Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Наско Атанасов отключи за света забравено българско село

Освен с хубавата лютеница, местните вече се гордеят и с действаща театрална сцена в читалището

7
Наско Атанасов
Снимка: Личен архив

На 27 юли е големият финал на фестивала "Отключено" в село Татарево, Първомайско, който се провежда ежегодно в рамките на инициативата „Отключи сцената“.

Това е петото издание на фестивала, посветено и на 90-годишнината на читалището. Работилница за влогъри, която е съвместен проект с Пловдив 2019, ателиета по актьорско майсторство, които ще бъдат ръководени от професор, работил на Бродуей, концерти, един от които е на групата с българско участие „Блато-злато“ от Ню Орлиънс – изпълнители на наш фолклор - това са някои от акцентите на фестивала.

Селото се намира близо до Първомай. Някога там са живели 4 хиляди жители, сега са около 300.

Проектът „Отключи сцената“ започнал с шепа доброволци през 2015 година. Тогава Наско Атанасов, който е в основата му, дори не бил в България, по това време живеел в Лос Анжелис. Нямало дори театрална завеса, защото старата била открадната някъде през 90-те и се наложило да купят нова.

„В основата на всичко може би е самият театър, самото село, усещането, което се е запазило както в мен, така и във всички други хора на моята възраст, които се прекарвали детските си лета на село. Това е в основата“, разказва Наско днес в предаването "Графити по въздуха" и рубриката "Има ли мегдан".

Всичко запознало спонтанно, с идеята американците да се запознаят с едно българско село

„Този проект - той е една мечта, която аз имах още преди аз да знам, че има театър в читалището в моето село.“

Когато отишъл да учи в САЩ, Наско Атанасов искал да опита и открие онова, което най-добре ще го изрази като личност. Оказало се, че това е театърът. Признава, че никога не е излизал от страната с цел да бяга или защото тук не му харесва.

Снимка: Личен архив

Всичко тръгнало от идеята да покаже на американските си колеги българските села, някъде да си намерят селска сцена или пък те самите да си направят собствен театър в някое село. „Когато си намерих мястото и разбрах, че това е театърът, и се срещнах с толкова вдъхновяващи и мотивирани хора, моята естествена реакция беше да искам да споделя моя дом, моя произход и моята история с тях. Едно от тези неща беше моето село Татарево.“

„Заминавайки за Щатите, за мен България винаги беше на първо място и единственият начин как най-ефикасно бих могъл да допринеса на моето общество, е да видя света и да изградя такива умения в себе си, които биха ми позволили да се върна и да оправя нещата, доколкото мога. Много идеалистично заминах и смятах, че ще уча политология или икономика. Обаче там се влюбих м театъра. Намерих човек, който ме дръпна за ръката и ми показа, откри ми тоя нов свят.“

За да си добър актьор, трябва да си добър човек

В актьорското майсторство харесва това, че за да ставаш по-добър актьор, трябва да се стремиш да бъдеш и по-добър човек, което открива в много малко професии.

Той нито се стреми към награда като Оскарите, нито пък е фиксиран в селската сцена в Татарево. Просто иска да участва "в разказването на истински, смислени, вдъхновяващи истории.“

„Татарево беше толкова налудничава мечта, че в момента, в който започна да се случва с такива темпове, бях неспособен да откажа да я преследвам“, сподели още Наско Атанасов.

„Фактът, че читалището продължава да работи на фона на съседното училище, което, когато аз посетих селото, беше превърнато във фабрика за пижами – това е много символично. Там все още има будители и Наско е един от тях“, разказа психологът и изследовател Гавраил Гавраилов, който е инициатор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“.

Сцената преди

Преди пет години, по времето на първото издание на „Отключи сцената“, бил заснет в реално време документален филм, който след това се оказал много успешен. Участвал е включително на документалния фестивал в Балчик, а дебютът бил в американски филмов фестивал, където грабнал наградата на публиката.

„И нашият режисьор, който е американец, от Холивуд, успя да отиде и каза, че на него са задавали най-много въпроси и хората са се просълзили. А никой няма никаква представа какво е българско село, какво е читалище – напълно безпристрастна публика, което за нас беше огромно признание“, допълни Наско Атанасов.

Навремето той тренирал тенис с Григор Димитров. И двамата са от Хасково. Криели се, когато играят тенис на маса, защото треньорите забранявали – щяло да им развали ударите.

Живата сцена е най-големият успех

Днес може би за Наско Атанасов силният удар е съживяването на едно забравено българско село, благодарение на неговата инициатива. „Фактът, че има жива сцена с изпълнители, някои от които идват от чужбина специално заради това събитие – кацат от Париж в петък, в петък още са в Татарево, репетират, в събота са на концерт и в неделя сутринта се връщат в Париж. Това се случи миналата година. Това лято ще се случи нещо подобно. Фактът, че се случва, е целият успех, който аз си представям, че може да имаме и бих искал да имаме – че може да съществува.“

Случващото се в Татарево за Наско Атанасов е освен сбъдната мечта и „една капсула на времето, в която всичките ти най-близки хора се събират и празнувате заедно това, че нещо такова може да се случи“.

Още за "Отключи сцената" и живота в Татарево слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07