Дните от 5-и до 10-и юни 1967 г. са известни като Шестдневната война - едно от събитията, оставили траен отпечатък върху съдбата на региона на Близкия изток и до наши дни. Проф. Илан Папе, който е завършил история в Йерусалим и защитил докторат в Оксфорд, очерта пред БНР настоящото състояние на ключовите проблеми в израело-палестинския конфликт
„Ако разсъждаваме върху сърцевината на конфликта в Израел и Палестина, трябва поне за малко да погледнем през историческа перспектива. Проблемът е, че евреите са решили да се спасят от преследванията и антисемитизма и да построят нов живот на място, където други хора, а именно палестинците, вече са живеели. Проблемът, според мен, че няма значение дали претендираш, че си живял в тази земя преди 2000 години, или не, но вярваш, че присъствието на други хора там е пречка за успеха на плана ти. Заради това смятам, че основната ционистка политика, от началото на ционисткия проект в края на 19-ти век насам, е как да вземеш колкото е възможно повече от Палестина, но с колкото се може по-малко палестинци. Това е ключовият въпрос. Вследствие на него през 1948 г. на практика се прочиства етнически половината палестинско население. Заради това съществува проблемът с палестинските бежанци, тъй като Израел искаше да изгради национална държава за евреите. Според мен ключовият въпрос не е за граници или разпределяне на някакви природни ресурси, а за идеологията. Медиите често го представят като конфликт за оспорвани територии, но от моя гледна точка става дума за конфликт между заселници и местното население.
Физически всичко може да бъде разградено - и сме виждали това в историята. При желание заселническите селища и квартали, построени от Израел след 1967 г., могат да бъдат премахнати, но ми се струва, че това не е вероятно да се случи заради баланса на силите в регионален план и позициите на международните играчи“. ...
Дебатите в израелското еврейско общество не са за валидността на заселническия колониален или ционисткия проект, а как той да бъде постигнат по най-добрия, убеден е професорът:
„Мисля, че Западът погрешно схваща дебатите. Той вярва, че става дума за дебати между истински мирен лагер, искащ помирение с палестинците, и по-националистически, войнствен лагер - „гълъби“ и „ястреби“, както ги наричат. Аз обаче от много години твърдя, и не съм единственият, че това не е стратегически, а тактически дебат. Това е дебат между тези, които наричаме левица в Израел - либералният ционизъм. Те вярват, че за да съществува Израел не е необходима цялата Палестина. „Ще дадем някои територии на палестинците, за да запазим демографското си мнозинство (вътре в Израел)“, казват те. Това е виждането на Партията на труда. Тази левица обаче почти напълно изчезна на последните избори, защото идеята да се каже на палестинците: „Ще ви дадем малко земя и вие ще се откажете от всички други искания“, не е много реалистична. В момента десницата в Израел е мнозинство. Те вярват, че не е необходимо да се отказваш от територии, а трябва да се концентрираш върху контрола на демографията. Някои от най-екстремистката десница смятат, че имат властта да продължат с етническото прочистване, т.е. прогонването на палестинци. Други казват: „Ако палестинците не приемат властта ни, трябва да правим това, което правим в Газа“. Ако те приемат нашия контрол, се прилага това, което описвам в книгата си „Най-големият затвор на земята“ - палестинците може да имат някаква автономия, но никога не може да искат суверенитет или колективни национални права. За мен тези виждания са рецепта за конфликт".
Идеята за двудържавно решение е мъртва, категоричен е ученият, който е част от кампания на терен в Израел и Палестина, която се казва „Инициатива за единна демократична държава“:
„Ние вярваме, че трябва да се стремим да изградим политически режим, който да е демократичен за всички граждани. Подходът ни е силно повлиян от модела в Южна Африка след падането на режима на апартейда (на белите заселници) - един човек, един глас. И особено с механизъм за коригиране на определени престъпления, които са се случили по-рано, например изгонването на хора, т.е. позволяване на завръщането на бежанците и също така преразпределяне на земята по справедлив начин. Заради това съм убеден, че трябва да мислим за решение с една държава, която да бъде едновременно светска и двунационална. Има силно крило на политическия ислям, то не приема определението „светска“, а предпочита да я нарича „гражданска държава.“ Трябва да обсъждаме всички тези варианти, за да намерим път напред, с който всички да са съгласни. Всеки ще трябва да се откаже от нещо, за да се постигне компромис, но това е посоката".
Палестинското ръководство, в лицето на "Фатах", често е обвинявано в корупция и неефективнокт. Проф. Илан Папе обаче е категоричен:
„Палестинското общество е едно от най-младите в света. Около 50% от палестинците са под или около двайсетина-годишни. И това младо поколение ни показва път напред. Мисля, че те не подкрепят нито "Фатах", нито "Хамас". Както показаха младите хора по време на Арабската пролет, те не харесват институциите твърде много. Аз мисля, че имаме нужда от институции, независимо дали те ще бъдат променени отвътре, или ще бъдат построени наново. Но младото поколение в Палестина е много по-малко засегнато от тази липса на единство. Също така интернет улеснява връзките между различни палестински групи и това също има влияние".
Ученият се гордее с книгата си „Етническото прочистване на Палестина“, която описва израелската политика през 1947-8 г. по отношение на палестинците. Книгата е била добре приета от палестинците, но е срещнала гневни реакции в Израел.
„Беше преведена на 16 езика, но не и на иврит“.
Най-новият конституционен съдия - избраният преди дни от Народното събрание Орлин Колев, ще е докладчик по делото за прекратената процедурата за избор на главен прокурор. След като беше сезиран от единствения кандидат - настоящият временно изпълняващ функциите обвинител номер едно Борислав Сарафов, тричленен състав на Върховния административен съд поиска..
Председателят на Агенция "Пътна инфраструктура" инженер Йордан Вълчев е бил извикан на разпит заради тежката катастрофа, в която загина 12-годишната Сияна. От него са били изискани документи, свързани с изграждането и поддържката на пътя Луковит - Плевен, за който, както стана ясно, са били подавани десетки сигнали, че е проблемен, научи БНР от свои..
Рибари от Бяла се похвалиха в социалните мрежи с рекорден улов. Екипажът е хванал във водите край Обзор гигантска моруна с размери 3,25 м дължина и 50 см височина. Моруната е хищник, в менюто ѝ влизат разнообразни водни обитатели. Обект на активен риболов е заради месото и хайвера си. (т. нар. "черен хайвер", който е изключително скъп..
Проблемът с напояването на земеделските площи ще бъде основен приоритет за министъра на земеделието и храните министър Георги Тахов. Той обяви, че се работи по проект за увеличаване на поливните площи с 3 милиона декара. Освен това има планове за изграждането на 6 нови язовира пред следващите четири години. Министър Тахов предлага..
До шест месеца летище Русе ще има изготвен генерален план и готовност за извършване на вътрешни полети. Това съобщи за БНР управителят на фирмата, която стопанисва аеропорта Христо Крушарски. Видеонаблюдение на пистата, рентгенови системи за пътниците, генерален план за летището и лиценз за летищен оператор са дейностите, които ще бъдат..
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис критикува на извънредно заседание на правителството логиката на американските мита върху гръцките стоки. Земеделието и хранителният сектор на Гърция ще бъдат засегнати от таксите, въведени от САЩ върху европейските стоки. Гръцкият премиер Мицотакис подчерта пред министерския съвет, че няма логика гръцките..
Четири деца, които бяха сред тежко пострадалите при пожара в дискотека в Кочани, Република Северна Македония, бяха изписани от спешната болница "Пирогов". Пациентите са преминали повече от 12 тежки операции и реанимационно лечение. Техните родители благодариха за грижите, положени от лекарските екипи на "Пирогов". "Благодарим на България и..
Помощник-фармацевтите настояват за спешни законодателни промени. Това съобщи пред БНР Лиляна Петрова, председател на УС на Българската асоциация..
Какво означава това, че Съюзът на българските учители се включва в дискусиите около въвеждането на нов задължителен учебен предмет "Добродетели и..
По 2 млрд. лв. годишно са необходими за подобряване на пътната мрежа в продължение на 10 години, за да имаме хубави и качествени пътища. За тази..