Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мария Донкова: Трябва да започнем да развиваме училищната автономия

6 ОУ „Граф Игнатиев“ в София
Снимка: bg.wikipedia.org

Държавата търси 25 хиляди ученици, които не са открити на адресите им, а 19 хиляди са намерени, но родителите им са отказали да ги пуснат на училище. Малко над 60 хиляди ще са първокласниците тази година, от тях за около 25-30% майчиният език не е български.

Ето какво казаха пред БНР майка и учителка в училище „Кирил Нектариев“ в пловдивския квартал „Столипиново“.

"Те са деца, всичко искат да направят, защото аз работя и не мога да се занимавам с нея. По-често майка ми я докарва до тук."

За отсъствието от училище на деца от бедни групи преподавател в училище "Кирил Нектариев" в пловдивския квартал „Столипиново“ заяви в предаването „Хоризонт до обед“:

"Този проблем го има в цяло "Столипиново", не само в нашето училище. По-голямата част идват, но има и такива, които просто е много трудно да ги накараме да идват, редовно говоря. Позволяват си неизвинени отсъствия, спират се семейни добавки при пет неизвинени, идват, после пак изчезват и така."

Според учителя трябва да има по-строги санкции и към родителите, когато не пращат децата си на училище.

"Трябва да се включат по някакъв начин и социалните служби. Да не бъда крайна, да не кажа и полицията, защото те имат единствено страх от полицията. Никой друг не може да ги стресне. Примерно да има към училището човек от районното, който при наша молба да идва с нас до дома на детето, което не посещава, за да има някакъв респект." 

Едва от 2-3 години се прави нещо по проблема с децата, които не ходят на училище

След като поне 15 години само отчитахме факта, че определен брой не ходят на училище или отсъстват толкова често, че де факто резултати от учебния процес няма как да има при тях, в последните две три години решихме да започнем да правим нещо по въпроса, освен да предаваме годишни отчети на конференции. Това коментира Мария Донкова-програмен директор на Фондация "Пайдея".

"За съжаление го подхванахме от грешната страна и започнахме да се борим със статистиката, да се опитваме да намалим числата. И разбира се най-лесният начин за това са санкциите, контролът. Като гледаме какво правим - съществуването на механизма за обхващане на децата в образователната система и реинтегриране на отпадналите, които са до 16 години, виждаме наистина много сериозно усилие, но това са много ресурси за малко резултати, но траен резултат", допълни Мария Донкова.

Това, което пропуснахме да направим и го заобикаляме повече от 30 години, е реална училищна автономия, която да позволява на училището да се свърже с местната общност по някакъв значим начин и да пренареди учебната програма, така, че да може децата да влизат през своите си интереси в ученето.

"В момента нашите най-добри училища, които се използват за еталон, които се дават за пример, са училища за онази една трета от децата и родителите, на които проекта им за успех в живота е свързан с ученето на добро висше образование. На всичките си деца ние предлагаме само един вид образование и проверяваме какво са научили само по критериите на висшето академично образование", каза Мария Донкова.

За две трети от хората проектът за бъдещето не е свързан с най-доброто висше образование, което може да получи детето.

"Наистина, печелившото решение да спрем до тук със санкциите, да прилагаме това, което сме направили последните три години, но да започнем полека да развиваме училищната автономия, реална. Много често се бърка делегираните бюджети с училищна автономия. Делегираните бюджети представляват прехвърляне върху директора на  отговорността за разпореждането с парите на училището за годината. Този директор трябва да приложи програмите на МОН, да подготви децата за изпитите на МОН, да избере учителите по критериите на МОН за това, кои трябва да са му учители. Той не е автономен."

Максимума свобода, който имат българските училища е да се регистрират като иновативни училища, кандидатствайки пред МОН за такъв статут и могат евентуално с около 10 процента от учебната програма да разполагат, да я пренаредят, да направят нещо, което съответства на интересите на техните деца. Това бавене на децентрализацията и  на училищната автономия пречи на местните общности да направят връзката със своите училища и заедно с учителите да направят така училищната програма, че да съответства на нуждите на техните деца. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хлебопроизводители в Силистренско: Ако има завишение, ще е с 10 ст., не с 10-15%

По-скъп хляб купуват вече и в Силистра. Увеличението в търговската мрежа е от 20 до 40 стотинки . Според производители толкова рязко покачване на цените не е оправдано. На същото мнение са и потребителите. Доскоро един от най-евтините хлябове беше на цена от 1,50 лева, а днес се продава вече за 1,90 лева , показва проверка в магазините...

публикувано на 10.01.25 в 10:17
Галина Герасимова

Астрологът Галина Герасимова: От 2025 започва тенденция на революционни промени

" Астрологията е древна наука , която ни напомня за връзката между небесното и земното. Както казва Галилео Галилей:  " Математиката е езикът, с който Бог е написал Вселената" , а астрологията ни дава ключа към този език, като разкрива хармонията между движението на звездите и ритъма на нашия живот.  Карл Юнг допълва: "Астрологията..

публикувано на 09.01.25 в 10:08

Доц. Калина Иванова: Библиотеките са повече виртуални, отколкото физически гостоприемни

Технологичните обновления в библиотеките са по-напред, отколкото материалната база . Това каза пред БНР новоизбраната директорка  на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" доц. д-р Калина Иванова. " Ние сме все повече виртуални, отколкото физически гостоприемни . Трябва да се промени това, за да бъдем с едно приятно лице за..

публикувано на 07.01.25 в 15:02
Руслан Борисов

Астрологът Азарей: През 2025-а българите ще се обърнат към семейството и традициите

2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до турбулентност , каза в ефира на "Нощен Хоризонт" Руслан Борисов, познат като астролога Азарей .  " Всяка промяна иска ние да се преоблечем в нови дрехи , да се преоблечем в нови мисли, в нови идеи, а..

публикувано на 07.01.25 в 14:15
Тодор Божинов

Как върви новият сезон в зимния туризъм - предимства и проблеми

Как започна и как се развива новият сезон в зимния туризъм у нас, с неговите прелести и проблеми. Това е темата на поредното издание на неделното предаване "Пътувай с "Хоризонт". По нея разговаряхме с Тодор Божинов – по професия продуктов дизайнер, а като хоби – турист, пътешественик, скиор и основател на тематичния сайт Кашкавал турист...

публикувано на 06.01.25 в 14:02

С изложба в Израел протестираха карикатуристи

Проливни дъждове заливаха Израел в дните на еврейския празник Ханука, който започва от Коледа и завършва на Нова година. Въпреки дъждовете и опасността от бомбардировки, почитатели от цялата страна пристигаха пред затворената сграда на Музея на карикатурата в град Холон, за да видят изложба на открито, която се подновява всеки ден...

публикувано на 06.01.25 в 11:54
Добромир Ганев

Добромир Ганев: Цените на имотите са огледало на дисбалансите в икономиката

" 11 областни града в страната са с цифри под 1000 евро на квадратен метър . 12 областни града са с цифри от 1000 до 1300. Само два областни града са над 1400 – София с 2400 евро и Варна. Пловдив е до 1300 евро на квадратен метър." Това каза пред БНР Добромир Ганев от Националното сдружение "Недвижими имоти". По думите му, причините за..

публикувано на 06.01.25 в 09:03