Габриела Пенчева и стъпките обратно към сърцето

„При мен промяната ми дишаше доста години в гърба. Доста години усещах, че това, което правя, го правя добре, носеше ми удоволствие на егото, не ми носеше удоволствие на душата. Не разбирах тогава каква е разликата. Сега вече мога да кажа, че има огромна разлика между удоволствие за егото и удоволствие за душата“, сподели Габриела Пенчева.

Подсказката й за това, че нещо не е наред, било едно непрекъснато стягане в гърлото. „Усещането е, че не си в мир със себе си, не си в хармония със себе си, защото аз наистина съм от щастливите жени. Имах абсолютно всичко и сега си го имам. Усещах, че не е идеята животът да ми покаже по най-драстичния начин: да загубя нещо.“ 

Габриела Пенчева е преподавала финансови дисциплини, работила е в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в социалното, финансовото и военното министерство. Била е финансов директор на администрацията на Министерския съвет.

Изпитанието да имаш всичко

Днес си дава сметка, че може би тъкмо в това, че е имала всичко – добра кариера и подкрепящо семейство, е било нейното изпитание, а на администрацията, където е работила, е нужна „промяна в съзнанието“.

„90% от администрацията са жени. 90% от администрацията са твърде агресивни. Аз бях част от тази администрация и наистина „боледувам“ за всички онези жени, които дават повече от 8-9 часа, получават заплата, дават своето време, своята енергия и не са удовлетворени. Удовлетворението не идва отвънка – колко израстваш, колко заплата получаваш, колко ДМС, колко награда. Удовлетворението е някъде вътре, един пламък в тебе.“

Мъдро е да осъзнаем, че преживяното през деня го смиламе вечерта, изтъкна Габриела Пенчева. Неотработените случки и ненаучените уроци водят до повторни срещи и  ситуации, които вече са дежа вю, допълни тя.

„Докато спим, нашата душа продължава да е много активна. Тя продължава да израства. Пътят, който аз извървях и тези малки лесни упражнения – вечер, преди човек да си легне, за 2 минути една равносметка, един анализ – кое е това събитие, което не можах да разбера или кое е това събитие, което все още отеква в мен, в сърцето ми, в ума ми, кой е този урок, който не съм го усвоила днес… Нощта не е за загубване, нощта не е за преспиване, нощта е за анализ и за умиротворение.“

Луксът приспива и те кара да се състезаваш с другите

Луксът приспива съзнанието и те вкарва в състезателния принцип с приятели и колеги, убедена е Габриела Пенчева. „От типа най-голяма плазма, най-скъпа камина. Там няма любов към себе си...“

Затова и днес тя живее без телевизор, има само интернет. Смята, че човек да израства и да живее в природата си има своя тънка граница. „Аз също се плъзнах в тази посока и в продължение на година-две не исках да чуя, не исках да видя външния свят, факт е. Духовността е също една стръмна пързалка и доста хора се губят и на нея.“

Цивилизацията и умът доста пъти затварят вратите към сърцето, посочи още Габриела Пенчева, според която един от най-важните въпроси е как с откритата духовност да се живее в съвременния свят - „така че идеята е не да отричаме ума, а този ум леко да го успокоим.“

Когато човек започне да слуша сърцето си, спира да има очаквания. Очакванията водят до разочарование, обобщава Габриела Пенчева, за която пеперудата е символ на трансформация, затова и книгата й носи това име.