Яна Лексютина, „Валдай“: Русия няма да играе ролята на „по-малък брат“ на Китай

Задава ли се нов алианс на века - този между Русия и Китай ? Този въпрос се наложи след проведената през седмицата среща в Москва между президентите на двете страни Владимир Путин и Си Цзинпин. Общият извод от срещата между двамата лидери, който потвърдиха и самите те е, че Москва и Пекин никога не са поддържали толкова тесни отношения, а в последните години връзките между Пекин и Москва са на безпрецедентно високо равнище. Анализатори отбелязват, че това не е необичаен ход, като се вземат предвид влошените отношения между Русия и Запада, заради кризата в Украйна от една страна и от друга - заради острия тон между Китай и Съединените щати, заради избухналата търговска война. За бъдещето на руско - китайските отношения и какви могат да са за световната политика по- нататъшните действия на този съюз, кореспондентът ни в Москва Ангел Григоров разговаря с професор Яна Лексютина от Руската академия на науките и Санктпетербургския държавен университет, експерт на Международния дискусионен клуб „Валдай“.

- На председателя на Китайската народна република Си Цзинпин беше присъдено званието почетен доктор на вашия, Санктпетербургския държавен университет и имахте възможност лично да се срещнете с него. Какви са впечатленията ви от срещата?

- За мен беше много интересно да го видя на живо. От една страна той е достатъчно сдържан. Във всяка своя дума влага важен смисъл, т.е. всяка дума е добре премерена. Същевременно не мога да не отбележа, че Си Цзинпин е китайски лидер от напълно нов тип. Той е харизматичен, по-открит за общуване в сравнение със своите предшественици, често се усмихва, което не беше характерно за тях. Изобщо можем да кажем, че се променят и китайската външна политика, и образът на политически лидер в Китай.

- Си Цзинпин пристигна в Русия на държавно посещение. Какво означава това от гледна точка на руско-китайските отношения?

- Посещенията на президентите и държавните лидери имат различен статут. Държавната визита е най-високото равнище. След това е официалната визита, а по-нататък са работната визита, срещата без вратовръзки и т.н. Съществува негласно правило държавният лидер да отива на държавно посещение в дадена страна не повече от един път. Първата държавна визита на Си Цзинпин в Русия беше през 2013г. Сега всъщност наблюдаваме втората. Това е нетипично. Най-вероятно свидетелства за значимостта на нашите двустранни отношения и за необходимостта да бъдат подадени някакви сигнали към международната общност. Сигнали за това, че отношенията наистина се развиват, укрепват и двете страни се отнасят много старателно към координирането на стратегическото си сътрудничество.

- Президентът и Путин и председателят Си многократко подчертаха в изказванията си приятелските си отношения. Направи ми впечатление, че в началото на преговорите в Кремъл Путин нарече Си „скъпи приятелю“. Доколко е важно това?

- Много е важно. Трябва да изхождаме от особеностите на политическата култура и на политическите системи в двете страни. И в Китай, и в Русия голяма роля при вземането на решения играят държавните лидери. Затова отношенията между държавите зависят до голяма степен от отношенията между лидерите. В тази връзка действително е много важно, че отношенията са много близки. Между другото Си Цзинпин също така отбеляза в изказването си, че Владимир Путин е неговият най-близък чуждестранен приятел. Ще дам един пример от историята на съветско-китайските отношения. В края на 50-те години настъпи разрив в двустранните отношения. Едната от причините за този разрив наред с многото други беше личната неприязън между Мао Дзедун и тогавашния нов лидер на Съветския съюз Хрушчов.

- След руско-китайските преговори в Москва бяха подписани 30 споразумения и две съвместни заявления. Едното беше за всеобхватното партньорство и стратегическото взаимодействие между Русия и Китай, а другото – за укрепването на глобалната и стратегическа стабилност в новата епоха. Останах с впечатлението, че с тези заявления Москва и Пекин отправят предизвикателство към Вашингтон. Така ли е според вас?

- Въпреки че Съединените щати да не се назовават в тези съвместни заявления, ясно е, че Русия и Китай критикуват именно Вашингтон заради редица негови действия. Обвиняват го в политически диктат, шантаж, прилагане на санкции по отношение на други държави. Нещо повече, двете страни са обезпокоени от това, че Вашингтон фактически унищожава механизмите, които гарантират стабилността. Става дума най-вече за решението на Вашингтон да излезе от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег и от Плана за действие за регулиране на ситуацията около Иран. Страните са обезпокоени също така от това, че Вашингтон разрушава съвременния международен ред. Разрушава търговската система ориентирайки се към едностранни действия, прилагането на икономически санкции, търговски войни и т.н. Действително тази критика е много силна. От друга страна обаче искам да обърна внимание на един пункт, който никога досега не бях срещала в съвместните заявления, декларации или някакви други документи. В съвместното заявление се определят принципите на двустранните отношения. Единият от тези принципи много ме заинтригува, защото фактически в него се съдържа отказ на Русия и Китай от установяването на съюзнически отношения. Подчертава се, че сътрудничеството им не е насочено срещу трети страни. За първи път в документална форма двете страни заявяват, че не възнамеряват нито сега, нито в бъдеще да сключват военен съюз. В известен смисъл може да се каже, че това е някакъв положителен сигнал към Запада и Съединените щати.

- Очевидно руско-китайското стратегическо партньорство противоречи на интересите на Съединените щати. Как според вас Вашингтон ще реагира, за да гарантира и в бъдеще ролята си на световен лидер: ще продължи да притиска едновременно Русия и Китай или ще се опита да вбие клин между тях?

- Това е много интересен въпрос, който често си задавам, защото не мога да разбера политиката на сегашното американско ръководство. Оказването на натиск едновременно на Русия и на Китай е сложно, изисква големи усилия и от друга страна не е много целесъобразно. По-мъдро от страна на Съединените щати би било да се опитат да вбият клин между двете страни, но не и да водят борба едновременно на два фронта. Налице е интересна тенденция, при която през последните няколко месеца има засилване на натиска над Китай в търговско-икономическата сфера. От друга страна наблюдаваме известно намаляване на натиска над Русия. Поне не виждаме някакви строги санкции или действия спрямо Русия. Възможно е това да е сигнал, че Вашингтон ще се опитва постепенно да стабилизира отношенията си с Русия и да засилва натиска си над Китай.

- Ако наистина е така, то възниква въпросът какъв ще бъде отговорът на Русия?

- Дори и да има известно стабилизиране на руско-американските отношения, то това няма да окаже разрушително влияние на руско-китайските отношения. Не виждам пряка връзка между двете. Ако Съединените щати се надяват да всеят разкол между Русия и Китай, то вероятно няма да успеят да го направят. Нашите отношения са по-дълбоки, имат друг характер. Не са обусловени единствено от общото противопоставяне срещу Съединените щати.

- Може ли руско-китайското стратегическо сътрудничество да се превърне в някакъв момент в китайска стратегическа заплаха за Русия? Имам предвид факта, че се промени съотношението на силите от времето на Студената война, като Китай стана много по-силен, а Русия е далеч по-слаба от някогашния Съветски съюз.

- Бих искала да обърна внимание на това, че действително в някои експертни кръгове съществува представата за намаляването на ролята на Русия и увеличаването на ролята на Китай, че в новите си отношения с Китай Русия може да играе ролята на своеобразен по-малък брат. Изобщо не съм съгласна с тази гледна точка. Признаваме, че Китай действително е икономически мощна държава, втората държава в света според някои икономически показатели и даже първата според други. Не трябва обаче да забравяме, че статутът и мощта на държавата се определят не само от икономическата сила, макар че тя е много важна. Все пак съществуват също така военна мощ, технологична мощ, мека сила. Ако някоя държава разчита на ролята на лидер на световната арена, то тази държава трябва да има опит и умение да осъществява лидерските си функции. В този смисъл Русия има огромно предимство пред Китай, защото имаме опит в осъществяването на лидерските функции. Русия е много активна в международната политика, по въпросите на регионалната и глобалната сигурност. В този смисъл Китай в някаква степен все още се учи от Русия. Съгласна съм, че ролята на Русия на международната арена намаля, но не съм съгласна, че сътрудничеството ни с Китай е неравноправно. Настоящият период в развитието на двустранните ни отношения е уникален именно с това, че те започват да се развиват на равноправни начала.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.