„Обредът е запазен до голяма степен в село Българи, макар и компресиран, поорязан в ден и половина. В други части на Странджа има запазени фрагменти от този обред, но отново непълен. Ако трябва да говорим за пълното изпълнение на обреда, трябва да прескочим нашата политическа граница и да отидем на територията на Гърция, където в пет села съществуват нестинарски общности, които изпълняват пълния, разгърнат обред“, разказа Стефанов пред БНР.
Той е завършил етнология и теология, специализирал е културен туризъм. Свири на кавал, гайда, китара и… двоянка – инструмент, характерен за Северна България и за Шоплука. Започва да свири на кавал още като студент по богословие във Великотърновския университет.
Родом е от Жеравна, но не вижда в този факт връзка с нестинарския обред, а по-скоро с родовата памет. Автор е на дисертация на тема „Сакрална география на Странджа“.
Комплексните проучвания на Странджа са изоставени и тя остава непозната територия
Как стига до сърцето на Странджа – Малко Търново? През 2010 година за първи път попада в региона, междувременно го канят в експедиция на проф. Валерия Фол. Кандидатства за уредник-етнограф, назначават го и живее в граничния град четири години.
„Странджа е една от най-непознатите планини във всяко отношение. Тя става вече малко по-осветлена през 70-те и 80-те години на миналия век, когато проф. Фол сформира няколко експедиции и започва комплексни проучвания на този регион. Там са ситуирани над 560 изследователи от всички сфери – археолози, историци, геолози, астрономи. За съжаление тази програма е прекратена в началото на 90-те години и към момента много малко се проучва тази част на България, която е изключително слабо заселена.“
През 2012 година Горан Стефанов отива в Българи като главен консултант на филмова продукция, чиято цел била да заснеме включително нестинарски обред.
„И тогава бях разпознат от участниците в този обред и бях, така да се каже, повикан да участвам в него. Не всеки бива извикан и не всеки бива разпознат от тях като човек, който би следвало да се занимава с този ритуал и да продължи неговото изпълнение“, сподели той.
„Там беше една жена, облечена с народна носия. Тя се обърна към мен, посочи ме и каза: „Тази вечер ти ще играеш в огъня“. Аз я погледнах толкова странно – как така ще играя, какъв огън, какви са тези работи… Това ми беше първото преживяване.“
Едно е познанието на теория, друго - нестинарството като преживяване
Дотогава Горан Стефанов се занимавал в чисто етноложки план с нестинарството. Казва, че когато вече бил въвлечен в самата същност на нестинарството като изживяване, пред него започнала да се открива „цялата пъстрота и пълнота на този огромен сакрален комплекс от нестинарската обредност“.
Огънят се усеща, категоричен е Горан Стефанов, според когото неразумно хора от публиката решават понякога импулсивно да опитат.
„Когато чуят думата нестинар, повечето хора си представят човек, който стъпва в огъня с икона в ръце, но всъщност нестинарството съвсем не е това. Има много нестинари, които никога не са влизали в огъня. Те са част от нестинарската общност не по-малко от нас самите. Те не влизат в огъня, но въпреки това са нестинари. Това означава, че те са се посветили на част от този обред – да помагат, да свирят, да поддържат свещените места, но не влизат в огъня. По същия начин отправят молитви към нестинарските светци. По същия начин са и покровителствани от самите светци.“
Да си нестинар е чисто религиозно чувство
„Това е чисто религиозно чувство. Всеки религиозен човек има такива изживявания, в които той успява да съзерцае божественото. Неслучайно в повечето храмове има и съществува от най-древни времена практиката да се преспива в тях – за да има именно онзи докос с мистичното, сакралното и религиозното. В едно ежедневно състояние човек трудно би могъл да достигне до него. Така се вярва. Именно в едно състояние на сън се приема, че човек би могъл да се докосне до божественото“, разказа още пред "Хоризонт" Горан Стефанов.
Запитан за какво мечтае, той с усмивка отбелязва: „Ние, нестинарите, по нищо не се различаваме от обикновените хора. Всяка сутрин пием кафе, обичаме да се забавляваме, харесваме музиката. Нашите мечти не се различават конкретно и драстично от мечтите на един обикновен човек. Аз винаги съм мечтал България да стане едно по-добро място за живеене.“
Цялото интервю с Горан Стефанов слушайте в звуковия файл.Д-р Таня Стоянова, доцент по молекулярна и медицинска фармакология и урология в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис е гост в 54-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" . Нейното хоби са това, което обичат децата ѝ, но понякога рисува и обича да слуша кънтри музика. "Ние се занимаваме да..
В "Нощен хоризонт" ви срещаме с маестрото на българската музика – композитора и диригент Иван Кръстев . В откровен разговор той сподели за началото на своя път в музиката, когато започва да учи пиано и цигулка на едва 4 годин и. Кръстев разказа за своето творческо израстване, водено от вдъхновението да съчетава музика и литература. Още..
Никой родител не си представя да чуе от лекар диагноза за детето си, според която то няма да живее повече от осем години. Първо не вярва на това, което се случва, но после придобива сила и прави невъзможното, за да спаси не просто човешки живот, а живота на сина си. Той е Ервин и е вече на 32 години - със Синдром на Уест...
"Това, което ме впечатли при всички разговори беше, че тези хора благоговееха към личността на патриарх Неофит и казаха, че това е била неговата изключителна сила, че той е бил много благ , някои са го упреквали, че е бил прекалено благ, че това не било добре за ръководител на Българската църква. "Казват, че като ръководител той не е..
С концерти и специално подготвена изложба ансамбъл "Тракия" отбеляза своята 50 годишнина . Гости на спектакъла на Античния театър в Пловдив са и част от хората, които с талант и сърце са допринесли през годините трупата да има водещата си роля на новатор в музикалните и танцовите форми във фолклорното изкуство. Другият концерт на древната..
Изпълнение от нов албум на български композитор, познат със създаването на творби за емблематични български естрадни артисти от 80-те, бе допуснато до съревнованието за наградите "Грами". Димитър Ковачев е сред емблематичните композитори в България през 80-те години. Мнозина го свързват с песента "Тишина", първоначално изпълнена от Васил..
Д-р Калин Поповски е един от най-известните акушер-гинеколози в Плевен. Завежда Клиниката по акушерство и гинекология към Университетската болница "Д-р Георги Странски". Д-р Поповски е потомствен лекар, в неговите ръце през над 30-годишната му практика са изплакали за първи път при раждането хиляди деца от цялата страна. "В медицината не..
Управлението на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев доведе мафията на власт в България . Това заяви пред БНР Иван Костов,..
Макар доверието към НАТО в България да не е крещящо, то мъничко расте напоследък. Доверието към ЕС у нас е традиционно високо и то расте, това..
" Русия има интерес да се разраства конфликтът в Близкия изток , защото това отвлича политическото внимание от агресията на Русия в Украйна. Това..