Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Селска чест” от програмата на „Барток плюс”

3
Снимка: Bartók plusz operafesztivál

Летният оперен фестивал „Барток плюс“ в Мишколц /Унгария/ е създаден през 2001 г., за да бъдат изпълнявани на него трите музикално-сценични творби на големия унгарски композитор Бела Барток - „Чудният Мандарин”, „Замъкът на Херцога Синята брада” и „Дървеният принц”. През годините са се добавили още две големи течения –представянето на нови, съвременни оперни творби с грижа за бъдещето на оперното изкуство /Тази година се състоя световната премиера на операта „Нора“ на австрийския композитор Албин Фрийз, която беше победител на конкурса „Ключ към бъдещето“, организиран от фестивала/ и изпълнението на творби на друг голям популярен оперен композитор.

Тазгодишното издание на фестивала „Барток плюс” предложи на публиката два спектакъла на творби на Пиетро Маскани. Първият беше на операта „Селска чест“. Също по традиция, под заглавие „Опера за хиляди“ фестивалът осъществява всяка година постановка на открито на различни места в Мишколц. Мястото, избрано за „Селска чест“ на Маскани, беше много подходящо!

Представете си хълм, потънал в зеленина. Изкачвате се и виждате истинска църква и разпятие, обгърнати от вечерния здрач и нюансирани приказно красиво с меки светлини. Цялото огромно пространство пред тях е сцената, на която се разиграва действието, в което участват няколко хора – Хорът на оперния театър в Мишколц, Фестивален хор и гостуващ хор от побратимения с Мишколц град в Южна Корея Асан, а в единия край е разположен и оркестърът. И веднага след това е пространството за многобройната публика.

Организацията на всичко е много добра. Да създаде продукцията е поканен много опитният в поставянето на открито италиански режисьор Паоло Паница. Също така от 1984 г. той е асистент на Пиер Луиджи Пици във всички най-престижни оперни театри по света. Паоло Паница създаде завладяващ спектакъл – класически по верността към епохата, костюмите, а в същото време съвременен по динамиката на действието. Той наистина ни накара да повярваме в разказваната с великолепната музика на Маскани история и да я съпреживеем. На диригентския пулт беше музикалният директор на Операта в Будапеща маестро Болаж Кочар, който се справи оптимално с музикалното ръководство при трудните условия на огромното пространство и закъснението на звука в него.

Най-завладяваща и вокално, и артистично беше унгарската оперна певица Габриела Балга в ролята на Сантуца. Ролята на Туриду изпълни мексиканският тенор Ектор Мендоса, който се редува в тази партия с българския тенор Камен Чанев в продукцията на „Селска чест“ в Будапещенската опера. Беше ми много приятно да се срещна с него и с режисьора Паоло Паница след дългите бурни финални аплодисменти.  

- Накарахте ни наистина да повярваме и да съпреживяваме тази история. Какво беше предизвикателството да поставите „Селска чест” на това място?

П.П.:  „Мястото е много специално. Артистичното ръководство на фестивала е направило добър избор. Реших, че е по-добре да подходя към тази постановка на "Селска чест" не като към оперна творба, но по-скоро като към филм, защото публиката е разположена много близо до певците и хора. Аз започнах моя артистичен път във Верона, на Арена ди Верона. За мен голямото пространство не представлява проблем. Аз използвам цялото пространство. Освен това за мен е важно осветлението. Също така бях щастлив да работя с много добри певци, но и актьори, които да интерпретират своите роли толкова близо до публиката.

Наистина се чувствам много щастлив тази вечер! Да, тази постановка беше съвсем класическа, защото според мен „Селска чест“ е опера, която изисква това. Аз не обичам да променям оперните творби, въпреки че не би било трудно за мен, защото имам фантазия и съм работил преди и като режисьор на музикални видеоклипове. Бих могъл да сменя костюмите с нацистки, но не искам да правя такива неща, защото за мен е важно да изведа посланието на композитора и да доставя духовна наслада на публиката. За първи път гостувам в Унгария и съм много доволен от работата в Мишколц. Хорът е много добър! Също така техническите служби и цялата организация на фестивала. 10 дни всички дишат с операта, хората пеят и пият до 4 часа през нощта, но не много, защото на другия ден отново работят.“

Е.М.: „Аз се чувствам тук като у дома си! Хората тук ме обичат и аз ги обичам!“

- А за Вас какво предизвикателство беше да участвате в тази продукция и да работите с режисьора Паоло Паница?

Е.М.: „Не беше предизвикателство, а радост, преди всичко! Когато разговаряхме за постановката, той ми каза: „Не бих искал да преиграваш!“ Аз отговорих: „Добре“ и изпълних ролята по-естествено, а той ме поздрави: „Да, точно така, по-естествено!“ В този момент разбрах неговата концепция. И се опитах да превъплътя моите чувства в Туриду и така магията да се получи. Защото тази сцена, мястото беше наистина вълшебно – с църквата, с осветлението, което Паоло постигна. Той започна да го прави в 6 сутринта и остана след като репетицията вечерта свърши и ние се прибрахме да спим. Винаги съм казвал, че операта е като един часовник. Най-красивият и качествен часовник, в който всички части са важни. Ако една малка част не е както трябва, цялото се разваля. Точно затова всички ние сме като един отбор. И аз наистина бях щастлив да съм част от тази продукция!“

- Може ли да ни разкажете повече за „българската връзка“ във вашата кариера?

Е.М.: „О, Господи! Имам много, много добър приятел и учител – Калуди Калудов. Искам да използвам възможността да му кажа „Здравей, Маестро!“ Научил съм много от него и съм му благодарен. Много го обичам. Той е един широкоскроен човек, според мен. Също така сред моите приятели е тенорът Камен Чанев, с когото често се редуваме в ролята в една и съща постановка. Бил съм в Русе, в София и бих казал, че България е важна за мен!“

П.П.: „За мен също! И аз имам голям приятел от България – басът Орлин Анастасов. Направили сме много постановки заедно. Той е голям бас и фантастичен човек. Също така много певци от хора на Арена ди Верона са българи. Всички баси са с много хубави гласове! Аз също обичам българите. След спектакли на Арена ди Верона с удоволствие заедно празнуваме в бара! Хубави хора“.

След „Селска чест“ на оперния фестивал "Барток плюс" в Мишколц му предстои мащабна продукция на "Риголето" в Лече, също в новия театър в Римини, Оперната гала на Пласидо Доминго на Арена ди Верона, а следващия сезон ще поставя в Осака. За Хектор Лопес Мендоса сезонът завършва с участията на фестивала "Леонкавало" в Потенца в „Палячо“ и на Барток плюс в Селска чест, а лятото е време за отдих със семейството. „Този фестивал също е като един часовник“ завършва той – „сложен и наистина много добре организиран!“.
 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Съвременни интерпретатори на Бах откриват "Изкуството на барока" 2024

За 18-и път в София ще се проведе Международния фестивал "Изкуството на барока", фокусиран към исторически информираните изпълнения и творчеството на старите майстори. Началото на 30 септември от 19:30 ч. в концертната зала на Централния военен клуб ще поставят интерпретатори на музиката на Йохан Себастиан Бах, някои от които с нетрадиционни за..

публикувано на 29.09.24 в 23:52
Васил Казанджиев

90-годишнината на Васил Казанджиев увенчава есенните "Софийски музикални седмици"

На 30 септември в камерната зала "България" с концерт ще бъде отбелязана 90-годишнината от рождението на акад. Васил Казанджиев. В програмата ще прозвучат произведения на композитора в изпълнения на квартет "Фрош", пианистите Гергана Несторова, Надежда Цанова и Стефан Врачев, Анжела Маджарова - арфа и Виктор Теодосиев - валдхорна. Струнният квартет..

публикувано на 29.09.24 в 23:10
Стойка Миланова

Отиде си забележителната българска цигуларка Стойка Миланова

На 29 септември 2024 г. след дълго боледуване в Мадрид почина българската цигуларка с международна кариера Стойка Миланова. Това съобщиха от семейството й в нейния фейсбук профил. Стойка Миланова е родена на 5 август 1945 г. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст. Неин преподавател е баща й - прочутият цигулков педагог проф. Трендафил Миланов...

публикувано на 29.09.24 в 22:47

Камерната музика на Рихард Щраус - акцент в програмата на "Камералия"

В събота, 21 септември, в София започна шестото издание на фестивала за камерна музика "Камералия".  То ще продължи до 9 октомври и включва общо пет концерта под надслов "Камерната музика като страст". Втората изява е на 24 септември в Софийската градска художествена галерия. Тя е на част от своеобразния диптих, с които фестивалът поставя акцент..

публикувано на 27.09.24 в 17:52

Художникът Юлиян Табаков с послание към децата чрез изложбата "Виждам те"

"Творението е красив организъм, съставен от множество форми, безброй същества. Но като че ли рядко виждаме неговата същност, скрита от собствените ни проекции – желания и страхове. А в страха и желанията си се опитваме да капсулираме битието, да го геометризираме и класифицираме. А защо след това да не почерпим от благата му и да отстраним неудобствата?..

публикувано на 27.09.24 в 13:35

Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев показват "Спътници в живота"

Институтът за съвременно изкуство в София открива тази вечер изложбата "Спътници в историята" на Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев.  "Програмата, която озаглавихме тази година "Живот заедно", е част от проекта "Суперпозиции" 3, започнат от института преди 3 години. Всяка година се кани нов куратор, който предлага една тема", обясни пред БНР..

публикувано на 27.09.24 в 11:56

София е домакин на международното изложение за съвременно изкуство Sofia Art Fair

София се присъединява към големите европейски и световни центрове, домакини на атрактивни международни изложения за съвременно изкуство. Sofia Art Fair ще се проведе от 3 до 6 октомври в София Тех Парк. В изложението ще участват галерии и колективи, които представляват над 70 автора, творящи в най-разнообразни художествени стилове. БНР е медиен..

публикувано на 27.09.24 в 10:30