Златомир Фунг, победител в конкурса "Чайковски": Късметлия съм с моето българско име!

Златомир Фунг е 20-годишен виолончелист, в момента студент в "Джулиард скул" в Ню Йорк. Той се прочу у нас първо като победител в конкурса „Джордже Енеску“ в Букурещ през 2016 г., а само преди месец добави към и без това впечатляващата си колекция от награди и златния медал от конкурса „Чайковски“ в Москва - може би най-високото стъпало по пътя към световната слава. При това Златомир е най-младият виолончелист в историята на конкурса, спечелил това признание.

Няма начин, още при споменаването на името му, да не ни направи впечатлетие - Златомир не е най-стандартното име за американец, роден в Ню Йорк. А братята и сестрите му се казват Десислава, Кая и Пламен Фунг. Така е избрала майка им Мария, която е българка, а баща им пък е с китайски корени - оттам и фамилията.

Златомир, или Злати, както го наричат най-близките, започва да свири на виолончело още 3-годишен и както споделя сега, музиката е нещото, което най-силно го мотивира да стане сутрин от леглото. В България е за лятната ваканция и прие поканата да гостува в предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт", за да ни разкаже за успехите си. Той не говори български език, но първо сподели емоцията да посети родината на майка си:

Чудесно е да дойда отново в България - това е, доколкото си спомням, петото или шестото ми гостуване. Обикновено съм тук със семейството си, идвал съм веднъж и само с баба ми. Прекрасно е да имам шанса да разгледам различни части на страната - имах възможност да пътувам до Черноморието и по планините. България е красива страна!

Мисля, че вече много искаме да Ви видим на българска сцена също, дано да е скоро! Вие спечелихте конкурса „Чайковски“ в Москва при виолончелистите тази година. Какво е чувството? За хората, които се занимават с музика, е ясно, че това е може би най-страшният конкурс. Какво е да чуеш как те обявяват за победител?

На първо място се чувствам голям късметлия, че избраха мен за победител, и много благодарен за изживяването, което беше самото състезание. Беше ми мечта да участвам в конкурса „Чайковски“ още откакто бях 12-годишен. Спомням си как наблюдавах преките предавания от Москва през 2011 - мисля, че тогава конкурсът беше излъчван за първи път по целия свят. Беше вдъхновяващо за мен да гледам виолончелистите да се състезават и да свирят на толкова високо ниво - особено на финала, когато артистичното ниво е най-високо, беше по-скоро празник на виолончеловото изкуство, отколкото надпревара. И мисля, че усетих същото чувство, когато лично участвах през юни.

Беше ли много различна реалността от мечтата Ви?

Трябва да кажа, че наистина беше малко по-различно, отколкото си го представях, защото когато го гледаш през окото на камерата, по интернет, винаги си създаваш определена идея какво е усещането в концертната зала и как изглежда тя, но когато лично се качиш на сцената, е малко по-друго. Много топло чувство е - заради публиката, която обича музиката толкова много и идва да ни подкрепя. Всъщност беше много по-малко страшно, отколкото си представях. Въпреки камерите, които те заобикалят, ти усещаш вълнението и този специален момент на живото изпълнение пред журито, което също споделя този миг с теб. Доста е вълнуващо!

Журито е съставено от 13 души. Това също може да бъде малко стряскащо. Още повече, че членовете са големи имена в музикалния свят.

Абсолютно. Когато излизаш на сцената, можеш да видиш много ясно тази огромна дълга маса, на която всички те са седнали.

Имаше ли сред тяха такива, на които се възхищавате - Ваши идоли?

Да, например Миша Майски беше в журито, а той е един от любимите ми виолончелисти откакто се помня - когато бях 7-8-годишен, постоянно гледах записите му на Баховите солови сюити в Ютюб. Беше чест за мен да го срещна и да свиря пред него. А също така Трулс Мьорк от Норвегия - още един виолончелист, когото много уважавам и харесвам - бил съм няколко пъти на негови концерти и беше удоволствие да мога да се срещна с него след конкурса. Бил съм на негов майсторски клас и с удоволствие бих отишъл и на други курсове, защото е важно да продължавам да уча от големите музиканти, да получавам нови идеи и мнение за моето развитие от такива специалисти.

Конкурсът „Чайковски“ приключи неотдавна - какво се промени за Вас в този кратък период?

Една от причините да съм благодарен, е, че този златен медал наистина е много престижна награда. Името ми стана известно, а това е полезно за мен, защото ми отваря много врати - следват вълнуващи покани за концерти. Стискам палци да мога да дойда да свиря и в България скоро - работим по въпроса. Същевременно аз чувствам, че съм същият виолончелист - този, който бях и преди конкурса. Най-важното за мен е да продължа да се развивам и да се опитвам да дам най-доброто от себе си.

В момента сте все още студент в "Джулиард" в Ню Йорк. Много българи, които са преминали през тази изключително престижна школа, твърдят, че там се учи колкото музика, толкова и бизнес. Важно ли е, според Вас, да се научите сам да менажирате дейността си ?

Мисля, че през последните години наистина се фокусира повече върху този елемент от работата. Даже отвориха нов център, който да помага на студентите да преследват идеите и проектите си, да развиват уменията си в импресарската дейност. Така че да, определено се опитват да насочат музикантите да мислят в тази посока повече от преди - за бизнес насоките в музикалната индустрия. И аз самият определено напоследък усещам, че за да имаш успешна дългогодишна кариера в музикалния свят, ти трябва определен подход, бизнес настройка в мисленето, за да знаеш как да предлагаш продукта, който създаваш, и да го продаваш - няма друга подходяща дума - пък и това е истината, трябва да продаваме билети за концертите, за да свирим и да имаме публика.

Мислите ли, че конкурсния период приключи за Вас?

Да, мисля, че официално приключих с конкурсите, защото преминах през много от тях и този завърши по най-добрия начин. Щастлив съм и сега смятам да преследвам други цели - надявам се да участвам в много вълнуващи концерти и да науча много нова музика.

Започнали сте да свирите на виолончело, когато сте били на 3 годинки. Първата Ви учителката тогава е преподавала по прочутия метод "Сузуки" - смятате ли, че това е оказало влияние за базисната Ви подготовка и Ви е дало добрата основа, върху която после сте надградили тези чудесни резултати?

Бих казал, че методът "Сузуки" е бил това, от което се нуждая тогава. Не мога да знам дали бих бил повече или по-малко успял, ако не беше той - за мен това е бил единственият начин да се науча да свиря на виолончело. Но опеределено мисля, че "Сузуки" набляга на слушането и едно от нещата, които аз лично много харесвам, е, че и сега първо уча музиката с ушите, а не с очите си. Обичам да си представям звука като нещо дишащо и живо, а не да чета написаното в нотите. Когато се учиш да свириш и да слушаш, да усещаш звука, това развива уменията ти и ти помага да навлизаш в музиката надълбоко в по-късен етап.  

Сега, когато започва нов етап в кариерата Ви, какво бихте искали да свирите? 

Аз с удоволствие свиря музика от различни исторически периоди. Едно от нещата, които много искам да правя през следващите няколко години, е да изследвам ранния виолончелов репертоар - от бароковата епоха. Много се надявам да науча някои концерти от Луиджи Бокерини - един от най-важните челисти в историята. Същевременно ме интересува много и съвременната музика и се надявам да установя контакти с композитори, на които могат да се поръчат нови произведения - това ме интересува много и ме вдъхновява, защото има много музика, която може да бъде написана тепърва.

Някои съвременни български композитори също пишат за виолончело, можете да чуете техни творби и да си изберете. А за мен беше много интересно да науча, че сте страстен шахматист. Дали това има връзка с Вашите родители, които са математици? Чудя се дали у Вас се преплитат две половини - едната по-аналитична, а другата - артистична?

Не знам. Не бих казал, че съм чак толкова добър шахматист - особено тук, в България, която има такива традиции и е дала на света големи играчи като Веселин Топалов - той е един от моите герои в тази игра. Когато си музикант, това изисква не само да си творец и артист, но и да можеш да анализираш, а също и дисциплина. Когато учим неща, които са трудни и изискват отлична координация и мислене, трябва да имаш аналитичен ум, за да откриваш къде са проблемите, да осмисляш как да ги преодолееш. Критичното мислене ти помага да се развиваш - това важи и за практиката, и за интерпретацията в музиката. Смятам, че и двете страни са ми от полза, когато свиря на вчело. 

Много ми се иска да попитам за името Ви - очевидно Златомир не е стандартното американско име. Имало ли е куриозни случаи в детството Ви, питат ли Ви често откъде идва и какво означава?

Наистина ме питат понякога. Но всъщност е чудесно да имам това име и съм благодарен на родителите ми, че са ме кръстили така. Близките ми ме наричат Злати. Мисля, че един от плюсовете да се казвам така, е, че понеже името е различно от очакваното, хората се стараят да го запомнят и то някак си им остава в главите. Така че съм късметлия! Брат ми се казва Пламен, а сестрите ми са Десислава и Кая - ние всички имаме български малки имена. Това ни прави различни в Америка.

Сега имате закратко и български инструмент - разкажете ни как се случи?

Тази седмица, докато съм във ваканция в България, имам шанса да свиря на виолончело, изработено от българския лютиер Калоферов по модел на Монтаняна. Имах възможността да се срещна с това семейство лютиери вчера - прекрасни хора. Опитах и други техни инструменти и смятам, че са великолепни - на тях се свири леко, с чист и пеещ тон. Беше ми приятно да се запозная с още една българска традиция - лютиерството. А с български музиканти ще имам възможност да се срещна още през есента, защото през октомври съм поканен от Лора Чекоратова да свирим заедно на откриването на "Българските музикални вечери в Ню Йорк" в "Карнеги хол". Ще почетем проф. Павлина Доковска, която е един от най-страхотните музиканти, които съм срещал в живота си, затова съм много щастлив. Ще изпълним с Лора "Интродукция и брилянтна полонеза" от Шопен.

И за финал - какво бихте казали специално на слушателите на "Алегро виваче"?

Благодаря много за поканата да гостувам в предаването и очаквам с нетърпение следващото си идване в България - надявам се да имам шанса да свиря в София и на други места в страната, да се срещна с всички вас, чудесните почитатели на класиката. Благодаря ви, че обичате класическата музика!