда и четвъртък – 20-и и 21-ви ноември. Финалът ще се проведе в Националния студентски дом от 17 часа, а входът е 10 лева...

публикувано на 22.11.24 в 15:48