Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мартин Стефанов сред суровата красота на Лапландия

Как се живее и работи в Северния полярен кръг разказва българският гид и "ловец" на Северно сияние

10
Снимка: Личен архив

„Винаги съм искал животът ми да е интересен, съответно професията да ми е интересна. Това за мен е много важно.“Това казва за себе си Мартин Стефанов, туристически водач в Лапландия, който живее и работи в градчето на Дядо Коледа – Рованиеми.

Наричат го „ловец на Северното сияние“. Много фактори влияят върху появата на светлинния феномен и шанса природното явление да бъде наблюдавано и заснето.

Когато тръгваме „на лов“ за Северно сияние, проверяваме задължително прогнозата за времето – когато е облачно, то няма да се види, разказва Мартин Стефанов, който бе специален гост на предаването „Нощен хоризонт“.

„Защото най-близо Северното сияние може да се доближи до земната повърхност на 70 километра, облаците винаги са между нас.“

Северното сияние, заснето от Мартин Стефанов

В повечето случаи цветът на сиянието е зелен. В някои случаи газове влияят върху нюансите му. „Когато имаме късмет да видим различен цвят, то може да е виолетово, розово, понякога жълто, различни оттенъци на тези цветове също.“

Първият досег на Мартин със Севера и тази далечна дестинация се случва с образователна цел. През 2012 година попада във Финландия като разменен студент по „Еразъм“, но се влюбва в мястото, в университета и се връща там и за магистърска програма по управление на културния туризъм. След това си намира работа като гид.

Докато колегите му се ориентирали към по-близки, познати и „гостоприемни“ дестинации, той избира „нещо по-екзотично“. Това е максимата му и когато пътува като турист, и когато работи, пътувайки – да избира посока „обратна на тази на потока от хора“.

Харесва Севера и по-далечните места с по-малко хора

„Винаги съм харесвал Севера. Дори когато по време на моята бакалавърска програма отидох на разменна програма в Щатите, моите колеги се ориентираха към източния бряг, аз пък отидох в Аляска.“

Снимка: Мартин Стефанов - Личен архив

„Харесва ми суровата природа на Севера, тези мрачни пейзажи без цветове, пустошта на Севера. Има нещо силно в това, което просто ме привлича“, сподели Мартин Стефанов пред БНР.

Студът не е страшен, стига да знаеш как да действаш

Минус 25 градуса е средната температура през зимата в Лапландия. Преди две години Мартин е живял и на – 42 градуса, което по думите му не е чак толкова стряскащо. „Въздухът е доста сух. Той идва от Сибир обикновено и температурите се понасят по-добре при сухия въздух. Бил съм на юг във Финландия, в Хелзинки, близо до морето и там - 20 градуса за мен бяха почти невъзможни да издържа, беше ми много студено заради влажността.“

Когато сме на студено, най-важни са правилното облекло и приетите калории. Най-пренебрегвана обаче е нуждата от течности, сочат наблюденията на Мартин. Измръзване може да се получи буквално за минути, затова се покриват всички части на тялото, а очите се защитават със скиорски очила.

Когато температурата падне под -30, не приемат деца в групите

Всеки работен ден на Мартин Стефанов е различен. „Ако е наистина студено, да речем -30, трябва да правим по-кратки преходи и да сме сигурни, че на всеки максимум два часа ще имаме подслон, за да се стоплим. А когато е по-студено от минус 30 градуса, не приемаме деца в групите. Когато времето е по-гостоприемно, да речем минус 20, може дори да сме на заслони, където палим огън и се събираме около огъня и това е достатъчно“, допълни Стефанов.

Всичко в Северна Финландия е пригодено за студа. „Всеки автомобил, който се паркира навън през нощта, трябва да бъде включен към електрическата мрежа. Има специална инсталация за това нещо. Тази специална система вътре в автомобила поддържа двигателя топъл. До всяко паркомясто има стълб с контакт.“  

В Лапландия не зазимяват велосипедите си и няма никаква разлика в колоезденето през зимата и през лятото, когато нормалната температура е между 10 и 15 градуса.

Лапландия е най-северната част на четири държави – Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Северните елени са нещо много традиционно за Лапландия.

„Те са били там може би преди хората да отидат там. В днешно време се използват или за местната индустрия и в туризма.“

Снимка: Мартин Стефанов - Личен архив

Един елен може да „работи“ 5-6 години

Във ферми елените се отглеждат за нуждите на туризма. Процесът на дресировка отнема около три години, докато се научат да дърпат шейната. За впряговете се използват само мъжки елени, защото са по-силни. „Животът на един елен във ферма продължава не повече от 14-15 години, следователно той има около 5-6 години „трудов стаж“, пояснява с усмивка Мартин.

Шейните обичайно са теглени от един елен. Изключение прави Дядо Коледа, чиято шейна разполага с 6 елена.

За разлика от елените, хъскитата не са нещо традиционно и исторически свързано с Лапландия. Двата вида хъски там са внесени от Аляска и от Сибир преди около 60 години. След това заради изобретяването на моторните шейни остават просто домашни любимци.

Снимка: Мартин Стефанов - Личен архив

Хъскитата са с предимство

Мартин Стефанов работи като водач на снегомобил. За да караш снегомобил, трябва да имаш шофьорска книжка и да преминеш съответен инструктаж.

Хъскитата, елените и снегомобилите си имат отделни пътища. Когато се засекат на „кръстовище“, предимство имат хъскитата, защото са най-бързи и трудно спират. Следват елените. Накрая минават снегомобилите. „Кръстовища може да има, там се засичаме, но не можем да шофираме на един и същи път.“

Със снегомобилите се отправят в пустошта. „Из гората. Отиваме да видим красиви места с гледки, пейзажи. Ако е през деня, може да отидем на някое замръзнало езеро, да пробием дупка в леда и да ловим риба. Може просто да направим преход със снегомобилите, който може да е и 150 км на ден. Ако е вечерта, отиваме някъде, палим огън и чакаме Северното сияние.“

В Лапландия обичайно живеят в едноетажни и широки дървени къщи с добра изолация. На север има прекалено много земя за хората и те предполичат да живеят в къщи. В Рованиеми живеят 60 хиляди души. Туризмът и дърводобивът "хранят" градчето на Дядо Коледа. 

"Градът в много статистики се води за най-големия град в Европа като територия. Точно заради начина на живене в къщи с големи дворове градът се е разпространил в периферията и вече е може би около 90 км дълъг и, да речем, 70 километра широк. За много време се пътува. Наистина е доста спокойно", описа Рованиеми Мартин Христов.

В началото Мартин трудно свикнал с вкуса на храната във Финландия, в която се добавя доста сол и захар. „Това изглежда е останало от миналото, когато са използвали сол и захар, за да консервират храната, да се съхранява по-дълго време.“

Ако човек иска да опита нещо типично лапландско и се храни с месо, трябва да е еленско месо – под формата на супа или задушено. 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
   
Снимки: Мартин Стефанов - Личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (втора част)

"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..

публикувано на 22.11.24 в 19:55
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част)

Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..

публикувано на 20.11.24 в 16:38
Наталия Георгиева

Наталия Георгиева се е посветила на читалището в село Гурково

В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето.  "Човекът, който..

публикувано на 17.11.24 в 06:24

Омайващата Юркие Фейзи предава на хората позитивния си дух

Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..

публикувано на 10.11.24 в 08:14
Йордан Караджов

Данчо Караджов: Националното радио е в основата на успеха на "Сигнал"

"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...

публикувано на 07.11.24 в 14:55
Кадър от видео, публикувано от SpaceX, показващо тестов полет на Starship при втория опит за изстрелване на SpaceX в Бока Чика, Тексас, САЩ, 20 април 2023 г.

Директорът на НАСА Бил Нелсън за бъдещето на космическите програми

"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..

публикувано на 03.11.24 в 07:30
Проф. Радка Аргирова

Проф. Радка Аргирова: Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен

Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..

публикувано на 03.11.24 в 06:53