Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Книгата "Чекпойнт" на Жан-Кристоф Рюфен се взира в незарасналите рани на Босна

Докато няма трайна преоценка на събитията, Балканите ще продължат да са размирният заден двор на Европа

Тома Георгиев
Снимка: Иван Русланов

На български език излиза книгата на Жан-Кристоф Рюфен “Чекпойнт”. Авторът, който е съосновател на хуманитарната организация „Лекари без граници“, ни пренася в зимата на 1995 година. В романа малък конвой с хуманитарна помощ се движи от Франция към Какан в разкъсваната от война Босна и Херцеговина, в охраняваните от сини каски рудници край града са намерили убежище няколкостотин бегълци от войната, застрашени да станат жертви на етническо прочистване.

Войната в Босна за автора на книгата е повод да постави универсални въпроси – първо от гледната си точка на лекар, подчерта в интервю за предаването "12+4" Тома Георгиев, който е редактор на книгата. 

„Самият той казва, че е избрал конфликта в Босна, за да лиши разказа си от всякакъв азиатски или африкански екзотизъм, от всякаква екзотика, и да покаже, че проблемите на войната и на нейните последствия, и на жертвите, са много по-близко до Европа, отколкото ние си мислим. Те са в самата Европа, в нейния епицентър“, посочи Георгиев.

„Въпросът, който той поставя, е за начина, по който функционират хуманитарните организации, включително в Босна, където той е участвал в рамките на „Лекари без граници“ в рамките на Френския червен кръст, където е спасил 11 заложници на босненските сърби. Той поставя някои ключови въпроси, които един роман му дава възможността да каже. Нещо, което една публична личност не би могла да каже в официален текст или официално изявление.“

Жан-Кристоф Рюфен поставя под съмнение въобще начина на работа на хуманитарните организации и представя жертвите на една война от гледната си точка на дипломат и хуманитарен работник в различни конфликтни региони, поясни редакторът на романа. 

„Именно въпросът от какво се нуждаят жертвите на една война. Дали те се нуждаят от дрехите, храната и лекарствата, които им носят хуманитарните работници или се нуждаят от оръжие, за да се бранят сами да си върнат това, което им е било взето. Дали всички хуманитарни работници, които отиват в тези конфликтни региони са водени от желание да помагат или са егоисти и хора с много проблеми, които се опитват да ги загърбят, да оставят тежкото си минало и да избягат колкото се може по-далече под претекста, че искат всъщност да помагат…“

„Невинаги погледът на пострадалия е най-обективният. Понякога погледът отвън, лишен от личното ангажиране в един конфликт, може да бъде по-обективен“, допълни Тома Георгиев. 

По думите му балканската тема остава като не съвсем заздравяла рана. 

„Докато не настъпи трайна преоценка на тези събития Балканите ще продължават да бъдат размирният заден двор на Европа. Докато не настъпи тази преоценка защо до един момент едни хора са съседи, а в следващия момент единият съсед влиза с автомат в къщата на другия, хора, които са роднини, братовчеди, които поколения наред са живели къща до къща, докато не настъпи тази преоценка Балканите ще продължават да бъдат епицентърът на всеки трус за Западна Европа. Това се опитва да покаже и Жан-Кристоф Рюфен.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22

Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..

публикувано на 02.03.25 в 12:48
Мира Цветкова

Мира Цветкова: Грънчарското колело потушава пожарите на пубертета

В рубриката "Горещо сърце" ще завъртим грънчарско колело заедно с една 17 годишна тийнейджърка , за да изваем радио портрет на един млад творец. Това е Мира Цветанова Цветкова от Враца . Тя е от Враца, но учи керамика в Троян. Срещаме я в родния й град, където чиракува при майстор - грънчар - Куман Жеков, и така доразвива на уменията..

публикувано на 02.03.25 в 11:30
Бойко Василев

Бойко Василев: Сръбските студенти бягат от политиката, но идеите им ще трябва да станат политика

Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..

публикувано на 25.02.25 в 18:53
Замръзналият Дунав - 1940 година

През 1954 г. Дунав замръзва за 74 дни

През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг.   Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..

публикувано на 21.02.25 в 06:10