Белчин - по тесните пътеки на историята

Белчин се намира между планините Плана, Рила, Верила и Витоша и на границата на няколко етнографски области. Населението, обитаващо Самоковската котловина, е смесено – шопи, македонци и хора от Западните покрайнини, а тази смесица води и до богата култура, казва Веселин Хаджиангелов, директор на Историческия музей в Самоков и Музеен комплекс "Цари Мали град".

„Културните напластявания започват от късната бронзова епоха, някъде 13-14 в. пр. Хр. През късножелязната епоха хълмът, известен като Св. Спас - Цари Мали град, е бил едно голямо тракийско светилище, което в римския период се превръща във военна крепост.”

Белчин е населен от дълбока древност. Водата е една от причините, привлекли хората да се заселят тук. Надморската височина от 900 метра в ранните исторически епохи е означавала нелеки условия за живот. „И има нещо, което ги привлича - желязото и минералната вода”, разказва Хаджиангелов.

Самоковското поле е богато на желязна руда и магнетитов пясък, което е причина още в късножелязната епоха да започне добив на желязо.

Разкопки в района се правят от 2007 година насам. В момента в Самоковско се работи върху крепостите Цари Мали град и Шишманово кале близо до Самоков.

До момента са известни 12 крепости в района. Една от функциите им била да охраняват кръстопътя между важни пътища – от Константинопол към Рим и по-малък военен път от Сердика, който през прохода Демир капия във високата част на Рила слиза в Македония. Крепостите служели и за охрана на железодобива.

През Средновековието Белчин е бил книжовен център. Днес има документални следи, доказващи, че белчинци са разполагали с достатъчно средства, за да си позволят закупуването на старопечатна литература.

„Някои от редките издания, запазени в Народната библиотека, са с произход от Белчин, включително първата печатна книга в България е също с произход от Белчин. Оригиналът е в Народната библиотека, копието – в Етнографския музей”, пояснява Веселин Хаджиангелов.

Църквата от 15 век е построена, за да маркира паметно за страната събитие – пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново към Рилския манастир. 

„През 1467 година, когато това шествие минава, в него участва Презвитер Йоан и свещеник от Белчин -  това е записано в книгата на Владислав Граматик „Рилската повест”, която се пази в Рилския манастир.”