Джейн Гудол: Не бива да сме толкова алчни, планетата не може да издържи на натиска

Думите са на Джейн Гудол, известна с 45-годишната си изследователска практика на социалния и семейния живот на шимпанзетата. Неотдавна на фестивал в Унгария пред 70-хилядна аудитория тя отправи послание към младите да сме по-осъзнати в действията си спрямо околната среда.

Всеки от нас държи промяната в ръцете си

„Няма значение дали сте млад или стар, посланието е едно и също. Вие като индивид трябва да сте част от промяната и това трябва да e всеки ден. Вие имате избора каква промяна да направите“, подчерта Джейн Гудол в специално интервю за БНР.

„Един от наболелите проблеми е бедността и ако вие сте бедни, няма как да окажете влияние, но има нравствени избори, които можете да направите. Например, когато отрязвате поредното дърво, за да изхраните сeмействотo  си да направите мебели, или да изкарате пари с него. Или като купувате неща - дали не са неща, заради, които е нарушено равновесието в природата? Дали не са получени от  експлоатацията на деца? За да не нараства бедността, трябва да се намали алчността.“

Трябва да се храним с по-екологична храна, призовава 85-годишната изследователка Джейн Гудол, която 365 дни в годината пътува по различни места като посланик на мира. Със задачата да накара хората да се замислят за бъдещето на планетата. Екологичната организация, която тя ръководи, оперира в над 60 държави.

Изследователката заразява околните с ентусиазъм, въпреки напредналата си възраст

„Преди всичко аз нося в себе си добри гени, здрава съм и се храня здравословно. Не ям месо и това ми помага. Имам таланта да общувам лесно и когато отивам някъде, за да изнеса лекция или да разговарям с хората, те се заразяват от моя ентусиазъм и самите те ме насърчават да продължавам да работя. И тъй като възрастта ми напредва и не ми остава много време на този свят, аз още повече бързам. Въпреки че те ме съветват да намаля темпото, аз не мога да си го позволя“, споделя Гудол за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“.

Тя помни времената, когато в Африка навсякъде се разхождали диви животни.

„В Танзания за първи път стъпих през 1957 година, тогава тя беше толкова различна държава. Дивите животни се разхождаха свободно навсякъде, по улиците, а сега може да ги видите само в националните паркове -  много често са вързани или затворени. И голямото разнообразие на животни вече е намаляло. Град като Найроби в Кения беше малък град, заобиколен с дива растителност, а сега навсякъде има асфалт и повечето градове там вече са огромни. Градовете растат, а хората все по-малко са свързани с природата. Фермите изчезват и се използват все повече пестициди, химически торове, модифицирани житни култури. Толкова много сме навредили на природата и все повече климатични аномалии наблюдаваме.“

Очаква ни сиво бъдеще, ако не опазим околната среда

„Ако ние не променим нашето поведение сега, очаква ни много сиво бъдеще и аз наистина съжалявам за децата, които сега са родени. Но ако ние не сме променили нашето отношение, то  поне трябва да положим усилие за това. За щастие има корпорации, които вече си дават сметка за случващото се. Но за съжаление доста правителства са корумпирани и по-скоро насочени към бизнеса и често пъти това е в ущърб на околната среда, където се цели повече развитие на бизнес средата. Това е наистина жалко. Но децата са тези, които получават посланието, а те имат родители и прародители и понякога именно децата са тези, които събуждат „заспалите“ родители и ги насърчават да направят промяна. Някои родители са в политиката, други са фермери или пък големи бизнесмени. И аз знам, че са започнали да променят отношението си към природата“, коментира Джейн Гудол.