Природозащитници възстановяват популацията на елени в Източните Родопи

Разходка из Източните Родопи трудно може да бъде описана в едно изречение. Спиращи дъха красиви язовири, интересни скални форми, наблюдение на застрашени животински видове в тяхното естествено местообитание - Източните Родопи предлагат всичко това, съчетано с гостоприемството на местните жители и местните кулинарни изкушения.

В района се срещат близо 2 000 вида растения, както и над 4 300 вида животни. Единайсет вида птици са включени в световния Червен списък на Международния съюз за защита на природата, а 245 са защитени от националното законодателство на страната. 

В продължение на десетилетия експерти полагат усилия за връщането на елените в района край язовир Студен кладенец.

Източните Родопи заемат площ около 6 000 квадратни километра, което представлява едва 5,4 % от общата територия на страната. Макар и малки по мащаби, тези земи се характеризират с изключително природно богатство, голям брой редки и застрашени от изчезване растения и животни.

Днес природозащитници помагат за завръщането на дивите тревопасни животни в природата - например благородните елени и елени лопатари, които с пашата си създават богата и разнообразна мозайка от поляни и гори. Откритите пространства са дом на много растения и дребни бозайници, влечуги и насекоми. Ето защо гората не бива да завладява тези терени, подчертава Стефан Аврамов от фондация „По-диви Родопи“. Той допълва, че ако Източните Родопи се превърнат в еднотипна гора, много видове растения, бозайници птици, влечуги, пеперуди ще изчезнат. 

Елените са ключово звено на екосистемата, грижейки се за отворените пространства

"Елените с пашуването си изяждат и поддържат тези отворени пространства. Те са ключови звена на екосистемата, тъй като, пасейки храсти, дървета и трева, те отварят естествени пространства вътре в гората, които иначе гората би трябвало да се затвори и да покрие абсолютно всичко. Всичките ливади и пасища би трябвало да са затворени и, съответно, хиляди видове животни и растения, които са свързани с отворените местообитания, би трябвало да изчезнат. Там се размножават костенурки,  всякакви земноводни и влечуги, които имат нужда от отворени пространства. И един такъв пример е Странджа, където с намаляването на домашните животни все още има малко диви животни, с изключение на няколко ловни стопанства, гората се е затворила почти напълно. Да кажем египетският лешояд е изчезнал напълно от Странджа и царският орел от част от Западна Странджа."

Без да осъзнават, хората допринасят за нарушаването на биоразнообразието. В  търсене на по-добър начин на живот много от тях напускат селата. В резултат - животновъдството и селското стопанство западат. Слабопродуктивните ниви биват изоставени, а свободно пашуващите животни намаляват. Откритите пространства започват да обрастват с храсти и дървета.

В допълнение към необходимостта от наличие на открити терени, стадата от диви копитни са и храна за вълци, рисове, орли и лешояди. Грабливите птици намират по-лесно храна в откритите пространства, затова те често кръжат над пасищата. Лешоядите, наричани санитарите на природата, бързо намират умрелите животни в откритите пространства. Изяждайки ги, те спират разпространението на болести и зарази.

Стефан Аврамов допълва, че за нормалното функциониране на екосистемите са необходими най-различни животни.

"Всеки вид в природата си има неговото място и колкото е по-пълна една екосистема, толкова тя е и по-устойчива. Различните животни ядат различни части от дърветата и храстите. Благородният елен се храни с листа, кори и клонки от дърветата и храстите. Елените лопатари са по-скоро животни на отворените пространства, предпочитат ливадите и пасищата. Те са по-ниски животни и могат да пасат на височина до метър и половина най-много. Благородните елени на задните си крака сме ги виждали, могат да достигат клонки на височина два метра, два метра и половина и по този начин те много по-голямо влияние оказват върху гората и за формирането на нови отворени пространства вътре в нея."

Възстановяването на популацията около Студен кладенец започва още през 60-те

Голямото възстановяване на елените лопатари в района на язовир Студен кладенец започва през 60-те години на миналия век. Около южния бряг на водоема има около 2 хиляди и 500 животни. Любопитен е фактът, че еленът лопатар е бил един от най многобройните видове дивеч в южна България и Северна Гърция през античността.

Със своята голяма численост, в наши дни у нас се среща най-голямата свободна популация на елени лопатари в Европа. Природозащитници от "По-диви Родопи" и експерти от Националното ловно сдружение си сътрудничат за връщането и разселването на благородните елени в района. Видът е бил един от любимите ловни обекти на тракийските и средновековни владетели. Животните се закупуват от други ловни стопанства, а цената на един елен варира между хиляда и две хиляди лева.

"Когато започнахме работа тук, тук нямаше въобще благородни елени. Ние разселихме общо може би над 60 животни в рамките на два проекта и в момента ще ги преброим животните есента, когато започне сватбуването и след това през зимата - тогава формират стада, но се надяваме с тазгодишния прираст и ако оцелеят от бракониерите, да се съберат 80-100 животни вече", съобщи Стефан Аврамов.

Богатото биоразнообразие на Източните Родопи носи още едно предимство - привлича ежегодно множество туристи, а това се превръща в нов поминък за местните хора. Налице са условия за развитие на различни форми на природосъобразен бизнес.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.