Сделката между Русия и Турция за закупуване от страна на Анкара на руски ракетни комплекси С-400 навлиза в етапа на доставки на поръчаното. За сделката се заговори през есента на 2017 г., като Анкара закупува 4 батареи руски ракети срещу 2,5 млрд. долара.
Договорът за доставка на мощните противовъздушни системи предизвика недоволство зад океана, но до този момент Турция демонстрира решителност да доведе сделката до край. На връщане от балканската среща на върха в Сараево турският президент Реджеп Ердоган заяви, че страната ще използва руските ракетни системи С-400, ако срещу нея бъде извършено нападение.
Миналата седмица нашият колега Тоня Димитрова представи гледната точка на Йън Лесър от американския „Германски фонд „Маршал“, а сега предлагаме материал по темата на колегата Мариян Карагьозов, който потърси събеседници в Турция. Той разговаря с Айлин Юнвер Нои, преподавател по международни отношения в университета „Истинийе“ в Истанбул, старши изследовател към Центъра за трансатлантически отношения в университета "Джон Хопкинс", САЩ, и Дениз Йълдъръм, преподавател по политически науки и колумнист в най-стария вестник в Турция "Джумхурийет".
Турция е категорична, че няма да се откаже от закупуването на ракетните комплекси. Дениз Йълдъръм обаче посочва, че сделката се осъществява в момент, в който в света се появява ново противостоене между два блока.
„Мисля, че в света върху С-400 и Ф-35 се развива едно ново военно групиране по блокове. Русия разполага тези системи по границите на Южна Европа, в Крим, в Сирия, т.е. на средиземноморското крайбрежие. Така че освен нуждите на Турция за сигурността ѝ, въпросът има и това измерение в контекста на това световно военно противопоставяне“, каза Йълдъръм.
Според него обаче в Съединените щати т. нар. военно-промишлен комплекс е много важен - както от икономическа гледна точка, така и в политически план в страната.
„Компанията „Локхийд-Мартин“, която е производител на Ф-35, работи заедно с администрацията на президента Доналд Тръмп да увеличи продажбите на самолета по света. Те осигуряват значителни приходи и осезаемо засилват американската икономика. Така че, ако радарните системи на С-400 работят в същия момент, когато летят и самолетите Ф-35, които Турция ще притежава, някои тайни на американските самолети могат да бъдат получени от руските системи. Заради това американската страна твърди, че това може да застраши цялостното превъзходство на Ф-35 и продажбите му“.
Анкара се аргументира, че системите са ѝ необходими за защита от заплахите по южната ѝ граница. Айлин Нои, която е работила в Школата за върхови международни изследвания в Съединените щати, пояснява, че Турция е съюзник на САЩ и член на НАТО, но въпреки това по време на войната в Сирия страни от НАТО изтеглиха ракетите си „Пейтриът“ от Турция.
„Всичко това накара Турция да търси други алтернативи. Преди С-400, Турция преговаряше с Китай за закупуване на китайски ракетни системи. След като не беше постигнато споразумение, се водиха преговори за американските ракети „Пейтриът“ и после започнаха преговорите с Русия“, обясни тя.
Въпреки турските аргументи представители на администрацията във Вашингтон заплашват със санкции. По време на срещата на американския и турския президент в Осака в края на миналия месец обаче Доналд Тръмп заяви, че отказът на предишната администрация на Барак Обама да достави на Турция ракетите „Пейтриът“ представлява некоректно отношение. Това подхрани надежди сред някои турци, че стопанинът на Белия дом няма да одобри евентуални мерки срещу съюзника в НАТО.
Политологът и коментатор Дениз Йълдъръм посочи, че на срещата на Г-20 американският президент Доналд Тръмп показа позиция, близка до тази на Ердоган, използва по-мек език, т.е. има собствена политика.
„Но от другата страна са Пентагонът, Генералният щаб, Държавният департамент, които заедно с Конгреса използват по-твърд тон. Следователно няма една Америка и съществува неопределеност, тъй като един ден изявленията са „меки“, на другия – остри“, каза той.
Айлин Нои, която познава добре американската политика, уточнява възможните санкции:
„Съществуват няколко опции, гласувани от Конгреса. Едната е т. нар. на английски закон КААТСА - Закон за противодействие на американските съперници чрез санкции, приет през 2017 г. Съществува и друг закон - Рубио-Менендес на името на двамата конгресмени, които го внесоха. Той е свързан с Източното Средиземноморие, но също така включва и закупуването от страна на Турция на руските системи С-400 и възможни санкции са отстраняване на Турция от програмата за производство на американския стелт-изтребител от пето поколение Ф-35. Турция участва в програмата финансово и като производител на части. Съгласно закона КААТСА могат да бъдат наложени санкции на лица или на компании, свързани със сделката. Американският президент обаче има право да избере кои от тези санкции да приложи - дали всички тях или само някои“.
Айлин Нои смята, че нито една от двете страни обаче не иска да рискува цялостните отношения и затова Анкара и Вашингтон преговарят в търсене на изход от ситуацията.
Според Дениз Йълдъръм обаче политическите последици от евентуални санкции могат да са сериозни:
„Налагането на американски санкции може да постави в затруднено положение властта в Турция, но от друга страна може да засили мненията в Турция за скъсване на алианса с Америка… Поради направените от американската страна в последните няколко години грешки (визира съюза им с кюрдските сили в Сирия, бел. ред.), това може да отвори път за по-голямо сближаване на Турция с Русия“.
Като възможни места за разполагане на ракетите се обсъждат бази край столицата Анкара или в близост до Източното Средиземноморие, където в последните месеци расте напрежението между Турция и Кипър.
Според Айлин Нои най-вероятно ракетите ще поемат бойно дежурство край сирийската граница:
„Чух, че ракетите може да бъдат разположени близо до границата със Сирия. Това е една от възможностите заради продължаващата война там, която има преки военни последици върху Турция. В този район бяха разположени германските и холандски ракети „Пейтриът“, част от които бяха изтеглени, но друга част все още са там. Най-вероятно те ще бъдат разположени там, съществуват и други възможности, но, както казахте, не знаем точното място“.
Точното място засега не е известно, но Дениз Йълдъръм също анализира:
„Не зная къде точно ще бъдат разположени, но от гледна точка на обсега на ракетите - знаете, че те имат обсег от 400 км. - за осигуряване на турската сигурност противовъздушните системи трябва да бъдат разположени не по-далеч от 400 км от границата. Но може да има и искане от Русия да не бъдат разположени толкова близо поради нейните геополитически интереси, тъй като руските ракети С-400 също са разположени до средиземноморското крайбрежие в Сирия“.
Турските амбиции обаче не се простират само до закупуването на С-400.
Айлин Нои добавя, че Турция е открита и за други алтернативи, тъй като страната има друго споразумение с Франция и Италия за европейските ракетни системи.
„В крайна сметка обаче тя иска да произвежда собствени системи. Заради това иска не само да ги закупува, но и да притежава технологията, това е един от турските приоритети. Същевременно обаче Турция не иска да се отказва от членството си в НАТО и заявява това много ясно. Заради това С-400 ще функционират отделно от системите на НАТО и Турция предложи на Съединените щати създаване на техническа група, съставена от американски и турски експерти, която да разгледа въпроса“.
Дениз Йълдъръм е скептично настроен към спекулациите, че, за да избегне евентуални санкции, Турция ще предаде ракетите на трета страна като Азербайджан или Катар. Въпреки всичко обаче военни експерти пишат, че комплексите няма да бъдат в оперативно състояние преди октомври поради нуждата от техническа подготовка на персонала и базите. Следователно въпросът най-вероятно ще получи окончателното си решение през есента.
С наближаването на летния туристически сезон темата за глада за кадри за сезонна заетост отново е актуална. За поредна година в Добрич се проведе трудова борса с такава насоченост, която предоставя възможност търсещи работа да се срещнат с работодатели - хотелиери, ресторантьори, концесионери на плажни ивици и др. Могат ли всички..
Столична библиотека и фондация „Глобални библиотеки – България“ организираха представяне с фокус – ролята на библиотеките в изпълнението на Стратегията за цифрова трансформация на България (2020 – 2030). Участие в събитието взеха представители на ключови за изпълнението на стратегията министерствата, както и на Столичната община. Събитието е..
Когато източният вятър премине през ума и сърцето, той носи със себе си не само думи, но и цяла вселена от значения . Какво означава един поздрав в Корея? Не е просто "Здравейте", а поклон, жест на уважение , хилядолетна традиция, предавана през поколения. Какво значи да изучаваш Кореистика? Не е просто запаметяване на йероглифи и..
В частно училище в периферията на София – в Иваняне, беше открит кабинет по изкуствен интелект. Най–доброто обяснение защо в едно училище трябва да има стая за изкуствен интелект го дават учениците. Виктор, който е петокласник и по-големите му съученици Зулфие и Васил посочват, че така или иначе децата го използват в учебния процес ...
От фондация "Искам бебе“ настояват за промяна в правилата за работа на Центъра за асистирана репродукция и за финансиране от държавата да бъдат включени и пациентите, които имат нужда от донорски генегичен материал . Това заяви председателят на фондацията Мария Янева. Тя поясни, че в началото на седмицата исканите промени са внесени и обсъдени в..
Държавата започна ремонти на домовете за стари хора. Модернизацията се прави с финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Един от домовете, в които ще бъдат подобрени условията за възрастните хора, е в павликенското село Караисен. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов даде началото на ремонта на този дом тази..
Българският енергиен и минен форум (БЕМФ), съвместно с "Клуб Сенатор", организира професионална дискусия на тема "Аргументи - "За" и "Против" добива на шистов газ в България". Участниците в дискусията излязоха с Отворено писмо. В него се посочва: Над 13 години на територията на Република България и българската акватория на..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..