Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изкуството да създаваш предмети от царевични листа

Предметите, изплетени от царевична шума, могат да се ползват десетилетия

Предмети, изплетени от листа на царевица
Снимка: Здравка Маслянкова

Плетенето с царевична шума не е занаят или изкуство, което се учи по интернет. За рогозката и щорите не е проблем, защото е равна плетка, но не е същото, когато се майстори ваза или делва например. Трябва някой да ти хване ръката, да ти покаже как да завъртиш ликото, как да го пъхнеш, кога и как да направrш наметка и кога свивка, но най-важното е душата и сърцето да те водят, споделя за изкуството си с царевична шума великотърновката Бистра Николова, която е икономист по професия.

„15 години се занимавам с плетене на царевична шума. В нашия район, Търновския край, се казва шушлоп. /.../ Възрастни жени ми показаха една плетка и после сама, импровизирам и научих няколко плетки. Плетях плоски рогозки, кръгли за маса, за земя, за столове, а после започнах да плета и обемни вази, панерчета, бонбониери, чанти, украшения", сподели тя пред "Хоризонт".

"Технологията е: първо се обира царевицата, избират се най-хубавите листа, изсушават се, а когато трябва да се започне работа, се потапят в гореща вода, за да стане еластичен материалът и да може да се изплита по-добре. Накъсват се по-широки или по-тесни ласенца, в зависимост каква ще бъде плетката", въвлича в тайните на хобито си Бистра Николова.

Бистра Николова плете предмети от листа на царевица

Работи се основно с пръсти, което не означава, че ако си майстор в дантелите и якичките на една кукичка, си готов да замениш преждата с беленица, пояснява майсторката на царевични съдове. Като всяко ръчно изработено нещо и плетенето на кутии за бижута и вази с царевична шума е трудоемко и бавно занимание. Важно е да има мерак, тогава работата спори, убедена е Бистра.

В цялата работа най-трудно се оказва набавянето на царевичната шума. Царевица вече отглеждат само кооперациите или арендаторите. Защото днес брането на царевица не е от времето на бабите и след като се събере реколтата, пускат вършачката и всичко се смила още на място за силаж.

„Все още се намират и възрастни хора, които обработват земята, но е на залязване ръчната обработка на царевица", допълва Бистра Николова.

Не е нужна някаква специална обработка или поддръжка на изделията от царевична шума, смята тя. "Те са дълготрайни. Могат да изтраят 40, 50, 100 години, може и повече, защото са ми показвали преди от много отдавна рогозки, които са запазени."

"Тези жени, които участваме в сдружение „Седянка“, се стремим да обучаваме младите, които имат желание, за да могат да се запазят традициите, обичаите и да се предават на поколенията“, разказва още Бистра Николова.
   
Днешните жени нямат време и спокойствие, коментира възрастната майсторка от Велико Търново и дава за пример, че кана от шушлопа с височина към 40 сантиметра се изплита най-малко за два дена, но се изисква плетене от сутрин до вечер. 

Повече за изкуството от царевични листа можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Американски геймър поведе кампания срещу "убиването" на видео игри

За американския геймър Рос Скот всичко започнало, когато френската компания Юбисофт прекратила достъпа до играта The Crew. Това накарало Рос Скот да се замисли. Има ли нарушени права на геймърите, ако компанията, създател на играта, реши, че не й е изгодно да я поддържа и "убие". През пролетта, след сериозно любителско проучване Рос Скот..

публикувано на 01.10.24 в 17:24

"Архивите говорят" разказва за католическия епископ Павел Гайдаджийски - Дуванлията

73-тия брой на поредицата "Архивите говорят" е посветено на наследството, което оставя католическия епископ Павел Гайдаджийски - Дуванлията. Сборникът се казва "Епистоларното наследство на Павел Дуванлията (Гайдаджийски). Съставители на сборника и преводачи на писмата на духовника са отец Паоло Кортези, проф.Красимир Станчев и доц. Радослав..

публикувано на 30.09.24 в 10:09
Венета Велева

Венета Велева - гост в "Горещи сърца": Аз съм един щастлив търсач на красота

В рубриката "Горещи сърца" срещата е с една чаровна, впечатляваща с усмивката си и творческото си излъчване жена.  Венета Велева е родена през 1973 г. в Добрич, където живее и работи и в момента. Трудно й е да нарече себе си творец и след търсене на по-подходящата дума, се определя като артист.  Венета работи в областта на художествената керамика..

публикувано на 29.09.24 в 10:00
Даниел Атанасов

Даниел Атанасов - един от най-големите дарители на българско училище в Чикаго

Даниел Атанасов е дарил около 23 хил. долара на най-голямото българско училище в Чикаго , а транспортната компания, на която са съсобственици с Петър Недев е една от най-честите спонсори на много български събития. Той е гост в рубриката на БНР "Америка - илюзии и реалности". Някога малкият Дани мечтае да стане космонавт и още..

публикувано на 24.09.24 в 09:27
Разкопки в покрайнините на великотърновското село Самоводене -  монашеската обител на Свети Теодосий Търновски

Разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски

Археолози разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски , която е била издигната с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър . Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене. Историците предполагат, че това е най-голямото за годината археологическо..

публикувано на 22.09.24 в 10:54

Във Враца бе открита изложба по повод 140 години от рождението на Цвятко Бобошевски

В Деня на независимостта любителите на историята могат да се запознаят с една интересна и съдържателна изложба в музея във Враца, свързана с политическия и обществен живот у нас през първата половина на двайстия век. Изложбата е посветена на един от най-емблематичните и ярки държавници с врачански корен - Цвятко Бобошевски. Кой е..

публикувано на 22.09.24 в 09:40

Цветове, вкусове и звуци от Етъра, Габрово и Боженци

В това предаване на "Пътувай с Хоризонт" хващаме горските пътеки и навлизаме в Национален парк "Централен Балкан" , където над главите ни се извисяват вековните буки. Наш водач е Сергей Александров, експерт в парковата дирекция - " ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН". Още по темите слушайте в звуковите файлове.

публикувано на 19.09.24 в 10:26