Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бялото училище в село Стоките - арт пространство с потенциал

13
Снимка: Личен архив

Как изкуството може да съживи малките местни общности в села със затихващи функции? Бялото училище в село Стоките, община Севлиево, е пример за работещ модел. Художникът Николай Панайотов е превърнал старото, вече неработещо училище в огромна галерия с ателиета. Там гостуват творци от различни сфери на изкуството без фиксирана програма. От догодина ще работи и майсторски клас. 

„Така че там ще се структурира една точка, в която една група от хора, интересуващи се от съвременно изкуство, ще работят. След това тази група ще дойде и в моето ателие в Париж. Ще съчетаем двете точки на творчество в моя живот – в Париж и в село Стоките“, разказа Николай Панайотов в предаването "Графити по въздуха" и рубриката "Има ли мегдан".

Преди около 40 години Панайотов си купува изоставена кирпичена къща с феноменален по думите му изглед към планината. Родът му е от този край, но не от селото.

Сградата на училището, строено през 50-те години на миналия век, е с площ около 1500 кв. м. Панайотов я купува с парите от голяма картина, след това прави фондация.

"В това училище, в тези села намирам най-българските живи въглени на една идентичност. Аз лично съм отгледан на село до пет-шестгодишна възраст", сподели той.

Запитан какво е бъдещето на вече празните училища по селата, художникът подчерта, че трябва да се отворят вратите на тези училища, независимо дали ще станат галерии, хотели или друго. Според него тези сгради имат голям потенциал за съвременна рехабилитация.

В „трагичното западане“ на българското село Николай Панайотов вижда стимул за съвременното изкуство, „за драмата на нашето време“ - идентичността, миграцията, силната урбанизация. 

В подобни села има самота, изпълнена с много елементи за вдъхновение, ако човек иска да твори, убеден е художникът. „Намирам в това чар. Всъщност скритостта, hide away, някъде, където има невиждано от другите или не масово посещавано място, крие своята привлекателност и особена сила.“

Селото наброява не повече от 200 души, пръснати в различни махали. Жителите му много подпомагат мисията на художника.

„Аз имам там Веско – моят пазач, който има ключове, който е изключително горд да показва училището и изложбените зали, когато аз съм в Париж. Неговият телефон е на сайта и на диплянката на училището. Всички хора наоколо – прекрасно отношение. Там покрай нас има и една писателка, която дойде от Париж и си купи къща. Има и други хора от различни места на света. Полека-лека се създава една общност на стокинци от второ прииждане. И това създава един чар – от една страна са кореняците, от друга страна сме ние – нововлюбилите се в това място“, разказа Панайотов.

Целия разговор чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07