Затваря ли си очите ЕС за кризата в Либия

"Европейските страни предпочитат да си затварят очите" пред това, което се случва в Либия. Това заяви в четвъртък Венсан Кощел от Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Думите му прозвучаха като тежко обвинение и заслужено унижение за Европейския съюз на фона на събитията в северноафриканската държава от тази седмица.

За какво, конкретно, си затварят очите европейците?

Късно във вторник - пряко попадение на ракета в хангар в предградие на Триполи. В сградата са буквално натъпкани против волята им около 300 души - имигранти от Еритрея, Судан и други африкански държави. Над 50 са разкъсани от взрива, повече от 130 са осакатени.

И това не е всичко. Два дни по-късно - в четвъртък, претоварена лодка се преобърна край югоизточния бряг на Тунис. Само 4-ма от 86 души на борда оцеляха.

Докато тези трагични събития се разиграваха край южните й брегове, Европа беше заета да избира политици, вместо политики по един от най-наболелите си проблеми.

Единствено в Италия и Германия обърнаха повече внимание на мигрантския проблем, и то заради Карола Ракете. В понеделник 31-годишната германка беше изправена пред съд в Агридженто за това, че два дни по-рано изблъска с кораба си "Сий Уоч 3" италиански граничен катер и свали 40 африканци на пристанището в Лампедуза.

Случаят предизвика само нови дребнави словесни битки между популистките лидери в Италия и германския външен министър - и нито знак за разбирателство, нито готовност да се действа по призива на върховния представител Федерика Могерини за възстановяване на военноморските патрули между Либия и Италия.

В същото време излязоха наяве още факти за други държави, които манипулират събитията в Либия - страни на хиляди километри от нея - вместо това да прави Евросъюзът и въпреки интересите му. Една от воюващите фракции извади на показ най-модерни американски противотанкови ракети "Джавелин", взети като трофеи от противниците ѝ.

За марионетките в либийския конфликт, техните кукловоди и за последиците от европейското бездействие чуйте от Тоня Димитрова:

Неизбежна трагедия - от месеци ООН и хуманитарни агенции предупреждаваха, че възобновените сблъсъци около Триполи поставят под риск мигрантите, които са директно на фронтовата линия. Гибелта на 53-ма души в мигрантския център в Таджура насочи световното внимание към Либия, но на практика само задълбочава кризата и противопоставянето между двата властови центъра в страната.

Амбрук Абдел Хафиз - говорител на Министерство на вътрешните работи към правителството в Триполи, заяви:

„Министерството на вътрешните работи на правителството на националното съгласия осъжда ужасното престъпление, което беше извършено срещу центъра за нелегални мигранти в Таджура от престъпните самолети на Хафтар. Това е престъпление във всеки един аспект, което доведе до хуманитарна трагедия“.

Две паралелни правителства, паралелни институции и два паралелни свята на изток и на запад - след арабската пролет, при която бяха свалени редица режими в Африка и Близкия изток, Либия прескочи лятото  и директно потъна в мрака и хаоса на зимата. Разпада на Джамахирията идва в контекста на трансформацията на сирийския конфликт и на Египет. В Сирия режима на Башар Асад първоначално се изправи срещу сирийските бунтовници, но конфликтът бързо се промени с настъпването на Ислямска държава и с подкрепата на Турция към бунтовниците. В Египет Мюсюлманско братство спечели изборите през 2012-та, но беше изгонено от власт още на следващата година. Катар и управляващата партия в Турция гледаха положително на Мюсюлманското братство в Египет, но ситуацията в Близкия изток продължи да се променя. Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия започнаха да гледат на братството, свързаните с него групи и Иран, като на основното предизвикателство в региона. Докато текат тези процеси в региона на либийската сцена се появи Халифа Хафтар - бивш генерал, който се връща в родната си Либия, за да поведе битка срещу ислямистките групировки на изток и в Бенгази. Печели подкрепата на Египет, който вижда в него същата военна сила, която изгони Мюсюлманско братство. За Кайро Хафтар е ключътза спиране на терористите и трафика на оръжие през пустинята на границата с Либия. Така се образуваха два властови центъра - от едната страна подкрепяното от ООН правителство на националното съгласие, базирано в Триполи и паралелната администрация на генерал Халифа Хафтар и неговата Либийска национална армия на изток в град Тобрук. Конфликтът между двата властови кръга са задълбочи през април, когато генерал Хафтар се опита да превземе Триполи. А мракът в Либия става още по-непрогледен и заради намесата на ключови регионални играчи. От едната страна стоят Обединените арабски емирства, Египет и Саудитска Арабия, които подкрепят генерал Хафтар. Клаудия Газини е старши анализатор за Либия към Международната кризисна група, базирана в Италия:

 „Подкрепата на тези държави продължава от 2014-та, но през последните месеци, особено след април, когато избухна конфликтът около Триполи, виждаме много по-решителна дипломатическа и военна подкрепа за Хафтар под формата на доставки на оръжия - имаме доказателства, които бяха широко разпространени по социалните медии за доставки на тежка артилерия, ракети и бронирани машини от тези държави. От другата страна на конфликта стоят Турция и Катар.

„Подкрепата на Турция и Катар за базираното правителство в Триполи е ръководена от интереса им да направят така, че държави като Египет, с които Турция има обтегнати отношения и ОАЕ да не придобият по-голямо влияние в Либия. Разбира се, победа В Триполи на силите на  Хафтар, които са силно защитавани от Кайро и емирствата, би означавала Либия, доминирана от Египет. Това в мащаба на по-широките геополитически битки в Близкия изток не е желателно както за Турция, така и за Катар“, коментира Газини.

Турция и Катар се опитват да наклонят везните в полза на властта в Триполи, а председателят на парламента на изток в Тобрук твърди, че се търси политическо решение:

„Във всички случаи е необходимо политическо решение, дори и след като столицата бъде освободена. Но в последно време политическият диалог е безполезен заради чуждестранната намеса“.

Официално западните столици призната правителството в Триполи за легитимната власт в Либия. Подкрепата за него през годините намалява заради бездействие и невъзможност да стабилизира страната. Така изгрява звездата на генерал Халифа Хафтар - в миналото един от приближените на Кадафи, но впоследствие изпада в немилост и бяга в Съединените щати. Сега някои държави виждат в него твърдата ръка, която макар и с компромиси от страна на спазване на основните човешки права, ще може да стабилизира страната. Привържениците на управлението в Триполи го считат за диктатор и престъпник, както казва и един от жителите на град Гарян, който временно беше превзет от Хафтар: „Откакто силите на Хафтар установиха контрол няма свобода, върнаха ни в ерата на бившия режим на Муамар Кадафи“.

Регионалните играчи в Близкия изток разиграват своите карти в Либия, но те не са единствените, които задълбочават хаоса. Съединените щати подкрепят официално признатото от ООН правителство в Триполи, но си затвориха очите и негласно дадоха зелена светлина за настъплението на генерал Хафтар към столицата.

„Но през април Белият дом и президентът Тръмп излязоха с много двусмислена позиция като дадоха знак за подкрепа или благословия за Хафтар. Това се диктува основно от лобирането във Вашингтон на Саудитска Арабия, на Обединените арабски емирства и на Египет Съединените щати поне да не се обявяват против действията на Хафтар.“

Тази американска позиция парализира Съвета за сигурност и Съединените щати блокираха резолюция за спиране на сраженията в Либия“, заявява Клаудия Газини.

От другата страна е Русия, която се възползва от неясната позиция на Съединените щати и се намесва все по-активно - дори напечата либийски банкноти, за да ги пусне в обръщение за генерал Хафтар.

„Русия като, че ли подкрепя силите на Хафтар чрез частни компании, базирани в Москва. Има съобщения за евентуални доставки на оръжия и самолети или хеликоптери в Либия. Русия е по-директна в подкрепата на Хафтар с военни средства през годините, не само през последните месеци. В същото време Москва поддържа свои контакти с базираното в Триполи правителство и понякога излиза с някаква форма на осъждане на действията на Хафтар. Така, че както Съединените щати, така и Русия играят опасна роля стъпват по един или друг начин и в двата лагера“, отбеляза още Газини.

В сравнение с Русия и Съединените щати, Европейският съюз географски е най-близо до Либия, но няма единна позиция, а политиката на отделните европейски държави се свежда до опасността от миграцията Единствено Франция и Италия слагат пръст в либийската рана. 

„Интересът на Франция в Либия е продиктуван от политиката в Сахел, която кара Париж да подкрепя редица режими и лидери в африканските държави. В този смисъл Париж вижда в Либия стратегически партньор в лицето на генерал Халифа Хафтар, с който си сътрудничат в борбата срещу тероризма. Това се дължи частично и заради добрите връзки на Париж с генерал Идрис Деби в Чад. Идрис Деби е много ключов, основен партньор на Франция в Африка, а той и Хафтар поддържат много тесни връзки“, допълва Клаудия Газини.

Италия поддържа тесни контакти с Либия още от 60-те години на миналия век, контакти диктувани предимно от интересите на италианската петролна компания ENI. В последните години Италия се фокусира върху мигрантския наплив, а министърът на вътрешните работи Матео Салвини поиска италиански кораби да контролират Средиземноморието и да се променят функциите на европейската военно-морска операция „София“. В резултат присъствието на европейски кораби в Средиземно море беше значително намалено.

„Това има отрицателен ефект върху възможността да се контролира потока от оръжия към Либия. И без това е трудно да се установи нелегалния трафик на оръжия по море, но фактът, че в Средиземно море действаше операция София винаги действаше като възпираща сила. Какво се случи след намалението на плавателните съдове? По-голямо количество се транспортират открито, корабите превозват оръжия съвсем свободно на палубите, дори не се опитват да ги скрият в контейнери. За щастие Европейският съюз засили използването на сателити за мониторинг върху нарушенията на оръжейното ембарго на ООН за Либия. Засилено беше и въздушното наблюдение над Средиземно море. Така, че - по-малко кораби, но повече полети и повече използване на сателити.“

Сателитите и самолетите явно не спират регионалните сили да разпалват конфликта в Либия - доказателство е и трагедията от тази седмица в Таджурия.

„Тази прокси война се разиграва в Либия по много опасен начин. Разбира се, интензитетът на конфликтът няма нищо общо с това, което виждаме в Сирия и Йемен. Но колкото по-дълго няма решение на кризата толкова повече общи неща може да има между тези две войни и конфликтът в Либия“, прогнозира Газини.

Но за разлика от Сирия и Йемен, Либия е държавата с най-големи залежи на петрол в Африка. Заниженото присъствие на европейски бойни кораби прави по-труден контрола върху нелегалния износ на либийски петрол, а това от своя страна може да даде възможност на двете враждуващи страни да се самофинансират спокойно от залежите на черно злато.

Целия анализ можете да чуете в звуковия файл.