Африканската чума по свинете: В България уроците се учат по най-трудния и скъп начин

Само за две седмици от 8 юли досега заболяването африканска чума по свинете проникна от Плевенско в цялата северна част на страната. Най-големите притеснения на ветеринарните власти бяха вирусът да не засегне промишлени обекти, но това се случи. В петък миналата седмица пламна Русенска област и първи бе свинекомплексът в село Николово, а от днес е обявено наличието на болестта в най-голямата ферма в региона – тази в село Бръшлен.

„Не знам, неспасяемо, не мога да кажа откъде е заразата“, така кметът на Сливо поле Валентин Атанасов коментира ситуацията със заразяването в свинекомплекса в село Бръшлен и бе изключително притеснен за последствията.

Само на няколко километра, в същата община се намира и вторият голям свинекомплекс – този в Голямо Враново.

Заплахи със строги санкции и наказателна отговорност

На Областната епизоотична комисия днес стана ясно, че властите ще прилагат всички мерки, които са описани при ситуация на бедствено положение. Областният управител Галин Григоров бе категоричен:

„Всеки от този момент нататък, докато трае бедственото положение, който се опита по какъвто и да е начин да застраши националната сигурност чрез снимки, непремерени изказвания, псевдохуманизъм и търсене на личен рейтинг, медиен или политически и се опит ада спре работата по преодоляване на последствията – защото вече не говорим за спиране и недопускане на африканската чума на територията на областта, а за преодоляване на последствията, всеки ще бъде строго санкциониран и ще му бъде потърсена наказателна отговорност“, каза той.

Сега, когато заразата е налице, бързината на действията е определяща – огнищата да бъдат локализирани, животните умъртвени и загробени съгласно процедурите. Това обясни Областната дирекция по безопасност на храните д-р Георги Дяков и обобщи.

„Това, което не го свърши човек, като изпълнява мерките, които сме указали тия 5 години, го свършва вирусът. А вирусът, казах ви го и предния път, умъртвява животните 100%“.

"Хората разнасят заразата"

Въпросът, който най-често се задава, е откъде дойде заразата.

Отговор даде д-р Георги Чобанов, ръководител на Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“.

„Разнася се с хората. Това нещо, което бе споменато – с фуражите, досега няма данни с фураж да се разнася заболяването. Говорим за фураж, който се произвежда от предприятия за фураж. Храненето с кухненски отпадъци в „заден двор“ – не е фураж, това е забранено хранене. В задния двор, имаше в Плевенска област контакти, имаше ловци, които са намесени, отглеждали са прасета. От много години говорим, че ловци не трябва да отглеждат прасета в тази ситуация, защото е изключително опасно. Говорим едно и също и все не се чува и все нещо ново трябва да се каже. Хората разнасят заболяването. Фуражът, който се произвежда от фуражните предприятия, се гранулира при 70 градуса, при които няма как вирусът да оцелее“.

Късно е за чешкия модел

Примерът, който се дава най-често, е за опита на Чехия, където имаше огнище сред диви свине, но не се допусна заразяване на домашни. За чешкия модел обаче вече е късно.

„Това обаче, което направи и Унгария, а и Белгия, имаше страшно много случаи при дивите свине, но нямаше огнища при домашните. Прекъсна се връзката вирусът да прескача от дивата популация в домашната популация. Това и беше нашата цел, затова апелирахме и миналата година към всички стопани на „задни дворове“, когато се появи първото огнище в Тутраканци, да изколят прасетата и две години да си починат да не отглеждан свине. Ако това нещо беше направено, имаше шанс да стигнем до ситуацията, която имат унгарците. Тогава никой не ни чу, защото всички обясняваха, че август месец свине не можели да се колят. Ей сега тази година ги заклаха и по-рано. Значи е можело и тогава това нещо да се случи. За съжаление в България уроците се учат, това е неизбежно, но се учат по най-трудния и най-скъпия начин“, каза още д-р Георги Чобанов.

Щетите са директни за свинекомплексите – продукцията е напълно унищожена, дезинфекцията с препарати е задължителна, възстановяването ще отнеме време. Хората, които работят там, също са засегнати – от една страна,  имат несигурност за бъдещето си, а от друга – пред очите им измират животните, които те отглеждат. Всъщност щетите са за целия бранш, тъй като съседните свинекомплекси търпят ограничения – не могат да продават и изобщо да изнасят каквито и да е продукти от фермата.

Какво правим

„Няколко са нещата – редукция на популацията, редукция на свинете в „заден двор“, където се отглеждат без никакви правила и се изхранват с кухненски отпадъци, с пресни фуражи и с трева, без да се държи 60 дни… Но най-важното е прекъсване на движението на вируса от дивата популация към домашната“.

И всичко това заради националното ни влечение към заобикаляне на правилата в името на личното благополучие, заради недоверието към държавата, заради хитростта ни.

„Вероятно хитростта, съчетана с незнанието, но то, общо взето, винаги хитростта излиза там, където няма знание, когато има знание, човек е много по-отговорен“.