Бойка Велкова: Актьорското майсторство е археология на душата

“Имах приказка, защото слушах сърцето си, вървях по моя път, който не беше лек, но беше много красив – изпълнен с предизвикателства, с важни хора, с много мъдри хора, които ми промениха мисленето, емоциите, живота. Но може би всеки живот е приказка. Всеки има своята история и своя път“, разказа актрисата в предаването "Нощен хоризонт".

Майка й Елена много обичала операта и театъра и я водела като дете.

„И си мечтаеше аз да стана актриса, да стана балерина. В началото не исках да се случи, защото имах други желания за себе си, но всъщност изпълних волята на моята майка. И сега, като се обърна назад, не съжалявам, защото това е моят път, който много харесвам, който съм прегърнала истински, братски, приятелски…“

„Мечтаех да стана археолог, да откривам стари цивилизации – съвсем други амбиции имах за себе си“, спомня си Бойка Велкова.

Попада в театралната академия на третото кандидатстване. Преди това е учила в балетно училище, но се разболяла и не могла да продължи напред в това трудно поприще. Защото „когато една балерина танцува, трябва да ти спира дъха, тя трябва да прилича на порцеланова статуетка“. Не могла да извърви целия път на балета - този „много красив свят“, а след това поема по пътеките на театъра.

От едната и от другата страна - актьор и режисьор

От известно време Бойка Велкова е и от другата страна и работи като режисьор. Вярва, че актьорското майсторство е археология на душата.

„Защото изследваш различни съдби, различни хора, различен начин на мислене и се опитваш да се доближиш до тях максимално. В нашата работа превъплъщението е много важно.“

Не крие, че в тежък за нея момент в театъра, когато не се задавали нови задачи, посегнала към обучението по режисура. 

"Не ме избираха. Търпеливо си носиш кръста. Но тъй като много обичам театъра, обичам да работя, реших, че няма да хленча или да ставам лоша, просто реших да завърша режисура, да застана от другата страна и да науча повече неща за театъра, за работата с актьора, да откриваш нови светове."

Вълшебен дебют - "Боянският майстор"

Киното за нея е голямо предизвикателство. Улучила обаче времето на неговия срив тъкмо когато трябвало да заработи в него. „Но сега вече си е стъпило на краката. Има много хубави български филми, които взимат награди.“ Когато дошло времето на сериалите попаднала в „Под прикритие“ и изиграла ролята на прокурор в 4 и 5 сезон.

Определя началото си в киното като много вълнуващо заради дебюта в „Боянският майстор“ на Захари Жандов. „Явих се между 200 кандидатки и ме избраха мен, не можах да повярвам. Чудото стана.“

Филмът бил направен за 1300-годишнината на българската държава.

„Много се постараха да приличам на фреската и наистина има невероятна прилика. Много голям гримьор ме прави – Димитър Коклин, светла му памет. Бях облечена 1:1 от фреската. Много, много грижи имаше този филм да стане хубав и той стана.“

Теодосий Спасов я научил да бъде по-смирена 

Любовта срещнала в Пловдив. „Моят съпруг Теодосий Спасов се появи от нищото, буквално. Една прекрасна история – романтична и красива и до днес. Тео, който ме научи да съм по-смирена, по-спокойна.“

Бойка Велкова е първият слушател на музиката, която Теодосий Спасов създава. 

„Обичам неговата музика, зарежда ме. Сега работя с него в театъра, прави музиката на театралните представления, които работя. Просто някак си ги облича в златна мантия, прави ги специални представления, въздушни.“