Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Симеон Идакиев: Няма безинтересни места на планетата

7
Водещата на "Нощен хоризонт" Мая Данчева със Симеон Идакиев
Снимка: БНР

„Много обичам да пътувам, правя това 30 и няколко години, но не мога да живея другаде, освен в България.“ Признанието е на Симеон Идакиев, журналист, документалист, автор на десетки филми за различни места по света. По-голямата част от българите, които са избрали да живеят извън страната, „боледуват България“, смята той и допълва, че "България е невероятна съкровищница, в която има хляб за поколения журналисти".

„Аз не съм пътешественик. Аз съм журналист, който пътува и си върши работата“, обобщава журналистът, който бе гост на предаването „Нощен хоризонт“.

Повечето хора го свързват с телевизионното предаване „Атлас“, което миналата година навърши 50 години. Последните му филми са посветени на съвременен Китай, а след 30 години наскоро е посетил отново Кападокия в Турция и е снимал филм за нея.

Автор е още на предаването „Един мъж – един микрофон“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. В радиото се чувства у дома, защото преди повече от 50 години от там започва кариерата му. Все още помни и си пази първия си репортаж – за ботаническата градина в София. „Това е по-трудната медия, защото няма картина, която да ти помага, трябва всичко да се пресъздаде с глас – емоция… и това не е лесна работа.“ 

Написал е 11 книги, последната от които е посветена на магията на островите, които е посетил, а те са над 30. Книгата започва с Антарктида и завършва с архипелага Галапагос.

„Бил съм на две места, където животните не се страхуват от човека и не бягат от него – едното е Антарктида, другото е Галапагос. Има един час, много любим за мен, когато слънцето залязва и се прибират лодките от морето с улов. И е много забавно да видиш как на брега ги очакват всички - първо хората, дошли да си купят риба, след което пеликани, корморани наоколо, от водата излизат тюлени и всички те чакат да си получат пая. Но най-важното: никой не се страхува от никого. Същото е в Антарктида – пингвинът няма да ти позволи да го погалиш, но е на метър и половина от тебе и не бяга. Ето това е библейска сцена. Нямате представа колко е хубаво да попаднеш на такова място – тоест, хармонията е възможна. Зависи от нас, хората.“

Нищо не може да замести живия разказ – на очевидеца, пътешественика, документалиста, смята Симеон Идакиев.

„Някога, когато аз тръгнах да пътувам, нямаше почти никаква информация, което, сега си давам сметка, имаше своите достойнства. Защото когато се върнеш от един континент като Южна Америка и го покажеш в България, това е чиста новост. И до голяма степен на това се дължи и моята, донякъде популярност“, разказва журналистът.

По-трудно ли се правят филми сега, когато хората пътуват повече и знаят повече за света?

„Човек вече трябва да намери онзи начин, онази информация, която да заинтригува даже тези, които са били там“ – гласи краткият отговор на Идакиев.

Южна Америка е негова голяма слабост от години.

„Имам близки приятели в Коста Рика в Централна Америка, бродих много по Перу, ходих до езерото Титикака. В книгата „Омагьосаните острови“ съм описал някои от тези острови в езерото Титикака, например тези, които се обитават от племето уро – острови, изплетени от тръстика, на които те живеят. Това вече е туристическа атракция. Някога техните предци така са живеели, наистина – на осторви в езерото и само жените са слизали на брега, мъжете са ходели на риболов. Всеки, който се озове на Титикака, непременно ги посещава и тях.“  

Няма безинтересни места на планетата, стига да имаш сетива да ги усетиш, убеден е Симеон Идакиев.

„Мръзнал съм много в Амазония например, не в Хималаите“, каза Идакиев, който помни и пребиваването си в Долината на смъртта в Калифорния, когато в пет следобед термометърът показвал 60 градуса на сянка.

Когато си на екватора, се изкушаваш да направиш класическата снимка – с единия крак стъпил в южното, а с другия – в северното полукълбо, допълва пъстрия си разказ журналистът.

Никак не са малко добрите хора по света, вярва Симеон Идакиев. И допълва, че когато пътуваш в друга държава, където има други нрави, други обичаи – трябва да се съобразяваш с тях, не можеш да правиш каквото си искаш.“

„В Хималаите се минава по определен начин покрай свещени места – така, че светинята да ти остане от лявата страна. Аз веднъж сбърках и тръгнах по другата пътека. Момчето шерпа, когото бях наел да ми носи багажа, защото там е много високо, с ужас възкликна: „Не, не, не - не оттам, върнете се!“ И аз се върнах и минах там, откъдето трябва, защото е много важно да си в съгласие с местните богове, не само с твоите.“

Още от времената, в които започва обиколките си из близки и далечни места, е воден от веруюто да не вдига „камерата към всяка палма“.

Снимките в галерията са от личния архив на Симеон Идакиев. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Матео Бочели: Стъпиш ли на сцената, остава само щастието

"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...

публикувано на 01.04.25 в 12:52
Оксана Цветанова

Оксана Цветанова: Нови проекти ще се реализират в Регионалната библиотека в Плевен

Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее  италиански, руски, английски и немски език.  Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.

публикувано на 30.03.25 в 06:51
маестро Томислав Аспарухов

Маестро Томислав Аспарухов отпразнува 80-ия си рожден ден

През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов.  Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство.  Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..

публикувано на 30.03.25 в 05:57
Отец Стоил от храма

Отец Стоил - 26 години в служба на Бога

Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..

публикувано на 28.03.25 в 10:50
Никола Вукчевич

Черногорският режисьор Никола Вукчевич: Никой не е отделен остров, трябва да общуваме

На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..

публикувано на 27.03.25 в 11:23
Данис Танович

Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците

През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя".  Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..

публикувано на 26.03.25 в 11:07
Проф. Бранимир Ботев

Проф. Бранимир Ботев: Европа е в тежка рецесия, на границата на икономическия колапс

"В момента  трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото  Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..

публикувано на 25.03.25 в 09:13