Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Иван Добчев: Театърът не бива да угажда на публиката, а да я извисява

Режисьорът Иван Добчев и водещата на "Нощен хоризонт" Станислава Пирчева
Снимка: БНР

Театърът не бива да слиза до публиката, а да й подава ръка да се изкачи нагоре, да влезе в нещо, което не е видяла и не знае, което да я изненада. Така смята режисьорът проф. Иван Добчев, който в предаването „Нощен хоризонт“ направи обзор на отминалия Малък театрален сезон.

„Винаги съм много критичен. Създали сме един модел да не се ласкаем, да не приемаме, че сме винаги добри, винаги на върха, винаги прекрасни.“

За битката срещу конвенционалното

Имало е и по-добри Малки сезони, но в този също имаше интересни неща, отчита Добчев.

„Абсолютно безсребрена е цялата тази инициатива. Няма билети, не се продават билети. Нещото, което за нас е ценно, не се измерва с това колко билети са продадени, каква е печалбата. Това са най-видимите, най-първите белези, знаци на онова, което всъщност „Сфумато“ отстоява вече 30 години – да се борим срещу комерсиалния театър, да се борим срещу конвенционалното, срещу онова, което угажда на публиката, а не я извисява.“

„И това е нашата битка. Затова беше създаден и „Сфумато“, допълни режисьорът.

„Това е голяма битка. Всеки ден, всеки сезон е битка за устояване, да продължиш да отстояваш тези мерки, тези ценности, заради които е създаден театърът и заради които трябва да се прави театър. Театърът не е нещо, което се прави за забавление, за разтуха, да погъделичка епидермално зрителя. Театърът е нещо, което задава сериозни въпроси за смисъла, за големия смисъл. За какво сме, защо сме, къде отиваме.“

Има ли театърът енергия за съпротива

Според Иван Добчев в българския театър е била направена „пошла реформа“, която е предопределила много от нещата.

„И театърът, благодарение на тази реформа без възможност за никаква съпротива, просто затъна в това да се комерсиализира. Това, което започва да става мярка – мярката е продаденият билет. Колкото повече продадени билети за едно нещо, толкова значи то е по-добро. Това е нонсенс.“

Добчев разказа, че работата му по пиеси на Радичков и Константин Илиев като че ли най-вярно и злободневно отразява случилото се по време на прехода.

„Това са едни спектакли, които, без да са публицистични, по някакъв начин отчитат тоя контекст, в който попаднахме, в който почнаха да се подменят ценности, да се намират някакви други критерии за това кое е нашето, кое е нашият смисъл, към кое трябва да се стремим, кой е човекът, как човекът може да успее и за какво изобщо да стои и да живее в тая държава…“

От годините на социализма съм си изградил един гард да не се занимавам директно с политиката, да не я обслужвам, сподели още театралният режисьор.

Иван Добчев  Снимка: БНР

Колко е важно да бъдеш срещу мейнстрийма

През последните години съм на ръба на отчаянието, че може нещо да се промени, да се спаси, призна проф. Иван Добчев.

„Като наблюдавам какво е положението с образованието, какви са тия поколения, които излизат от българските училища, от българските гимназии, с какво те са облъчени, какво бълват телевизиите, как всъщност тотално замитат, няма и помен от това, с което трябва да се занимава истинското изкуство. Сериали, всякакви такива неща. Онова, което нашите фестивали като „Икар“, „Аскеер“ започват да награждават, онова, което колективистичното възпитание почва да налага като гласуване, като мнозинство…Това се определя някак си от тълпата, от бройките, от множеството. Там вече почва да  има само една форма – популистки, да се харесват на всички.“

Иван Добчев смята, че сега онова, което стои като нещо само по себе си, срещу контекста, все повече се замита и не се забелязва. „Това е и патосът на Малкия сезон, който организираме, който дава шанс точно на такива неща, които са въпреки този контекст, въпреки тази мода, въпреки този лайфстайл.“

Булевардният театър си се продава и оцелява сам по себе си, държавата трябва да подкрепя другото, което ще бъде „не така купувано и с охота препродавано“, изтъкна още проф. Добчев.

Той има художествено образование от гимназията. Казва, че освен от него, от неофициалния си учител проф. Леон Даниел, когото духовно е следвал, е научил, че „режисьорът не трябва да се занимава с нещо, което вече е направено, вече е регламентирано, вече е постигнато“.

„По този начин той дърпа зрителя нанякъде, където зрителят не е бил, а не слиза към него, не се приближава, не прави нещо, което той знае. /…/ Да откриваш, да не се спираш, да не повтаряш това, което си правил – примерно четири пъти съм правил „Албена“ на Йовков, и четирите спектакли са абсолютно различни, нямат нищо общо помежду си, те са като че ли правени от друг човек. Това е за мен важен принцип, не отстъпвам от него.“

"Сфумато" - пътят към различния театър 

Връщайки се към годините на създаване на театралната работилница „Сфумато“, проф. Добчев поясни, че тогава е разбрал, че театърът такъв, какъвто го е познавал, не е неговият театър.

„Започнах да мисля как да изляза от този конвенционален театър и да направя нещо, което е друго. За да избягаш от клишето, за да избягаш от онова, с което старият театър те завлича, трябва да излезеш от него.“

Тогава го повикали в Министерството на културата с предложение да оглави Сатиричния театър, а той поискал, ако имат доверие в него, да му позволят да направи собствен театър.

„И така се започна. След което към това се присъедини Маргарита Младенова, която имаше същата идея. Защо работилница? Така си мислех в самото начало – че трябва да бъде работилница, не лаборатория, защото главното там е в процеса, в репетицията, в това, което се прави, самата работа.“

Тази година „Сфумато“ отбелязва 30 години от създаването си, а фестивалната форма "Малък сезон" става на 20 години. Емблематичната театрална работилница се утвърди като открито пространство за сценични изследвания и експерименти. Името „Сфумато“ идва от Леонардо да Винчи и това е техниката му за рисуване на въздуха.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Омайващата Юркие Фейзи предава на хората позитивния си дух

Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..

публикувано на 10.11.24 в 08:14
Йордан Караджов

Данчо Караджов: Националното радио е в основата на успеха на "Сигнал"

"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...

публикувано на 07.11.24 в 14:55
Кадър от видео, публикувано от SpaceX, показващо тестов полет на Starship при втория опит за изстрелване на SpaceX в Бока Чика, Тексас, САЩ, 20 април 2023 г.

Директорът на НАСА Бил Нелсън за бъдещето на космическите програми

"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..

публикувано на 03.11.24 в 07:30
Проф. Радка Аргирова

Проф. Радка Аргирова: Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен

Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..

публикувано на 03.11.24 в 06:53
Атанас Капралов, поет и директор на Националния литературен музей

Атанас Капралов: Доста от гробовете на наши класици са оставени в забвение, немилост, тревясали

Днес се навършват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов . Той умира на днешната дата през 1914 г. Години след смъртта му драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията. Мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да привличат изследователи и публично внимание. " Пейо Яворов е един от великите поети..

публикувано на 29.10.24 в 09:52
Д-р Петко Загорчев

Д-р Петко Загорчев: Великият диригент на човешкия организъм е ендокринната система

" Ендобиогенна медицина е един нов дял в медицината, един нов подход към лечението на човешкия организъм, сподели в "Нощен Хоризонт" д-р Петко Загорчев , началник на Спешно отделение в гр. Шумен. "Тя съчетава в себе си трите съставки - ендобиогенис - тоест вътрешното движение на биологичните функции в човешкия организъм на метаболитно клетъчно..

публикувано на 29.10.24 в 09:11

Да кукуригаш, но да не съмне. Борю Зевзека, петелът на българския хумор

33 Христови години делят онзи 10 октомври от 10 октомври 1977 г., когато на екран излиза филмът "Авантаж" на Георги Дюлгеров . И в "Авантаж" има петел, и той има чувство за хумор, но не се разпорежда в курника, ами го разпореждат към затвора. Лазар Касабов Петела е джебчия със свободолюбив дух по времето на комунизма. Не случва в..

публикувано на 24.10.24 в 17:03