Етнографският музей на открито "Етър" представя традиционни занаяти в Кюстендил

Етнографският музей на открито "Етър" в Габрово гостува на Регионалния исторически музей "Академик Йордан Иванов" в Кюстендил с изложбата "Мозайка от занаяти". Поводът е 55-годишнината от откриването на музея "Етър". В залата на джамията "Ахмед бей" са показани над 200 експоната от традиционните занаяти, характерни за района на Централна стара планина. Някои са практикувани от векове, други са изчезнали, а трети са определени като занаяти в риск. Откриването е днес в 17.30.

Сред богатата палитра от занаятчийски изделия може да бъде видяна чантата на търговеца Ради Минев Червенаков от Боженци например. Тя наподобява дисаги и може да бъде носена не само на рамо, но и да се закача на седлото на коня. Според наследниците на търговеца Червенаков чантата е произведена в периода 1850-1856, а техният прародител е бил близък приятел с Петко Рачов Славейков. В изложбата са включени интересни свидетелства за развитието на традиционния занаят златарство през 19-и и 20-и век.

"Лодкарството – това е едно от характерните специфични занаяти в "Етъра". Той по принцип е един от така да кажем пренесените по-нови занаяти в Габровско, защото той се появява в нашия край след Балканската война. Техниката на изработка не е както чановете, които се леят, а тук се изчуква ламарина и звънът е по-интересен", каза Росица Динева – уредник в секция "Занаяти" в Етнографския музей на открито "Етър".

По време на изложбата може да се види и занаятът басмаджийство.

"Изработва се предварително една дървена матрица, щампа, която се изработва от марангозите, върху памучен плат. Тази матрица се боядисва и се образува всъщност шарката, която остава върху забрадката на жената. Занаяти други, които вече за съжаление загубват своето значение, това са папукчийството, изработването на традиционните обувки в миналото, които също са представени с технологичните процеси на изработка. Табачеството, формата на обработка на кожа, която е характерна за миналото, също е представена при нас. Почваме  от занаятите, които са характерни за миналото, от античността каквото е грънчарството, тъкачеството, ковачеството до такива занаяти, които са културно наследство, или занаяти, които вече отиват към изкуството – каквато е дърворезбата, каквато е иконописта. Занаятите, характерни за нашия край, каквито са ножарството, гайтанджийството, дървостругарството", допълни Росица Динева.

В района на Кюстендил също има традиционно развитие на занаятите:

"Различното е, че във всеки край има конкретен занаят, който през различните периоди изживява своето цветущо развитие. В Габрово са едните занаяти, в нашия край са други. Това е конкретиката и спецификата. Ние правихме една изложба "Из кюстендилската чаршия", където при нас е медникарството развито, където е грънчарството, където е тъкачеството. Разбира се, част от занаятите са разпространени из цялата ни етническа българска територия, но в зависимост от начина на живот, икономическото развитие, бита на населението, всеки от занаятите изживява различен период на разцвет", каза Веска Спасова – уредник в Регионалния исторически музей "Академик Йордан Иванов" в Кюстендил. 

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл