Фотографът Милен Цветанов показва снимки от Чернобилската атомната централа

"Тази идея за мен възникна още преди няколко години, но чак тази година между 1-ви и 3-ти май успях да стигна до зоната. Както знаем всички ние това е част от нашата история. Малко или много всеки от нас носи последствията от тази авария и точно заради това нещо ми беше много интересно да стигна до там, да видя какво е останало, да видя градовете най-вече Припят, който е замръзнал във времето така, както е бил преди 33 години почти така може да се види и сега“, разказа Милен Цветанов.

"Самата централа, те реакторите са изведени доколкото знам преди години още, но все още има системи, които функционират и които работят и има работници мисля, че са няколко хиляди, които работят и живеят в общежития, които са в самия град Чернобил, който е малко по-далеч и където общото ниво на радиоактивност е доста по-ниско, даже малко по-ниско отколкото тук в София."

Фотографът Милен Цветанов разказа още, че има ограничен достъп до местата в района на аварията

"Общо взето са локализирани местата, където има радиация не се допускат туристи. Влизането в зоната става само и единствено посредством оторизирани за това фирми и водачи. Не може всеки да влезе когато и както иска."

В зоната на аварията от Чернобилската атомна централа има вечерен час.

"След 10 часа хората, които пребивават в хотелите в зоната, хотелите се заключват. Първите етажи са с метални решетки по прозорците и по вратите и не може да се излиза."

"Най-много ме разтърси първия ден понеже беше дъждовно и общо взето успяхме да посетим макар и леко нелегално някои от сградите. Успяхме да влезем в училища, детски гради. Най-вече в детските градини беше доста депресиращо", допълни фотографът Милен Цветанов.

Повече можете да чуете в звуковия файл.