Това е петото издание на фестивала, посветено и на 90-годишнината на читалището. Работилница за влогъри, която е съвместен проект с Пловдив 2019, ателиета по актьорско майсторство, които ще бъдат ръководени от професор, работил на Бродуей, концерти, един от които е на групата с българско участие „Блато-злато“ от Ню Орлиънс – изпълнители на наш фолклор - това са някои от акцентите на фестивала.
Селото се намира близо до Първомай. Някога там са живели 4 хиляди жители, сега са около 300.
Проектът „Отключи сцената“ започнал с шепа доброволци през 2015 година. Тогава Наско Атанасов, който е в основата му, дори не бил в България, по това време живеел в Лос Анжелис. Нямало дори театрална завеса, защото старата била открадната някъде през 90-те и се наложило да купят нова.
„В основата на всичко може би е самият театър, самото село, усещането, което се е запазило както в мен, така и във всички други хора на моята възраст, които се прекарвали детските си лета на село. Това е в основата“, разказва Наско днес в предаването "Графити по въздуха" и рубриката "Има ли мегдан".
Всичко запознало спонтанно, с идеята американците да се запознаят с едно българско село
„Този проект - той е една мечта, която аз имах още преди аз да знам, че има театър в читалището в моето село.“
Когато отишъл да учи в САЩ, Наско Атанасов искал да опита и открие онова, което най-добре ще го изрази като личност. Оказало се, че това е театърът. Признава, че никога не е излизал от страната с цел да бяга или защото тук не му харесва.
Всичко тръгнало от идеята да покаже на американските си колеги българските села, някъде да си намерят селска сцена или пък те самите да си направят собствен театър в някое село. „Когато си намерих мястото и разбрах, че това е театърът, и се срещнах с толкова вдъхновяващи и мотивирани хора, моята естествена реакция беше да искам да споделя моя дом, моя произход и моята история с тях. Едно от тези неща беше моето село Татарево.“
„Заминавайки за Щатите, за мен България винаги беше на първо място и единственият начин как най-ефикасно бих могъл да допринеса на моето общество, е да видя света и да изградя такива умения в себе си, които биха ми позволили да се върна и да оправя нещата, доколкото мога. Много идеалистично заминах и смятах, че ще уча политология или икономика. Обаче там се влюбих м театъра. Намерих човек, който ме дръпна за ръката и ми показа, откри ми тоя нов свят.“
За да си добър актьор, трябва да си добър човек
В актьорското майсторство харесва това, че за да ставаш по-добър актьор, трябва да се стремиш да бъдеш и по-добър човек, което открива в много малко професии.
Той нито се стреми към награда като Оскарите, нито пък е фиксиран в селската сцена в Татарево. Просто иска да участва "в разказването на истински, смислени, вдъхновяващи истории.“
„Татарево беше толкова налудничава мечта, че в момента, в който започна да се случва с такива темпове, бях неспособен да откажа да я преследвам“, сподели още Наско Атанасов.
„Фактът, че читалището продължава да работи на фона на съседното училище, което, когато аз посетих селото, беше превърнато във фабрика за пижами – това е много символично. Там все още има будители и Наско е един от тях“, разказа психологът и изследовател Гавраил Гавраилов, който е инициатор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“.
Преди пет години, по времето на първото издание на „Отключи сцената“, бил заснет в реално време документален филм, който след това се оказал много успешен. Участвал е включително на документалния фестивал в Балчик, а дебютът бил в американски филмов фестивал, където грабнал наградата на публиката.
„И нашият режисьор, който е американец, от Холивуд, успя да отиде и каза, че на него са задавали най-много въпроси и хората са се просълзили. А никой няма никаква представа какво е българско село, какво е читалище – напълно безпристрастна публика, което за нас беше огромно признание“, допълни Наско Атанасов.
Навремето той тренирал тенис с Григор Димитров. И двамата са от Хасково. Криели се, когато играят тенис на маса, защото треньорите забранявали – щяло да им развали ударите.
Живата сцена е най-големият успех
Днес може би за Наско Атанасов силният удар е съживяването на едно забравено българско село, благодарение на неговата инициатива. „Фактът, че има жива сцена с изпълнители, някои от които идват от чужбина специално заради това събитие – кацат от Париж в петък, в петък още са в Татарево, репетират, в събота са на концерт и в неделя сутринта се връщат в Париж. Това се случи миналата година. Това лято ще се случи нещо подобно. Фактът, че се случва, е целият успех, който аз си представям, че може да имаме и бих искал да имаме – че може да съществува.“
Случващото се в Татарево за Наско Атанасов е освен сбъдната мечта и „една капсула на времето, в която всичките ти най-близки хора се събират и празнувате заедно това, че нещо такова може да се случи“.
Още за "Отключи сцената" и живота в Татарево слушайте в звуковия файл."Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение. За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците. " Нашата професия на..
Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..
" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..
Достатъчно е да сте в едно помещение с болен от грип, който да се изкиха и изкашля няколко пъти и се заразявате в рамките на часове . Началото е..
Според официални съобщения интерес към рафинерията в Бургас имат компании от Казахстан, Азербайджан, Унгария и Катар. По този повод енергетици и..