Какво прави човека свободен на път? За да разбере, екипът на „Изотопия“ влезе в крачка с екстремния пътешественик Петър Ванев - първият българин, извървял Тихоокеанския хребетен път (през САЩ от границата с Мексико до тази с Канада), Пътеката на Апалачите и Континенталния преход.
Това са трите най-дълги маршрута в САЩ или т. нар. „Тройна корона“. Всеки един от тях е над 3500 километра и – както казва Пепи – те определено надминават стандартното разбиране за дълъг път. Три прехода и три книги – по една за всеки преход, това е целта на Петър след завръщането му. Първата вече е факт, втората се очаква през ноември.
„По време на тези преходи човек минава през много случки, срещи, преживявания, приключения във всеки смисъл на думата“, споделя Петър и допълва: „Докато не дадеш време на съзнанието си да се отпусне и наистина да потъне дълбоко в собствените си дълбини, няма как да разбереш кое е това, което най-много те вълнува и можеш да размишляваш върху него. Тези преходи ми дадоха свободата да си дам това време.“
Така Петър се спасява успешно от ежедневието: „Всички тези стандартни битовизми, които са част от нашето ежедневие, просто го разсейват постоянно. В един момент не можеш да се концентрираш, за да размишляваш върху истинските, същинските неща, които може би ни вълнуват.“
Преходите са друго нещо. „(…) Там си сам със себе си в истинския смисъл на думата. Това да останеш сам вкъщи няма нищо общо с това разбиране. От другата страна на апартамента, на улицата е съседът, комшията, има човешки същества, себеподобни, на няколко метра от нас. Но там - на десетки, стотици метри, ако нямаш дружка, която да се движи с теб, няма други живи същества. Няма други хора.“
И макар това да те освобождава в духовен план, може да крие и своите рискове. Петър ни разказва за един от най-трудните моменти по американските пътеки. Случва се в щата Колорадо, почти в нищото. Изненадан е от свирепа снежна буря и виелица. Натрупва над метър пресен сняг, което затруднява придвижването.
„Намирах се на 50 км в едната и на 60 км в другата посока от най-близкото място“, спомня си пътешественикът. Преди да измръзне и да се стигне до по-тежки последствия за здравето и живота му, Петър изпраща сигнал до спасителите чрез сателитния предавател, който носи. Започва голямото, мъчително чакане, по време на което не губи надежда. 30 часа по-късно помощта все пак идва. Докато чака обаче, Пепи си задава един въпрос: „Дали някой идва, защото предавателят е еднопосочен…“.
В такива моменти не трябва да губиш самообладание и кураж: „Човек трябва да вярва, че някой идва, че някой приема този сигнал. Но в такива условия има едно дяволче на рамото, което ти казва, че никой не идва, обречен си, тогава човек може да изпадне в паника.“
Дяволчето не посетило Петър нито един път през дългите часове. Все пак почуквало на вратата. През 30 минути Пепи поглеждал предавателя и се ослушвал за звук от самолет или хеликоптер. Наложило се да лагерува на мястото през нощта. На сутринта решава, че няма да чака и ще вземе нещата в свои ръце. Поема по склона, по който е слязъл предишния ден. Около 4 часа му отнема да измине километър в дълбокия сняг. Посреща го гъста мъгла и нулева видимост. Отново се налага да лагерува. Дочаква помощта на спасителите и финалът на историята е благополучен.
На такива преходи, продължава разказа си Петър, се ядат основно суха храна, ядки, лимецови флейки. А душата си човек храни със срещите с хората на път и техните истории. „Хората там са от всеки край на света и историите им защо правят това са много качествена храна за душата“.
Отношението на хората, което получаваш на път, също е важно. Ангелите на прехода са хората, чиято единствена цел е да помогнат на пътешествениците да изминат целия преход. „Тях ги радва добротата, която правят за теб – било то храната, която ще ти донесат, където и да те срещнат на пътеката, дома си, в който ще те подслонят, ще те изперат, ще те изкъпят, ще те нахранят. И когато срещаш това като редовен пример по тези пътеки, си връщаш вярата в хората. Това е силна храна за душата“, категоричен е Петър Ванев.
Още храна за душата и ума можете да откриете в звуковия файл.
"Казвам се Емил Пеняшки и съм на много години вече", казва актьорът, който преди 40 години става част от врачанския театър. "Аз се опитвам да не съм постоянно в роля. Надявам се като изляза от сцената да не съм в роля. Опитвам се да съм си аз." За него най-важното е семейството и децата. След това са мечтите. Съпругата му Капка Пеняшка също е..
Писател, учител, журналист, общественик - такъв е Мартен Калеев. Литературата го среща с добрите хора, с благородни намерения и с горещи сърца. Най-голямото качество на човека е да премълчава, казва авторът на "Всичко и нищо", "Тъгата идва привечер", "Очите на жаждата". Когато даваш, получаваш повече, убеден е Калеев. "Най-голямата..
Хавиер Милей, на 53 години, икономист, от половин година президент на Аржентина. Към тази кратка визитна картичка трябва да допълним: аржентинският президент е явление в политиката , към чието управление има поне две и то напълно противоположни гледни точки. Сам той се описва като анархокапиталист и либертарианец . Открито заявява, че ще руши..
Представете си стихията на природните бедствия – земетресения, наводнения, пожари... Представете си хаоса и отчаянието, когато светът около нас се руши. В тези мрачни часове, когато надеждата изглежда като далечен мираж, се появяват те - смелите доброволци със своята решителност и човечност. Те са там, където най-много са нужни, готови..
"След кончината на Стефан Данаилов, който е баща на моя син, имах едни личен момент, в който исках да направя нещо, но извън този личен момент, идеята ми да има паметник на Стефан е свързана с това, че в неговата фигура ние можем да намерим палитра от изкуство, политика, десетки роли в киното и в театъра , той беше част от Народното събрание,..
Вниманието след изборите за Европейски парламент беше насочено основно към новото разпределение на силите и до каква степен се очаква завой „надясно“. Но част от новите представители в законодателния орган на Европейския съюз с различни политически окраски заслужават специално внимание заради антисистемните си виждания, прямите си изказвания и..
Промени не могат да станат, ако хората не гласуват . Това е демокрацията, която имаме в България. Това каза в предаването "Хоризонт за вас" Антонина Дуриданова, която живее в САЩ, но всяка година се завръща в България. "Съветвам всички да гласуват. Да изберат платформата, която е най-добра за икономиката на страната", добави тя. Антония..
Имаме показно използване на съдебните институции и по този начин държавата се превзема от едни хора, които владеят съдебната система. Това коментира..
Най-вероятно Росен Желязков ще вземе мандата за съставяне на правителство . Това заяви пред БНР депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС Любен Дилов, лидер на..
Ясно, че е оттук нататък ще видим опит да се възпроизведе в един или друг вариант това, което беше досега - много тежко компромисно, много лабилно и много..