Лекция „Баухаус? Културни влияния у нас“ ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. в Националния политехнически музей в София. Тя се организира от създателите на фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“ Васил Макаринов и Теодор Караколев. Предвидени са лекции в още 8 български града в следващия месец. В тях се акцентира върху българските архитекти, представители на модернизма, които са учили в Германия.
„През миналите месеци, като започнахме от месец октомври миналата година, когато бяхме в Политехниката в Мюнхен, посетихме след това Политехниката в Дрезден и в Берлин, където се запознахме с архивите на тези учебни заведения, в които са учили много български архитекти. И това, което сме подготвили, е това, че се опитахме да обобщим данните, които намерихме там. И ще се опитаме да ги представим от гледна точка на това, което се изгражда в това време в България“, сподели Васил Макаринов от Политехническия музей.
Един от тези архитекти е Георги Овчаров, завършил Мюнхенската политехника, а една от многото негови сгради в София е Биологическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„В края на 1923 г. е обявен конкурс, който 1924 г. е спечелен от Георги Овчаров в съавторство с Генко Попов, също негов състудент от Политехниката в Мюнхен, с когото те имат общо архитектурно бюро. 1925 г. по препоръка на журито Георги Овчаров пътува до Щутгарт, където работи архитект Паул Бонац, за да се направи консултация. Първоначално спечелилият проект е една сграда с доста по-изявено утежнение към неокласицизма, към еклектизма, с много елементи, които по-скоро са присъщи за второто десетилетие, също за 20-те години. Той преработва проекта под влиянието на Паул Бонац и резултатът е тази доста интересна тухлена фасада, много типична за германския тухлен експресионизъм, царстващ в началото, особено силно около 20 години, следващите години, първата половина на 20-те“, разказа Васил Макаринов.
Баухаус внася нови идеи в строителството и естетиката през 20-те години на ХХ век, които променят в следващите десетилетия наложените дотогава представи.
„Важните аспекти на този стил са това, че там се търси преди всичко функционалност, вътрешна в разпределението. От друга страна дори екстериорът е много обран от всякакви ненужни и нефункционални елементи, което пък от друга страна отваря едни други врати за архитекта да работи по друг начин - чисто пластически, използвайки едни съотношения на обеми, дори съпоставяне на отделни фактури, отделни текстури на фасада, което е много в духа на този период“, допълни Васил Макаринов.
През 20-те години на ХХ век с развитието на архитектурния модернизъм се наблюдава и засилващото присъствие на женски имена в архитектурата.
Виктория Ангелова е първата жена архитект у нас. По неин проект е и Морското казино в Бургас, което е един от най-ярките представители на модернизма у нас.
Лекциите на Васил Макаринов и Теодор Караколев ще се провеждат из страната до 15 октомври, а повече за датите и градовете може да се открие във фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..