Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Легенда за първата флейта

За тайните на индианската флейта разказват Деан Кръстанов и Красимира Иванова

4
Деан Кръстанов и Красимира Иванова в студиото на "Нощен хоризонт"
Снимка: Кармен Манукян

„Тази флейта, звукът, мелодията й, могат да се усетят, когато затвори очи човек, може да влезе по-дълбоко в себе си и да усети едно пространство – на спокойствие, на хармония, което да изживее директно.“ Това разказа за индианската флейта Деан Кръстанов (Дян Мурти). Заедно с Красимира Димитрова Иванова (Нанди) от Дружеството на индианската флейта в България той гостува на предаването „Нощен хоризонт“.

„Мелодията на индианската флейта може да разкрие неподозирани измерения на съществуването, които не ги виждаме с отворени очи във външния свят“, смята Деан Кръстанов. 

За Красимира Иванова свиренето на индианска флейта е пътуване вътре в себе си, което може да се сравни с пътешествие в други страни или с пренасяне в приказка. „Затова се влюбих в тази музика, в свиренето на индианската музика, защото тя ми дава някаква свобода – да пътешествам в най-различни измерения в мен и извън мен, които ми бяха непознати.“

Създаването на Дружеството на индианската флейта в България е вдъхновено от духовен учител от Северна Македония - Перица Георгиев. „Сега все повече и повече имаме членове. Хора, които казаха: „Като чух тази флейта, тя ме грабна. Имах чувството, че събуди нещо в мен, което не подозирах, че го имам…“, обясниха Деан и Красимира.

Насладата в импровизацията

„Абсолютно свободно се събираме, сядаме на земята в кръг, пием чай и си говорим. В един момент един почва да свири, без никакъв концепт, без ноти. Ние дори не знаем ноти. Нашето свирене е абсолютна импровизация. Не свирим нещо заучено, просто по усет споделяме някакво настроение, което усещаме в сърцето си“, допълни Дян Мурти, чието духовно име означава “лице на медитацията“, „лик на спокойствието“.

Индианската флейта, колкото е по-дебела и дълга, толкова по-дълбок тон има, по-нисък тон, отбеляза още Кръстанов.

“Всъщност от всяко едно дърво може да се направи флейта. От някои стават прекрасни флейти. Да кажем, ние имаме от ароматен кедър флейта, от орех – от орех флейтите имат малко по-„убит“ звук. От ароматен кедър от Северна Америка – прекрасен звук. В едната от историите за първата флейта се разказва, че това дърво, за което става дума, е ароматен кедър и кълвачът е кацнал на него.“

Флейта за ухажване и флейта за лечение

Един от вариантите на легендата за първата флейта е „флейта за ухажване“, но има и „флейта за лечение“, уточни Деан Кръстанов. 

„Една от тях е за индианец, преживява много големи страдания. Всичките роднини му измират, той изпада в много тежко състояние и се моли на духа да му прати някаква помощ. Той му праща точно този кълвач, който му дава знак да го следва и го води до кедровото дърво, където намират клона. Така той прави този инструмент – първата индианска флейта и започва да свири. Полека-лека, постепенно, започва да лекува сърцето си от тази скръб, от тази печал, която изживява. Изгрява нещо в него. И се вдъхновява да лекува и другите хора.“

Да носиш с музиката си тишина

Карлос Накай е пионерът на индианската флейта, световноизвестен изпълнител от племето навахо. Роден е в Аризона. 

„Това е човекът, който популяризира индианската флейта по света. Прави различни съчетания с традиции, музикални, от цял свят. С будистки флейтисти свири, с различни филхармонии от цял свят, с японския фолклорен ансамбъл също има изпълнения. Той запазва тази автентичност на индианската традиция, като я смесва с други традиции и става интересно съчетание. Това, което в днешно време new age културата носи – става едно интересно преплитане на различни течения от цял свят. И това за мен е много хубаво – чрез музиката хората си подават ръка, от различни религии – няма значение, от различни раси се срещат и чрез музиката правят нещо красиво помежду си. Най-ценното от различните култури изпъква и се смесва с другите“, подчерта Деан Кръстанов, за когото изпълненията на Карлос Накай носят тишина, а е "много ценно един изпълнител да носи тишина в себе си", от която музиката става по-бистра и по-чиста.

Свещен инструмент и вид молитва

Индианската флейта е призната за един от трите най-стари инструмента в света. Наскоро е бил открит такъв инструмент, изработен от кост. Сега се правят и флейти от глина.

Според Красимира Иванова това е много лесен инструмент за свирене и дори хора, които нямат опит и умения, могат да извадят прекрасни звуци.

Като повечето племенни култури индианците не са имали писмен език и ноти, така че уменията за свирене са се предавали от човек на човек в традиции и ритуали.

„И всъщност за тях индианската флейта е свещен инструмент, за много от индианците е било като молитва, за контакт с по-висшата реалност, чрез музиката са се свързвали…“, връща ни назад във времето Деан Кръстанов.                                                                                                  

Красимира работи във верига ресторанти за здравословно хранене. Деан е завършил политически науки и, както признава, нещо в него много се бунтувало, обърнало се и тръгнал в съвсем друга посока. В момента е сладкар и прави сурови торти и сладкиши.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08
Георги Господинов

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..

публикувано на 27.01.25 в 20:40