Всички тези наглед несъчетаеми елементи, намират своето хармонично сценично битие в знаменития балет на Дмитрий Шостакович „Златният век” в гениалното хореографско решение на Юрий Григорович в последната му редакция на балета, направена специално за сцената на Болшой театър през 2006. Сега имаме възможност да видим постановката като част от балетния кино сезон на най-знаменитата Московска сцена.
“Златният век” е първият балет на Дмитрий Шостакович по либрето на Александър Ивановски по неговия роман „Динамо”, който е последван от сатирично-гротесковия „Болт” и „Светлия ручей”. Оригиналната премиера се състояла на сцената на Ленинградския държавен театър за опера и балет (Марийнския театър) на 26 октомври 1930 година с хореографията на Василий Вайнонен и Леонид Якобсон. Младият Шостакович приема задачата присърце веднъж защото се интересува от художествените възможности на балетната музика и втори път защото сам бил особено запален по футбола. Въпреки това либретото на балета е изпълнено с много затруднения, които обаче композиторът тълкува като акустични и образни предизвикателства. В балета са включени редица западни "буржоазни" танци и джаз синкопи (канкан, фокстрот, танго, предходника на популярните степ танци преди Фред Астер), както и сцени на срещи по бокс, игра на карти и футболен мач. По оригинал сюжетът се развива някъде на Запад в капиталистическа страна по време на индустриална изложба "Златният век". Там пристига съветски футболен отбор, но един от играчите се влюбва до полуда в мастна вариететна танцьорка. Заради това насмалко съветският отбор да изгуби мача си, но футболистите все пак удържат пълна победа срещу "капиталистическия" екип. Заради фриволно поведение са арестувани от враждебната полиция, но след това триумфално са освободени от негодуващите обикновени хора от пролетариата.
Скоро обаче, след двадесетина показвания “Златният век”, наред с другите творби на Шостакович е набеден в „западнячество“ и безпочвен “формализъм” и е свален от репертоара. Едва през 1982 г., след смъртта на Шостакович, либретистът Исак Гликман и Юрий Григорович написват ново либрето: действието е прехвърлено в Съветския съюз от времената на НИП (Нова икономическа политика – Лениновата икономическа реформа), като мястото на действие е ресторант „Златен век”, където младият честен комунист и рибар Борис и порочният загадъчен мосю Жак (Яшка, контрабандиста) се борят за любовта на безпартийната красавица Рита – бляскавата звезда на местното кабаре Марта.
За хореографското въображение на Григорович няма граници. Тук извежда като основен кинетичен персонаж не солистичната двойка, а разгърнатите масови платна – динамични и пъстри, в който се съчетават най-разнообразни технически приумици и ефекти – бързи
преходи, стремителни диагонали, завихряния от тела, стилизации на маршировки с развети знамена и хоругви. Сцените от кабарето са изпълнени с много поезия, джаз елементи и кабаретна стилистика. Като Рита-Марта много въздействаща е Нина Капцова, Борис на Руслан Скворцов е открит и почтен. Скворцов е технически безупречен и надарен с много лирическа мекота, особено в любовните сцени. Съвсем друг е многообразният Михаил Лобухин като контрабандиста Яшка - колкото елегантен като мосю Жак, двойно повече коварен и неумолим като главатар на престъпната група. Лобухин притежава огромна сценична харизма, която му позволява да изпълни ролята с множество нюанси и богат емоционален обем. Като Люска се изявява забележителната Екатерина Крисанова – елегантна, надарена с особена класа и стремителност, нейната героиня излъчва съблазън и меланхолична нега.
Чуйте цялата рецензия на изкуствоведа Петър Пламенов в звуковия файл.
Всички сме виждали икони, всички сме виждали стенописите в църквите. Но някога замисляли ли сте се какви хора правят всичко това. Какво е нужно, за да пресъздадеш библейските сцени, светци и светици, да разкриеш цял един свят от едни други времена дали на човечеството мъдрост, отчяние, разкаяние, мъст, гняв и смирение. Едно изкуство, което..
В 27-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Музикални желания на слушателите - Интервю на Димитър Сотиров с главния диригент на Операта в Лимож Павел Балев по повод новата, много успешна постановка на операта “Тоска“ от Пучини във френския..
В предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 140-годишнината от рождението на Стефан Македонски - големия оперен и оперетен певец от първата половина на ХХ век, артист, режисьор и педагог, един от първостроителите на българската опера и радетел за превръщането на Българската оперна дружба (предшественик на Софийската народна опера) в..
Суджоу е град в Китай, недалеч от Шанхай, с близо 13 милиона жители. Градът е популярна туристическа атракция, известен с каменните си мостове, пагоди и красиви градини. Със сигурност в него има и богат културен живот, но за нас е особено интересно, че на 11 април Симфоничният оркестър на Суджоу изпълни в концерта си произведения от Рихард..
Тази година носител на наградата за диригентско майсторство "Проф. Венета Вичева" е Славил Димитров. Отличието му беше присъдено по време на 28-ите по ред Международни детско-юношески хорови празници "Добри Войников", които се проведоха от 3 до 6 април в Шумен. В журито бяха хоровите диригенти проф. д-р Теодора Павлович, д-р Ваня Монева, Ганчо..
Фестивалът в Добрич има дългогодишна традиция и носи името на основателя си - диригента и композитор Константин Илиев. Това издание ще бъде юбилейно и ще отбележи началото през 1975 г. На 22 април Седмицата на камерната музика ще бъде открита с концерт на домакините от Българския камерен оркестър - Добрич, ръководен от Арто Чифчиян. Диригентът..
Стенописи върху фасадите на производствени сгради създават в Дряново група художници от страната и чужбина . Това е поредната артистична намеса, за която авторите избират запустели места и сгради или промишлени райони като този в Дряново, за да ги превърнат в галерии на открито. Този път с интерпретациите си творците искат да..
Божият кръст беше издигнат вчера - на Велика събота, в разрушеното ромско гето в столичния квартал "Захарна фабрика". В началото на седмицата..
Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското..
Изкушенията на великденската трапеза са много и това крие риск от претоварване на храносмилателната система. Особено чувствителна към тежката и..