Ардиан Арифай: Косово цени добрите си отношения с България

От канцеларията на косовския президент Хашим Тачи се въздържат от позиция по повод снощната оставка на премиера Рамуш Харадинай,  докато президентът не обяви официално какво ще се случи на косовската политическа сцена оттук насетне.

Пред БНР Ардиан Арифай - политически съветник на президента на Косово, коментира наглед отдалечаващата се европерспектива пред Косово и евентуалното подновяване на преговорите между Прищина и Белград, което сръбският президент Александър Вучич смята, че ще се случи през септември в Париж. Остава открит въпросът за 100-процентовите мита за вноса в Косово на стоки от Сърбия, заради което Вучич отказваше досега да се върне към диалога с Тачи.

В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ Арифай заяви:

„Важно е процесът като такъв да продължи. Алтернатива на диалога няма. Двете страни трябва да продължават да се срещат и да разговарят, но без никакви предварителни условия. Предвид опита от планираната за 1 юли, но отменена среща в Париж, е важно и двете страни да сме подготвени за преговорите и да не заемаме крайни позиции, които не са конструктивни. А напротив - да покажем готовност да потърсим решение чрез диалог“.

На какво ниво очаквате да са тези преговори?

Още не знаем. Това зависи от организаторите. Те решават кого да поканят. Но най-важното е срещата да се състои. Защото алтернативата на диалога е още по-голяма ескалация на напрежението, и то в целия ни регион.“

Драконовските мита ли са основната причина за практическото замразяване на този диалог?

Ами, и да, и не. Но нека не забравяме, че решението за налагане на митата всъщност не беше резултат от нещо, което се е случило на преговорите. А от негативната кампания на Сърбия срещу кандидатурата на Косово за членство в Интерпол. С некоректните си действия тя успя да блокира приемането ни. А всъщност в интерес на всички, включително за Сърбия, е Косово да стане част от международните механизми за борба срещу организираната престъпност и корупцията.“

Агресивното поведение на Сърбия доведе до ескалацията на напрежението помежду ни и това се отрази на диалога ни. Затова сега трябва непременно да се върнем към неписаното правило, че преговори трябва да се водят без предварителни условия в търсене на трайно мирно споразумение между Косово и Сърбия, а не на някаква временна мярка. Споразумението трябва да включва признаване на независимостта ни и членство на Косово в ООН в интерес на добросъседските отношения в целия ни регион.

Евросъюзът ли трябва да остане водещият посредник между Белград и Прищина? Могат ли американците да се смятат за алтернатива, предвид неособената заинтересованост на сегашната администрация във Вашингтон?

Съединените щати винаги са подкрепяли този процес. Това за Косово е жизненоважно. В противен случай нямаше да се включим с такава готовност в преговорите. Затова американската подкрепа е важна, но все пак водещата роля трябва да остане за Европейския съюз.

България и Сърбия се скараха през последните седмици по повод изказване на премиера ни, че новият върховен представител на Евросъюза по външната политика би трябвало да се съобразява с интересите на общността по отношение на Косово, а не на страната от която идва. Какви са очакванията на Прищина от Жозеп Борел, който е от Испания, а тя е една от петте еврочленки, които не признават независимостта на Косово?

В Косово много ценим добрите отношения, които имаме с България. Важна ни е подкрепата, която България ни оказва на ниво двустранно сътрудничество и на международни форуми. Разбира се, за нас правилната позиция е, че представителите на евроинституциите трябва да работят за интересите на целия съюз, а не на отделни държави от него. Това очакваме в Косово.“

Много е важно да отбележим тук, че нито Испания, нито която и да било от останалите 4 еврочленки, които още не са признали независимостта ни, не са по принцип против Косово и европерспективите ни. Те не признават Косово, само защото се опасяват, че това ще се отрази негативно на вътрешната им политика. Затова нямаме причина да очакваме който и да било техен политик, в случая испански, да работи срещу Косово, докато е начело на някоя евроинституция.“

Не е ли обезкуражаваща за Косово позицията на френския президент Еманюел Макрон, че не може и да става дума за разширяване на Европейския съюз преди той самият да премине през големи реформи?

Не само за Косово е така, а за целия регион. Но това особено важи за Косово. Ние сме дали многократно и много ясно да се разбере, че единственият ни стремеж е към членство в НАТО и в Европейския съюз. И предприехме необходимите реформи, за да изпълним критериите. Разбираме, че този процес е много дълъг. Но липсата на какъвто и да било положителен отклик от Евросъюза е обезкуражаваща, главно за гражданите на Косово.“

Нека спомена най-конкретния пример за това - визовата либерализация. Косово е единствената европейска страна, която още е подложена на визов режим от страните членки на Шенген. И въпреки че и Европарламентът, и Еврокомисията заявиха, че сме покрили всички критерии, все още няма решение от страните членки и от Европейския съвет за отмяна на визите.“

Това е много обезкуражаващо и усложнява работата на косовските лидери за прокарване на каквито и да било реформи в името на Европейския съюз. Води всъщност до забавяне на процеса на реформи, в замяна на които ни е обещана евроинтеграция.“

Как се възприема посещението на Макрон в Белград тази седмица? Там той говори на сръбски за любовта между французите и сърбите, подписа и редица двустранни споразумения, включително за доставка на френски преносими зенитни ракети „Мистрал“ за сръбската армия.

Гледаме на тази визита в по-широк контекст. За Косово е добре дошла по-активна роля на Европейския съюз и на която и да било негова членка за доближаването на Западните Балкани към Евросъюза, а защо не в недалечно бъдеще и членство в него.“

Така се възприема тук и посещението на Макрон в Сърбия - като послание към целия регион за установяване на добросъседски отношения и решаване на всички открити въпроси между нас. Същото послание президентът Макрон отправи и на срещата на върха в София през миналата година.