БАН иска 20% по-високо заплащане на труда на учените

Българската академия на науките чества днес 150 години от основаването си. Най-голямата научна организация у нас е правоприемник на учреденото на 12-и октомври 1869 година в румънския град Браила Българско книжовно дружество.

Тържествата започнаха тази сутрин с изложба на Моста на влюбените на НДК. Тя разкрива разнообразието от постижения на българските учени в различни области - от природните и технологичните до хуманитарните и социалните науки, обясни председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски:

"Широката общественост в България да разбере ползата от науката, защото без наука няма добро образование, здравеопазване, няма национална сигурност, конкурентноспособна икономика".

По повод годишнината в научните институти се организират Дни на отворените врати. Броят на учените в академията днес надхвърля 2500 души. 

На тържествена церемония в Националния археологически музей просветният министър Красимир Вълчев награди 41 млади учени от БАН, които бяха отличени за своя изследователски принос.

Миграцията на млади хора е най-голямата загуба на национален ресурс, отбеляза той по време на церемонията: 

"Признавам, че се отнасям с известна завист към работата на учените, защото тя е работата, която е подчинена на любопитството, която те кара да се чувстваш щастлив. Но това не е достатъчно! Трябва да подкрепим в по-голяма степен системата научните изследвания, особено младите учени, освен с финансови средства, те да се чувстват по-пълноценни".

Председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски също изтъкна:

"Те са просто изключително ценен капитал за България и те могат само да допринесат със своята работа за просперитета на българското общество. Трябва да ги запазим". 

Финансирането - основен проблем

Финансирането на научните изследвания е основен проблем, каза в интервю за предаването „12+3“ председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски:

„Голяма част от изследванията, които се правят, имат нужда от съвременна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя после изисква поддръжка. За да се извършват някакви изследвания, са необходими определени материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът заплащане на труда на учените“.

Той подчерта, че началната средна заплата в БАН е ниска – от порядъка на 800 лв.: "Към нея се добавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има доста колеги, които работят по допълнителни проекти, откъдето е възможно да се повиши възнаграждението, но те са с определен период на действие“. 

По думите му обаче в последните 2 години има подобрение в това отношение:

„2018 г. беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 г. 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на БАН и в голяма степен демотивираше учените. Сега тенденцията се е обърнала. Усещаме разбиране от институциите, но това трябва да продължи със същите темпове“.

БАН иска 20% увеличение на заплащането на труда

БАН предлага трудът на учените да се обвърже със средната заплата, но засега няма индикации това да се случи. Затова в момента се борим за солидно увеличение по отношение на процентите, за да може трудът на учения също да бъде адекватно заплатен, каза акад. Ревалски и уточни:

„Смятаме, че най-малко едно 20% би трябва да е увеличението на труда, за да се обере недофинансирането през годините“.

Акад. Ревалски посочи като най-голямо предизвикателство пред Академията да запази хората си и да привлече и задържи младите. По думите му след 5-6 години БАН ще загуби около 700 – 800 учени по чисто биологически причини.

Поредица от специални събития за годишнината

По повод годишнината БНБ пусна в обръщение сребърна възпоменателна монета. Предстои валидирането на пощенска марка и провеждането на поредица от специални събития, сред които са дни на отворените врати в институтите на Академията, научни конференции, семинари.

Кулминацията е тържествен концерт спектакъл, който ще се състои на 12-и октомври в зала 1 на НДК. На тази дата музеите и ботаническата градина на БАН ще бъдат с вход свободен за посетителите.

По повод годишнината в студиото на предаването „Преди всички“ гостуваха д-р Янко Николов от Института по астрономия и гл. асистент д-р Петя Илиева – Тричкова от Института за изследване на обществата и знанието. 

Повече по темата можете да чуете в звуковите файлове.